В Швейцария предстои референдум, който може да пренапише един от основните принципи на страната. На него гражданите ще решат дали традиционният швейцарски неутралитет да бъде допълнително затегнат в конституцията. Това може да сложи край на военното сътрудничество на страната с НАТО, както и на участието й в санкционните пакети на Европейския съюз. 

Критици го определят като „пропутинска инициатива“. В седмиците преди вота руското външно министерство и кремълски медии започнаха координирана кампания в подкрепа на инициативата.

Швейцарското правителство се обяви против нея и препоръча на гражданите да я отхвърлят. Въпреки това, по силата на пряката демокрация, тя ще бъде подложена на национален вот на 27 септември. 

Защо обаче референдумът за неутралния статут на Швейцария привлече вниманието на Москва?

“Инициатива за неутралитет”

Кампанията за промяна на конституцията започна след решението на Швейцария да се присъедини към санкциите на Европейския съюз срещу Русия заради пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна. Малко след това тя беше включена в руския списък с “неприятелски държави”, където е и България. 

Част от консервативните избиратели виждат този ход като поредното отстъпление от традиционното разбиране за неутралитета на страната. 

„От края на Студената война Швейцария постепенно се отказва от нещата, които я правят уникална – и в крайна сметка от своята идентичност“, казва Рене Рока, учител и историк от кантона Ааргау, цитиран от Bloomberg.

Така смята и 85-годишният Кристоф Блохер – един от най-емблематичните представители на швейцарската десница, бивш лидер на Швейцарската народна партия (SVP) и бивш член на Федералния съвет. Въпреки че вече не заема държавен пост, той е основният спонсор на „Инициативата за неутралитет“, вложил около 2 млн. швейцарски франка в медийната кампания преди гласуването.

За него инициативата е преди всичко опит за връщане към „чистите корени“ на Швейцария: неутралитетът е основната причина страната да не е участвала във война в продължение на близо 200 години – статут, който по думите му е поставен под заплаха.

„Тук не става дума за обикновен закон. Става дума за самата основа на нашата страна, за независимостта, която искаме да запазим. Чистият, вечен и въоръжен неутралитет е това, което ни защитава от войната“, казва Блохер. 

Референдумът беше иницииран през 2024 г. от гражданската консервативна организация “За Швейцария” и дясната Швейцарската народна партия – най-голямата парламентарно представена политическа сила в страната и единствената от основните партии, която подкрепя конституционната промяна. 

Нейни представители твърдят – също както Блохер, че едно по-строго формулиране ще попречи на правителството да „размива“ неутралитета и ще предотврати въвличането на Швейцария в чужди войни. 

„Нарастващото напрежение между великите сили прави надеждния неутралитет по-важен от всякога. Само подобна политика може да гарантира свободата, сигурността и независимостта на Швейцария. Неутралитетът е спечелил на Швейцария уважение в чужбина и я е предпазил от обвързване с мощни властови блокове”, казва председателят на “За Швейцария” Стефан Риетикер пред Le News.

Правителството и парламентът обаче се обявиха против промените и защитиха по-гъвкавото разбиране на принципа на неутралитет. Швейцарският външен министър от либералната "Свободна демократическа партия" Игнацио Касис подчерта, че тук не става дума за това дали държавата ще бъде повече или по-малко неутрална, а за това дали ще се лиши от способността да реагира свободно при кризи. 

„Швейцария е била неутрална, неутрална е и днес и ще остане неутрална в бъдеще. Нямаме нужда от нова, ограничаваща форма на неутралитет, която да връзва ръцете на Берн“, каза Касис на официална конференция на Федералния съвет в Берн.

Какво точно би променил референдумът?

Досега швейцарският неутралитет не е бил конституционно фиксиран. Правителството го тълкува като гъвкав инструмент на външната политика, който позволява на страната да реагира на международни кризи, да защитава сигурността си и да участва в международни усилия за мир в рамките на международното право.

Тази гъвкавост ще бъде силно ограничена, в случай че инициативата бъде приета. 

Тя утвърждава принципа, че страната трябва да поддържа силна армия, но предвижда пълна забрана за присъединяване към военни и отбранителни съюзи или за сътрудничество с тях, освен в случай на нападание. 

