Светът първоначално посрещна с облекчение рамковото споразумение между Иран и САЩ в средата на юни, но скоро след това последва разочарование. Договореността, предвидена за 60 дни, трябваше да осигури прекратяване на огъня, повторно отваряне на Ормузкия проток и път към дългосрочно мирно решение. След изтичането на споразумението германската тв Ntv направи равносметка: какво постигна то?

Незабавно прекратяване на огъня

Споразумението предвиждаше незабавно прекратяване на огъня между Иран, САЩ и техните съюзници, включително прекратяване на бойните действия в Ливан. На практика оръжията замълчаха за кратко. От Вашингтон първоначално твърдяха, че американските удари по ирански цели са само ограничени ответни действия срещу иранските атаки срещу търговски кораби и че примирието продължава да е в сила.

През юли обаче почти две седмици всяка нощ имаше масирани атаки. Американският президент Доналд Тръмп заяви в социалните мрежи, че примирието е „ПРИКЛЮЧИЛО“. В края на юли Тръмп отново заплаши Иран с още по-мощна военна операция.

„Ще ги ударим много тежко“, каза той. „Знаете ли, в един момент те вече няма да могат да издържат.“

В крайна сметка новите американски атаки не се състояха, като причината беше посочен предполагаемият напредък в усилията за дипломатическо решение. Напоследък няма информация за нови американски удари, но има многократни предполагаеми ирански атаки срещу кораби в Ормузкия проток. 

В Ливан примирието в най-добрия случай може да бъде определено като нестабилно. Израел отново засили атаките срещу цели на проиранската шиитска милиция „Хизбула“. И подкрепяната от Иран групировка на хутите в Йемен отново привлече внимание със заплахи и нападения срещу Саудитска Арабия. Съществува опасност конфликтът да се разрасне и това да застраши и доставките на петрол през стратегическия проток Баб ел-Мандеб.

„Окончателна сделка“: примирие след 60 дни?

Рамковото споразумение даде на воюващите страни 60 дни, за да изяснят особено спорните въпроси, сред които и бъдещето на иранската ядрена програма. Амбициозният срок за преговори можеше да бъде удължен по взаимно съгласие. Но такава „окончателна сделка“, която по-скоро би представлявала споразумение за прекратяване на огъня, не се очертава. В края на юни в луксозен швейцарски курорт се състоя началото на преговорите, но след това процесът почти замря. Според информацията трябваше да последват разговори на експертно ниво. Няма обаче данни за постигнат напредък, а още по-малко за пробив.

Рамковото споразумение вече изтече – или още през уикенда, или днес. Точната дата остана неясна. Нито една от воюващите страни изглежда няма интерес да продължи краткото, състоящо се от 14 точки споразумение.

Иранският външен министър Абас Арагчи например заяви в края на миналата седмица, че САЩ са нарушили споразумението и са възобновили атаките. Според него по този начин изобщо не е имало прекратяване на огъня, което да бъде удължавано. Дали ще има нови преговори, все още не е решено.

Отмяна на санкциите

В рамковото споразумение американското правителство се ангажира да отмени „всички санкции“ срещу Иран. Графикът за това обаче трябваше да бъде договорен едва в рамките на окончателното споразумение. Като знак на добра воля САЩ действително облекчиха определени санкции срещу иранския петролен сектор след влизането в сила на рамковото споразумение. Само две седмици по-късно обаче американското финансово министерство отмени издаденото изключение заради поведението на Иран в Ормузкия проток.

Отваряне на Ормузкия проток

Преди началото на войната в края на февруари, започнала по заповед на Тръмп, корабите до голяма степен безпрепятствено преминаваха през Ормузкия проток. През него минаваше около една пета от световния износ на суров петрол и втечнен природен газ.

След началото на войната Иран практически блокира протока със заплахи и атаки срещу кораби. Според информацията са били поставени и морски мини. Цените на петрола и бензина по света бързо се повишиха. В рамките на рамковото споразумение Иран трябваше „да положи всички възможни усилия“, за да осигури на търговските кораби безопасно и безплатно преминаване през протока за 60 дни.

Именно неясната формулировка „да положи всички възможни усилия“ е една от разпоредбите, които бяха остро критикувани заради огромното пространство за интерпретации. След подписването на споразумението корабоплаването през протока първоначално се увеличи – макар и далеч да не достигна предвоенните нива. Скоро обаче последваха нови ирански атаки срещу кораби и трафикът отново почти спря.

Иран възнамерява в бъдеще, в координация с другата държава, която има излаз на протока – султанат Оман, да въведе такса за преминаване. САЩ отхвърлят това.

Иран иска в бъдеще да контролира преминаването през протока и поставя редица условия за неговото отваряне, сред които и американски репарации за нанесените от войната щети. В момента не се очертава сигурно отваряне на морския път. За Иран контролът върху протока вероятно е най-важният му коз.

За американския президент това е особено труден проблем, който самият той създаде с войната си. Заплахите за атаки, американските военни ескорти за корабите и дори идеите на Тръмп за анексиране на Ормузкия проток досега не са довели до решение.

Също така американската морска блокада на иранските пристанища, която беше отменена с рамковото споразумение, вече отново е в сила. Целта е Техеран да бъде лишен от важните приходи от износа на петрол и по този начин натискът върху Ислямската република да се увеличи.

Инвестиционна програма за 300 милиарда долара

За възстановяването и развитието на Иран САЩ се ангажираха заедно с партньори от региона да създадат инвестиционна програма на стойност 300 милиарда долара. Необходимият механизъм трябваше да бъде договорен в рамките на „окончателната сделка“. Това неясно обещание обаче не предизвика особено внимание, тъй като почти никой не можеше да си представи, че САЩ или държавите от Персийския залив, които бяха атакувани от Иран по време на войната, действително ще предоставят милиарди долари за тази цел.

Не беше изпълнено и обещанието за освобождаване на замразени ирански средства след прилагането на рамковото споразумение.

Какво следва?

Посредниците Пакистан и Катар, както и други държави от Персийския залив, изглежда се опитват зад кулисите да постигнат напредък и да помогнат за намирането на решение на блокиралия конфликт.

Кога или дали изобщо ще бъде постигнат такъв напредък обаче остава напълно неясно.