Съществува ли любовта и наистина ли с пари може да се купи всичко, или всъщност нищо – тези два парливи въпроса поставя романът „Розовият хотел“ от американската писателка Лиска Джейкъбс. Сравнявана с хитовия южнокорейски филм „Паразит“ и вдъхновена от реални събития от света на най-богатите, книгата вече е налична на български със знака на издателство „Кръг“ – в превод на Надя Баева и с корица на Живко П. Петров. С безпощадна ирония, но същевременно с дълбоко разбиране, авторката рисува мрачен и завладяващ портрет на днешното общество, люшкащо се на ръба на апокалипсис във всичките му проявления.

В центъра на сюжета са Кийт и Кит Колинс – младоженци от калифорнийско градче, които пристигат в разкошния емблематичен Розов хотел (силно напомнящ на прочутия „Бевърли Хилс“) в Лос Анджелис за медения си месец. Съвсем скоро обаче става ясно, че Кийт всъщност се домогва до позицията на помощник-управител там с цената на всичко – дори на това да загуби съпругата си, макар и без да го съзнава. След като голяма част от града и околностите му са обхванати от горски пожари и настават ожесточени бунтове, хотелът затваря врати за външни хора. Кийт и Кит се оказват в капан между супербогатите ексцентрични гости и разтревожените и изтощени служители, принудени да угаждат на всеки техен извратен каприз. Докато напрежението стремително се покачва, този пир по време на чума заплашва да прерасне в бедствие, след което животът на никого няма да е същият…

Изкусителен, провокативен и язвителен, „Розовият хотел“ е едновременно социална сатира, любовна история, сбогуване с блясъка на Стар Холивуд и реквием за нашата планета. Лиска Джейкъбс повежда читателите из своеобразна заешка дупка, за да разкрие грозотата на човешката природа и често страховитите крайности, породени от класовото разделение и нехайството към заобикалящия ни свят.

„Исках да изследвам различните проявления на любовта – отговаря пред „Ескуайър“ авторката на въпрос какво е основното послание в „Розовият хотел“. – Но не да задам въпроса дали си заслужава да се борим за нея, а по-скоро защо все още има хора, които вярват в нея въпреки всичко. Докато работех върху финалния вариант на романа, в Лос Анджелис бушуваха горски пожари, имаше протести на Black Lives Matter, беше обявен полицейски час... В един момент погледнах съпруга си, с когото сме заедно от над двайсет години, и си помислих: „Ето защо е всичко – любов въпреки чудовището“. Независимо от цялата човешка грозота, ние все още търсим близост помежду си. Но какво сме готови да пожертваме в нейно име?“

Лиска Джейкъбс е американска писателка, родена в Лос Анджелис, където живее и до момента. Завършила е английска литература и творческо писане в Калифорнийския университет. Нейни есета, разкази и критически текстове са публикувани в „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелис Таймс“ и други водещи издания. „Розовият хотел“ е третият ѝ и най-нов роман.

* * *

Из „Розовият хотел“ от Лиска Джейкъбс

Снимка "Кръг"

Кит не може да реши кой бански да си сложи. Донесла си е три. Кийт вече е слязъл долу, нетърпелив да види дали господин Бомон е приключил със срещата си. Непременно трябва да му благодаря, че ни е настанил в апартамент на същата цена. На пречупената светлина въпросният апартамент изглежда по-голям. Кит е сама в него, само климатикът жужи. Пищните мебели не се броят за компания. Сенки от джакарандата отвън изпъстрят плюшения килим. Цялата сутрин е сюрреалистична и като в сън. Минаването покрай салон „Поло“ с всички жени вътре, подобни на полирани скъпоценни камъни – гладки и тъмни, фини и бляскави. Въпреки приглушената светлина и извивките на сепаретата, предназначени да ги предпазят от любопитни очи, някаква топлина, излъчвана от самата им сърцевина, ги караше да искрят и да осветяват помещението. Като животни, благоденстващи в естествения си хабитат. Музиката на пианото ги съпроводи чак до асансьора. А после стаята им – апартаментът им по-точно. Телевизорът в огледалото на банята. Пиколото ù показа как се включва. В случай че госпожата иска да гледа любимия си сериал, докато взема вана. Затоплените мраморни подове, шампанското – превъзходно и студено, същински ботокс за мозъка.

