Американският президент Доналд Тръмп превърна преименуването на географски обекти в част от политическия си дневен ред. Въпросът вече е кой ще бъде следващият, отбелязва Ройтерс.

Тръмп вече преименува Мексиканския залив на „Американски залив“, върна името Маккинли на най-високия връх в САЩ, известен преди това като Денали, а наскоро прекръсти езерото Онтарио, което се на мира на на границата с Канада, на „Езерото Америка“.

При подписването на указа за езерото президентът намекна какво може да последва.

„След залив и езеро всичко, от което се нуждаем, е океан“, каза Тръмп, като допусна възможността да бъдат преименувани Атлантическият и/или Тихият океан.

Засега няма указ или официална информация кой от двата океана е набелязан, но американската телевизия Си Ен Ен отбелязва, че Атлантическият изглежда като по-логичения вариант - заради символиката му като връзка между САЩ и Европа. 

Подобна стъпка обаче би имала далеч по-силен политически отзвук от преименуването на езеро и би поставила въпроса: докъде може да стигне Вашингтон в налагането на американска терминология.

Тихият океан също не е изключен. Той е от ключово значение за американската геополитика, икономика и военна стратегия, особено на фона на съперничеството между САЩ и Китай. За разлика от „Американския залив“ и „Езерото Америка“ обаче липсва конкретен спор с друга държава, който да даде непосредствен политически повод за подобна стъпка.

Преименуването на езерото Онтарио се случи на фона на поредното изостряне на отношенията между Вашингтон и Отава. След провала на търговските преговори САЩ наложиха 50-процентни мита върху канадски стоки за около 20 млрд. долара. Канадското правителство отговори със заплахи за контрамита - „долар за долар“.

Езерото Онтарио е най-малкото от петте Големи езера и се намира между канадската провинция Онтарио и американския щат Ню Йорк. Четири от петте езера носят имена с произход от езиците на коренното население. Единствено Езерото Сюпириър произлиза от англицизирана френска дума.

Заповедта беше издадена дни след като канадският премиер Марк Карни отказа да отстъпи пред натиска на Тръмп в търговския спор между двете държави. Официално Тръмп не представи преименуването като част от конфликта с Канада. В указа си той заяви само, че политиката на администрацията му е да признава „изключителния принос на американския народ“ и „богатото наследство на историята“ чрез именуване на природни забележителности в чест на общите американски постижения.

Канадските власти категорично отказаха да приемат новото име. Премиерът на провинция Онтарио Дъг Форд заяви, че на брега на езерото е поставен нов знак с надпис „Езеро Онтарио. Сега и завинаги“.

Преименуването като политическо оръжие 

Американският президент може да определя как федералното правителство на САЩ използва дадено географско наименование, но не може едностранно да задължи останалата част от света да го приеме. Мексико, например, продължава да използва традиционното название „Мексикански залив“.

Подобна е ситуацията и с езерото Онтарио. След настояване от страна на администрацията на Тръмп Apple го преименува на „Езерото Америка“ в приложението Maps - но само за американските потребителите. Тези в Канада продължават да виждат традиционното име Онтарио, писа Би Би Си.

Министърът на вътрешните работи на САЩ Дъг Бъргам заяви, че Тръмп изрично е призовал компанията да промени името в приложението си, за да изпълни указа. Google направи същата промяна за потребителите си в САЩ. Компанията обясни, че Maps отразява промените в географските наименования, направени от официалните власти. 

Аналогичен е случаят и с Мексиканския залив.

Не всички картографски услуги обаче са последвали решението на американската администрация. MapQuest например обяви, че няма да променя името на езерото.

Традиционно в САЩ тези решения са били оставяни на експертния Съвет по географските имена, за да се ограничи политическата намеса. При управлението на Тръмп това се промени.

Евентуалното преименуване на Атлантическия или Тихия океан би имало преди всичко символичен характер, което обаче не го прави безобидно. Американското издание Vox определя тези действия по-скоро като акт, чрез който Тръмп демонстрира сила и политическо надмощие в конфликта с Канада, отколкото като мярка с действителни последствия върху търговския спор.

Британският "Гардиън" обаче го поставя в по-широкия контекст на личното "брандиране" на политиката на Тръмп - част от тенденцията президентът да оставя отпечатъка си върху институции, пространства и символи - нещо, което се превърна в отличителен белег на втория му мандат.

Паралелно с географските обекти администрацията му предприе и други преименувания. Институтът за мир на САЩ беше преименуван на „Институт за мир на САЩ „Доналд Дж. Тръмп“, появиха се „Trump accounts“ за насърчаване на спестяванията и платформата „TrumpRx“ за продажба на лекарства. Предвижда се и създаването на нов клас американски бойни кораби, носещи името „Trump-class“.

Всичко това може да се чете като начин за демонстрация на власт и за налагане на определен политически разказ. По този начин Тръмп допълнително налага националистическата си политическа визия вътре в Щатите - без значение дали останалият свят ще приеме или отхвърли новите имена.