Откриването на съдебно дело срещу организаторите на театрално представление заради публикуването на няколко секунди от представлението в интернет, потвърждаването на присъдата за бичуване и забрана за работа срещу Парасту Ахмади и нейните колеги, както и издаването на присъди за лишаване от свобода срещу двама композитори и арестуването на създателите на музикално произведение са тревожен знак за разширяването на обхвата на културните ограничения в Иран.

Посланието на тези мерки не се ограничава само до хората, чиито имена фигурират в съдебните досиета, тъй като, както отбелязва вестник The Independent Persian, „всеки творец, който възнамерява да представи спектакъл, да публикува творба или да изрази независимо мнение, може да отчете вероятността да понесе подобни последствия и да я има предвид при вземането на решението си“. Тази тенденция се вижда и в парламентарния законопроект, известен като „Борба с проникването“, който на практика превръща всяка културна дейност във въпрос на националната сигурност.

Разширяване на социалните ограничения

Когато публикуването на откъс от театрално представление, представянето на музикално произведение в интернет или публикация на писател в социалните мрежи може да доведе до призоваване в съда, лишаване от свобода или забрана за работа, последиците се усещат далеч отвъд конкретните случаи.

Най-скорошният пример за това е спектакълът „Техеран – Париж – Техеран / Мостът“. След публикуването на снимки от представлението, на които се вижда как Фатима Масуди е сложила главата си на рамото на Мехрдад Садикиан, докато партньорът ѝ в ролята е сложил ръка върху главата ѝ, прокуратурата в Техеран заведе съдебно дело срещу създателите на спектакъла. В отговор на това трупата обяви, че спазва обществените норми, като подчерта, че публикуваните снимки създават подвеждащо впечатление за случващото се на сцената, и обяви, че ще въведе промени в представлението.

Досега няма информация за повдигнати обвинения или произнесена присъда по този случай, но непосредственият ефект от образуването на делото е ясен: трупата въведе промени в представлението си още преди приключването на разглеждането на делото.

Иранският автор Дариуш Маамар счита, че „в случая с театралното представление съдебният натиск, целящ да повлияе на едно художествено произведение, не изисква непременно издаването на окончателно изявление, тъй като е достатъчно да се разпространи кратък откъс от представлението в социалните мрежи и да се създаде риск от съдебно преследване на създателите му." От този момент нататък актьорите, режисьорът и продуцентите, наред с художествените съображения, трябва да преценяват и правните рискове на всяко действие на сцената. При такива обстоятелства границите на допустимото в представленията вече не се определят единствено в рамките на официалните процедури за тяхната проверка. Реакциите към публикуваните в социалните мрежи снимки също могат да променят тези граници.

Този случай има значение и отвъд конкретното представление: дори ако делото „Техеран – Париж – Техеран / Мостът“ не завърши с присъда, промяната на спектакъла след започването на разследването показва на артистите, че получаването на разрешение и излизането на сцената не означават край на риска от съдебна намеса.

И тук възниква критичният въпрос: когато едно обичайно движение в рамките на театрално представление може да се превърне в повод за съдебно дело, какво остава от художествената свобода на трупата на сцената?

Този въпрос придобива още по-голямо значение, когато натискът излезе извън рамките на съдебните дела и стигна до открита намеса от страна на институции като „Комисията за насърчаване на доброто и възпиране на злото“ в провинция Техеран. Комисията издаде нови инструкции за организирането на музикални концерти, които предвиждат оборудването на концертните зали с камери за наблюдение и предоставянето на записите на полицията, както и забрана за внасянето на течности в концертните зали.

В официалното съобщение се посочва, че последните инструкции са приети с цел предотвратяване на морални и социални проблеми по време на музикалните концерти и за тях са били уведомени както организаторите, така и контролните органи.

Съгласно тези инструкции, попълването на личните данни и телефонните номера на хората върху билетите става задължително, като на мястото на провеждане на всяко събитие трябва да бъде сформиран съвет за поддържане на доброто поведение и да бъде назначен конкретен отговорник за всяка програма.

Бичуване и забрана на артистичната дейност

В областта на музиката последствията от тези мерки изглеждат още по-сериозни. Апелативният съд в Кум потвърди присъдата, произнесена срещу Парасту Ахмади и седем музиканти и организатори на концерта „Карва Несра“ – по 74 удара с камшик за всеки от тях, забрана за напускане на страната за срок от две години и забрана за упражняване на художествена дейност за срок от две години.

Концертът „Карва Несра“ се състоя през декември 2024 г. без публика, а според вестник „The Independent Persian“ видеозаписът от него впоследствие е бил публикуван в интернет. Широкото разпространение на видеото е довело до образуването на съдебно дело. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е взел предвид облеклото на Берсто Ахмеди, както и създаването и публикуването на видеозаписа, чрез който представлението е било показано пред публика. Тези обстоятелства са посочени като фактори, повлияли за повдигането на обвинението. През юни миналата година медийният център на съдебната власт съобщи, че първоинстанционното решение все още не е влязло в сила. Сега обаче по последни данни присъдата е потвърдена от апелативния съд.