Тя избира ниско изрязан цял бански в ръждивочервеникав цвят.

Огледалото още е замъглено след душа, който е взела с надеждата да я разбуди. Ще трябва да си остане с разбъркана коса. Няма време да се гримира. Кийт я чака – съпругът ù я чака. Госпожа Колинс.

– Стига мотаене – казва тя гласно на празната стая. По гръбнака ù под халата пробягва тръпка, фините руси косъмчета по бедрата ù настръхват.

Тя изключва климатика. Отвън зелените папагали крякат в клоните на еритрините. Вятърът блъска тентите в бонбонени цветове о фасадата на сградите. Тя остава така за миг и усеща топлината да приижда от френския прозорец. Банският се стопля върху плоския ù корем, по бедрата ù преминава ивица горещина. Какво ще стане с тях двамата? Понякога пита Кийт, докато лежат преди сън. Какво ще стане? Бъдещето е бяло петно – не, черна бездънна пропаст. И само Кийт я пази да не се търкулне в нея. Може би бракът не е някакъв трик, а просто необходима котва. Сега не може да я докопа никоя черна дупка. На пръста си има венчална халка, краката ù са здраво стъпили върху този копринен килим.

Гласове от коридора проникват в мислите ù. Тя намества банския си и се обръща, за да излезе. В ъгъла на къта за сядане е масичката на колелца, докарана от русото усмихнато момче от румсървиса. Как мърдаше само рунтавите си вежди, като я видя да надзърта от банята.

Мръсните чинии са струпани една върху друга, сребристите похлупаци са обърнати. Развалят ефекта на апартамента. Отгоре на всичко покривката е изцапана с кетчуп, а салфетките са смачкани и покрити с петна от мазнина и шоколад от пръстите им. Сребърните прибори са изцапани. Тя изкарва масичката в коридора.

В лобито всички са елегантно облечени. Пред лицата са вдигнати мобилни телефони, от украсени с гривни китки висят торби от шопинг. Грешка е, че слезе долу по хотелски халат. Но така правят жените, отсядащи в хотел „Старият Бунвил“. Идват от града със съпрузите си, които мъкнат платнените им сакове и куфари на колелца от колите, а те самите се занимават с регистрацията на рецепцията. Винаги са внимателни и леко раздразнени, докато обсъждат депозита – Колко време ще отнеме сумата да бъде възстановена в кредитната ми карта? – и имат грижата да се уверят, че са резервирани спа процедурите, посещенията в ресторанта, бавачките за децата и за домашните любимци. Бихте ли пратили лед в стаята още сега? Мислят за всичко, а после се появяват от стаите си по хотелски халати. Прекарват дълги уикенди, пробвайки всякакви процедури в спа центъра. Съпрузите им правят същото, макар че от време на време се отбиват в хотелския ресторант за по питие или хамбургер и за да хвърлят бърз поглед на някой спортен мач. Хайде стреляй, стреляй де… по дяволите! Все са леко смутени, връзват и развързват отново колана на халата си. Точно това прави и Кит сега.

Хостесата пред салон „Поло“ не е същата като предишния път. Тази не е толкова любезна. Леко нацупено насочва Кит към басейна, нетърпелива да я разкара.

Надолу по застланото с килим вито стълбище... Защо не отиде на маникюр преди сватбата? Това би я спряло да си гризе ноктите, а лъскавото перило заслужава по него да се плъзга ръка с маникюр.

