Сто дни след началото на мандата си новото българско правителство вече ясно показа намеренията си по отношение на медиите. В управленската му програма целта е формулирана съвсем буквално като "оздравяване на медийната среда".

"Този избор на думи има исторически контекст. През голяма част от миналия век авторитарните режими описваха контрола си върху журналистиката като оздравяване, прочистване или реорганизиране на печата, защото подобни глаголи представяха контрола като отговорна грижа. Сто години по-късно същото отношение и същият език се завръщат - този път в държава членка на Европейския съюз."

Това написа днес "Инициатива за свободни медии на Балканите" в месечния си дайджест.

"Вицепремиер посочи обществената телевизия БНТ като една от малкото медии, които все още се придържат към професионалните стандарти, като същевременно постави под въпрос дали същото може да се каже за Българското национално радио. Премиерът Румен Радев беше още по-директен, като изрази надежда медиите да започнат да "функционират като институции". Всички подобни формулировки показват погрешно разбиране за ролята на журналистиката. Пресата не е подразделение на държавата. Нейната функция е да следи институциите, да задава въпроси на онези, които държат властта, да разкрива злоупотреби и да държи публичните власти отговорни пред хората, които управляват", пишат от организацията.

"Когато едно правителство само се обяви за арбитър на това кои медии са професионални и кои се нуждаят от лечение, вредите рядко идват под етикета "цензура". Вместо това те приемат формата на отнета акредитация, преструктурирано финансиране и коригирани редакционни линии.

Успоредно с това проблематично разбиране за журналистиката, в България се наблюдават значителни политически разходи в социалните платформи, агресивни мрежи за разпространение и усилване на послания и координирани онлайн операции за влияние. Разгледани заедно, тези процеси сочат към опит за преоформяне на самата информационна среда.

Определянето на БНТ като последния бастион на качественото радио- и телевизионно разпространение задава стандарт, спрямо който останалите медии могат да бъдат обявени за незадоволителни. Именно по този начин могат да бъдат оправдани промени в управлението на други медии, без изобщо да се посяга към закон за цензурата. Трябва да очакваме битката да се води чрез назначенията в управителните органи и бюджета за държавна реклама, а не чрез нещо, което би задействало процедура за нарушение от страна на Брюксел. Евфемизмите позволяват намесата да остане под прага, при който Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) би могъл да бъде приложен.

В една демокрация правителствата не лекуват медиите. Независимата журналистика е тази, която поддържа демокрацията здрава, като държи правителството отговорно за действията му, пише още Иницативата.