Колко оперативни дела е получила  Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) от закритата (преди наново да бъде сформирана) Комисия за противодействие на корупцията (КПК)? До колко от тях е осъществен достъп от служители на ДАНС след получаването им?

Тези два въпроса е задал депутатът от "Демократична България" и съпредседател на "Да, България" Божидар Божанов до агенцията за национална сигурност. 

"В оперативните дела са "скелетите в гардероба" - официалните компромати, папките, свързани с корупция и събирани от КПКОНПИ, КПК а и ДАНС преди това. Архивирани, за да бъдат извадени когато потрябват" - посочва Божанов във фейсбук пост.

Става ясно, че отговори са му били отказани на основание "класифицирана информация", въпреки че според народния представител в ДАНС тълкуват закона "твърде разширително".

"Ще поискаме тази информация да бъде предоставена в комисията за контрол на службите - няколко числа, които обаче ще кажат много какво се е случило с компроматите" - дава заявка Божанов.

Защо това е важно?

След години на трансформации и насред процедурата за избор на ново ръководство, печално известната като "бухалка на властимащите" Комисия за противодействие на корупцията (КПК), бе закрита окончателно от парламента на 28 януари. На практика закриването ѝ бе само формалност, защото функциите ѝ бяха разпределени между Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) и Сметната палата.

Незнайно защо обаче всички архивни дела на оперативен отчет, заедно с базите данни, които не са включени в основната "папка" по делото, сред които, според експертите, може да са и искането и разрешението от съдия за използването на СРС и събиране на данни за лица извън основните искания, бяха изпратени в ДАНС. Вносителите от ГЕРБ така и не обясниха какво налага пращането на оперативните дела в ДАНС при положение, че правоприемник трябваше да е ГДБОП.

"Когато Пеевски и Борисов закриха КПК, пратиха всички активни дела в МВР, но всички архивни дела пратиха в ДАНС. Странен подход - да разделиш получателя на делата на база на това дали са активни или са архивирани. Но това е много лесно обяснимо - в МВР нямаше да имат контрол при идване на служебен кабинет, докато в ДАНС продължаваха да имат контрол, защото законът не позволява служебният кабинет без парламентарно мнозинство да смени ръководството" - дава Божидар Божанов своето обяснение.

Комисията за противодейстие на корупцията бе възстановена като орган от сегашния парламент. Това стана формално на 5 юни, когато законът бе обнародван в Държавен вестник. Новата КПК трябва да върне и старите си звена и кадри от ГДБОП и Сметната палата в срок от до три месеца. По отношение на оперативните дела от архива срокът е до шест месеца. Така че за времето от началото на юни до прехвърлянето на оперативната информация не е ясно каква е нейната съдба - осъщестявал ли е някой в ДАНС достъп до нея. 

При едно от последните заседания на парламентарната комисия за контрол на службите Божанов, както и другия съпредседател на ДаБГ Ивайло Мирчев бяха на практика изгонени с мотива, че не са членове на комисията, въпреки че по тяхна инициатива на него трябваше да бъдат изслушани началникът на Националната служба за охрана (НСО) Емил Тонев и и.д. председателят тогава на ДАНС Станчо Станев. Изгонени всъщност не е точната дума, защото двамата отказаха да напуснат заседанието и заради това то бе прекратено от председателя на комисията Румен Миланов ("Прогресивна България").Преди това обаче Миланов подложи присъствието на двамата на гласуване, като против това да останат бяха от ПБ, ГЕРБ и ДПС.

Божанов и Мирчев се позоваха на правилника на парламента, който е с ранг на закон, и който указва, че "народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват." 

Председател на ДАНС в момента отново е Пламен Тончев.  Бившият председател на агенцията бе "напуснат" предсрочно от миналия парламент, като управляващите тогава го пратиха в комисията по досиетата. Тончев отрече натиск от тогавашните силни на деня, но наскоро премиерът вече Румен Радев обяви, че натиск е имало. На 22 юли ПБ, ГЕРБ и ДПС заедно гласуваха и върнаха Пламен Тончев начело на ДАНС.