Минава покрай Залата с шадраваните, където Илка Бомон всяка неделна сутрин консумира гранола и сок от целина.

А през това време Луи пирува със стек, голям колкото лакътната ми кост, споделила бе тя с Кит по време на вечерята им, като протегна ръката си през масата, за да демонстрира. Гривните ù „Дейвид Юрман“ подръннаха на китката ù и уловиха светлината. Кой е глезанче? – изгука тя на болонката, заспала в скута ù. – Да, ти, точно ти.

Сега в Залата с шадраваните има само няколко възрастни мъже в делови костюми, всеки с по чаша кафе пред себе си. Вдигат очи към Кит, като минава покрай тях, и я следват с поглед, докато върви по дългия коридор – мълчалива, съпровождана само от шляпането на джапанките си. Спира се да разгледа кадри от филми и фотосесии, заснети тук през годините. Фей Дънауей, излегнала се до басейна; Кари Грант, докато му вземат проба за костюм; Катрин Хепбърн на тенис корта; Рита Хейуърт в костюм с панталон. Магазинът за сувенири е пълен с дрънкулки с логото на хотела. Кит ги докосва, обръща ги, за да види етикетчето с цената, и бързо ги връща на мястото им. Има бутик на „Картие“ и тя се спира да погледа една двойка вътре. Жената е притиснала брошка до гърдите си – изумрудена жаба с рубини за очи.

– Госпожо Колинс! – Кийт я прегръща през кръста. Захлупва дланите ù със своите, за да я спре да подръпва колана си. – Басейна ли търсите?

Той приглажда влажната коса покрай лицето ù – краищата стигат до под брадичката.

Господин Бомон се зарадва да го види, ръкува се енергично с него. Беше точно какъвто го помнеше Кийт. Висок и слаб, с бръчки от усмихване, с оредяваща русолява коса. Костюмът бе онова, което го трансформираше – скъп и безупречен. Материята проблясваше на светлината на полилея от венецианско стъкло. Кийт, добре дошъл, добре дошъл! Тъкмо говорих с управата за теб. Гледаше го в очите, представи го на хотелските чиновници, на пиколата, на портиера – на всеки, намиращ се наоколо. Това беше облекчение за Кийт, потвърждение на усещането, изпитано по време на онази вечеря преди два месеца. Господин Бомон наистина го харесва. Предложение да го назначи изглежда все по-вероятно. Не бил искал да го каже на Кит, преди да е сигурен. Но усмивката на господин Бомон бе широка като опъната тетива на лък и той настоя лично да разведе него и Кит из хотела на следващия ден. Каза му, че им е осигурил кабана край басейна за следобеда.

Питай за Коко в кафенето, тя ще се погрижи за всичко

Не беше нужно да го правите.

Глупости, на сватбено пътешествие сте. За мен е удоволствие.

Краткият им разговор повдигна духа на Кийт. Крачеше през лобито леко и уверено, докато другите служители го поглеждаха, а и някои от гостите също. Почти се рееше над стъпалата на витото стълбище към Кит, своята красива млада съпруга, разглеждаща витрините – с всички изумруди и сапфири по тях, както установи, щом се приближи, изпълнен с гордост.

– О, слава богу, че и ти си по халат.

– Какво?

– Излезе, когато бях под душа, така че не бях сигурна. Всички ме зяпат.

– На сватбено пътешествие сме – казва той и я целува. – Нека зяпат.

Минават в друг коридор, залян от отразена в огледалата светлина. Кит оглежда лампите, розовия мокет, тапетите с бананови листа. Очите ù са ококорени като на кукла и също толкова блеснали. Жените на рецепцията в спа центъра им се усмихват, когато ги подминават. Обграждат ги орхидеи, чиито деликатни цветове потрепват на полъха от климатика.

– Това място е толкова лъскаво – промълвява Кит и затяга още колана си.

– Ще свикнеш – казва той и ù задържа вратата.