Куриозна грешка направи лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в свой пост във Facebook, с който се опита да защити връчването на награда „Никола Вапцаров“ за поезия от Министерството на културата.

Върху снимка на поета той написа „Не пипайте, Вапцаров“, като поставената запетайка изцяло променя смисъла на написаното и го превръща в обръщение закана към самия поет. Постът бе забелязан от десетки читатели и се превърна в шегата на деня, а Костадинов коригира няколко пъти публикацията си и оправи грешката. Корекцията на самата снимка не може да се види, но в споделени преди това постове тя все още фигурира.

Какво твърди иначе самият Костадинов?

„Вчера с изумление научих, че група „интелектуалци“, начело с преподавателката в Софийския университет Амелия Личева, поискали от Министерството на културата да спре връчването на наградата „Никола Вапцаров“ до провеждането на „обществено обсъждане“.

Според тези „интелектуалци“ Вапцаров бил спорна фигура.

Гениите имат една характерна черта, която ги отличава от другите хора – те будят емоции и страсти столетия след смъртта си. Ето, 84 години след разстрела на Вапцаров недорасли епигони се опитват да го разстрелят повторно, защото бил „спорна фигура“. Всъщност спорно е само доколко тези „интелектуалци“ са действително такива.

А че Вапцаров е сред гениите на българската литература, е безспорен и световно признат факт. Колкото повече се опитват да хвърлят кал и камъни по неговия пиедестал, толкова повече той се извисява над калта и низките страсти на деградиралите наши съвременници.“

В този пост Костадинов прави – дали нарочно, или случайно – още една грешка. Професор Амелия Личева не се е изказвала за наградата и няма нищо общо с инициативата за отменянето ѝ.

Наградата на името на Вапцаров е въведена още през 2023 година, но не е връчвана. Първи тогава за това съобщиха от сайта "Площад Славейков". Сега Министерството на културата реши да я даде за първи път. Асоциация „Памет за утре“, с която професор Личева няма нищо общо, поиска незабавното ѝ спиране и провеждането на обществен дебат. Отличието, което включва грамота, пластика и парична премия от 5112,92 евро (10 000 лв.), бе предвидено да се присъжда веднъж на три години за високи творчески постижения в българската поезия.

Процедурата за подаване на предложения е отворена до 24 септември, но от Асоциацията изпратиха отворено писмо до културния министър, правителството и парламентарната комисия по култура с настояване за преосмисляне на статута ѝ.

От асоциацията „Памет за утре“ уточняват, че не оспорват литературния талант на Вапцаров и не призовават за забрана на творчеството му. Те обаче напомнят официалните данни на Държавна агенция „Архиви“, според които през 1941 г. той оглавява Централната военна комисия при ЦК на БКП, осигурявала оръжие, квартири и фалшиви документи за нелегалната конспиративна мрежа. Според тях държавата не може да го представя единствено като „поет на мира“, премълчавайки участието му във въоръжени структури.

В писмото се изтъква, че по данни на Съюза на българските писатели учреденото отличие на практика възстановява международна държавна награда от времето на тоталитарния режим (връчвана през 1979, 1984 и 1989 г.), което изисква историческа отговорност с оглед на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен.

„Памет за утре“ поставя въпроса защо е необходимо съществуването на две почти идентични по обхват и финансов размер държавни отличия – новата награда „Никола Вапцаров“ и учредената през 2024 г. награда „Христо Ботев“.

Асоциацията настоява за незабавно отлагане на процедурата по връчване на наградата за 2026 г., провеждане на обществено изслушване с участието на историци, литературоведи, ДА „Архиви“ и организации на жертвите на тоталитаризма. Преименуване на отличието с неутралното „Национална награда за българска поезия“ или обединяването му с наградата „Христо Ботев“ е друго предложение на „Памет за утре“.

От Министерството на културата към момента няма официална реакция по изпратеното отворено писмо.

Пунктуационната грешка на Костадинов куриозно повтаря един упорит мит от времето на социализма, според който поетът е разстрелян заради грешна запетайка в телеграма, с която се обявява помилването му. Според легендата цар Борис Трети е пратил телеграма в деня на разстрела, която гласяла: „Да се разстреля не, да се помилва“. Приемащият телеграмата обаче поставил грешно запетайката и текстът станал „Да се разстреля, не да се помилва“.

Няма доказателства за подобна телеграма, нещо повече – няма доказателства, че царят е отговорил положително на искането на майката и сестрата, както и на редица български творци, Вапцаров да бъде помилван.

Друг мит около разстрела е за вината на поетесата Елисавета Багряна. Тя действително е поканена като свидетел в делото срещу него и по собствените ѝ думи го защитава. Съдът я пита дали Вапцаров е значим поет и дали в творчеството му има родолюбие, като и на двата въпроса тя отговаря положително. Въпреки това поетът е разстрелян.

Години по-късно се пуска мълвата, че Багряна го е осъдила на смърт с едно кимване, отказвайки да признае значението му за българската литература. Всъщност, по нейните разкази, тя е получила стихосбирката му „Моторни песни“ преди делото и я прочита за една нощ, като свидетелства пред съда, че поезията му е с високо качество и важна за българската литература.

Вапцаров е разстрелян на 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище в София заедно с Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов, Атанас Романов и Шишков за подривна дейност срещу държавата и шпионаж.