Забраната за артистична дейност в този случай не представлява само наказание за минало представление, а е насочена и към възможността за създаване на творби в бъдеще. За певец или музикант принудителното отстраняване от работа за срок от две години може да доведе до загуба на възможности за изяви, сътрудничества и доходи. По този начин цената на артистичната дейност излиза извън пределите на съда и навлиза в професионалния живот на хората, а потвърждаването на присъдата за бичуване показва, че съдебната система разглежда музикално представление в интернет като въпрос, изискващ телесно наказание – решение, което значително намалява разстоянието между художественото изразяване и наказателната отговорност.

По-рано беше постановена присъда от четири години затвор срещу Хайфа Сефизаде – друга иранска певица, но апелативният съд отмени присъдата и я замени с глоба в размер на 50 милиона томана (227 долара) и три месеца безвъзмездна общественополезна работа в полза на ученици и деца, настанени под грижите на организация за социално подпомагане.

Писателите под тежестта на нови и стари присъди

В областта на литературата Нима Сафар и Розбех Гиласян отново ще се изправят пред присъди за лишаване от свобода. Според агенция „Храна“ Първият отдел на Революционния съд в Бендер Абас е постановил задочна присъда срещу Нима Сафар от осем месеца лишаване от свобода по обвинение в „пропаганда срещу режима“ и четири години затвор по обвинение в „осъществяване на образователна или пропагандна дейност, която се отклонява от или нарушава разпоредбите на ислямския шариат“.

„Маамар“ цитира близък до семейството му, според когото част от делото е свързана с управлението на страница в Инстаграм, която има връзка с един от обвиняемите по това дело в Бендер Абас. Особено показателно е, че такава сурова присъда е произнесена само заради членството на дадено лице в група, свързана със Сафар, което по този начин се е превърнало в обвинение в нарушаване на националната сигурност срещу поета от град Горган.

Както се посочва в „The Independent Persian“, същият съд осъди Розбе Гиласян на осем месеца затвор по обвинение в „пропаганда срещу режима“ и на четири години по второто обвинение.

И двамата писатели имат предишни съдебни дела – Гиласян вече е излежавал предишна присъда, а Сафар е бил осъден на лишаване от свобода през последните години.

Тези предишни случаи не означават, че новите обвинения са основателни, а показват, че сблъсъкът им със съдебната система не се е ограничил до един-единствен период от време. Повтарящото се образуване на съдебни дела срещу писателите, дори преди изпълнението на окончателните присъди, подкопава чувството за сигурност, необходимо за свободното писане и публикуване.

Поетът и преводачът Вахид Ализаде Разари се сблъсква с поредния етап от натиска – изпълнението на присъдата. Иранският съюз на писателите обяви, че след като делото му е било разгледано от отдела за изпълнение на присъдите, той е получил уведомление, с което от него се изисква да се яви в Големия затвор в Техеран, за да изтърпи наказание от 75 дни лишаване от свобода.

От лицензирано произведение до арест

А в Ахваз начинът, по който бяха третирани създателите на произведението „От Карун до маслините“, повдигна още един въпрос. Според „The Independent Persian“ Мехди Насари е бил задържан в град Ахваз на 8 септември тази година. Четири дни по-късно в град Фалахия (Шадган) е бил задържан Ареф Насери след обиск на дома му. Появиха се и съобщения за задържането на Мохамед ал-Кааби, поет от град Сус (Шуш), както и за призоваването на Хусеин ал-Ахвази и Мехди ал-Заири – двама изпълнители на песента „От Карун до маслините“.

Това е произведение, за което създателите му твърдят, че са получили разрешение за публикуване от Министерството на културата и ислямското просвещение.

Ако се потвърди, че произведението е получило разрешение, арестът на неговите създатели разкрива разминаване между официалното разрешение и защитата, която то би трябвало да осигурява на творците при осъществяването на културна дейност. При такива обстоятелства творецът не може да бъде сигурен, че произведение, чието създаване или публикуване е било разрешено, няма след излизането си да се превърне в основание за предприемане на мерки за сигурност срещу него.

Тези случаи се различават по отношение на повдигнатите обвинения, органите, които ги разглеждат, и съдебните етапи, до които са стигнали, и не могат да бъдат разглеждани по един и същи начин. Въпреки това социалното въздействие, произтичащо от тяхното натрупване, е ясно: границите на културната дейност се стесняват под постоянната заплаха от разкриване на досиета, арести, лишаване от свобода, бичуване и лишаване от работа.

Иранските власти могат да разглеждат всеки отделен случай като независимо и законно решение, но натрупването на подобни мерки създава своеобразно практическо правило за артистичната общност: преди да бъде написано, представено или публикувано дадено произведение, творецът трябва да прецени потенциалната цена не само пред съда, но и в професионалния и личния си живот. Именно така ограниченията върху културната дейност могат да излязат извън рамките на конкретните съдебни решения.