Швейцария и сега не е член на НАТО, но от 1966 г. си сътрудничи с Алианса чрез програмата “Партньорство за мир”, включително чрез съвместни учения и обмен на информация в областта на сигурността.

Според Федералния съвет едно по-строго тълкуване би свило възможностите за координация със съседите и партньорите ѝ, което би отслабило способността на страната да се защитава. Какво например би направила Швейцария, ако в бъдеще някоя държава извърши военно престъпление или наруши суверенитета на някоя страна на територията на Европа, както направи Русия в Украйна през 2022 г.?

„Тогава ще можем единствено да отправим устно осъждане, без да предприемаме конкретни действия, но това със сигурност би довело до сериозен проблем със съседите ни“, заяви Касис.

Строгият неутралитет може да коства също правото на Швейцария да налага икономически и други невоенни санкции срещу воюващи държави, освен ако те не са приети от Съвета за сигурност на ООН. Един от петте постоянни членове на Съвета обаче е Русия, чието право на вето й позволява да блокира всяко решение, насочено срещу нея. 

След руското нахлуване в Украйна Швейцария прие голяма част от санкциите на ЕС срещу Москва с аргумента, че реакцията е оправдана и не противоречи на неуталитета в случаите, когато хуманитарното право е нарушено и международният ред е заплашен. 

„Да играеш в полза на агресора не е неутрално“, заяви външният министър Касис. 

Според него сегашната формулировка на конституцията умишлено оставя пространство за действие.

Руската хибридна атака 

Въпреки неутралния си статут Швейцария не остава извън обсега на руските хибридни атаки. През последните четири години руското пропагандно съдържание, насочено към страната, се е увеличило значително, сочи анализ на швейцарското издание Swissinfo.

Руски държавни платформи и медийни екосистеми представят швейцарското правителство като корумпиран и марионетен елит, който действа срещу собствените си граждани. Публикации внушават, че Берн е наложил санкциите срещу Русия „през главата на хората“ и без референдум, с което умишлено е нарушил конституцията и е предал швейцарските ценности в замяна на одобрението на ЕС и НАТО. Настоящият „гъвкав неутралитет“ пък е осмиван като „капитулация“ пред чужди интереси.

Сред разпространяваните апокалиптични сценарии са още твърденията, че ако референдумът бъде отхвърлен, „Швейцария автоматично става легитимна военна цел за Русия“, тъй като помага на НАТО, както и че швейцарските банки ще фалират заради загубата на доверие от богати чуждестранни клиенти след замразяването на руските активи.

Разследване на швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung показва, че от началото на 2024 г. финансираната от руското правителство медия RT е увеличила десетократно броя на материалите си, посветени на Швейцария. Сред заглавията са „Швейцария във „Военен Шенген“ – краят на неутралитета и предателството в Берн?“, „Референдумът е единственото спасение“; „Двойни стандарти в Швейцария: „лошите руснаци“ са топло посрещани като купувачи на часовници“.

Част от публикациите са подписани от човек с името Ханс-Уели Лепли. 

„Федералният съвет предаде вековните традиции на Швейцария в името на чужди интереси и сляпо следване на диктата на Брюксел. Единственият начин Швейцария да спаси своя суверенитет и авторитет е чрез категорично „Да“ на референдума за неутралитета на 27 септември“, пише в една от тях.

Швейцарската обществена медия SRF обаче не успява да установи съществуването на журналист с това име. Фамилията е позната на швейцарската публика от измисления герой Теофил Лепли на актьора Алфред Расер – стереотипен образ на наивен швейцарски войник.

По данни на швейцарското Министерство на отбраната, платформите на Кремъл публикуват около 900 статии на месец, насочени специфично към Швейцария. Сред повтарящите се послания е твърдението, че Русия защитава „традиционните ценности“, докато западните общества са доминирани от ЛГБТ активизъм и „уок“ идеология, както и че решенията в Европа се диктуват от Вашингтон.

Преподавателят по дигитална журналистика и дезинформация в Университета в Шефилд Иля Яблоков смята, че целта на подобна координирана дезинформация е да подкопае доверието в традиционния швейцарски неутралитет и да дискредитира ролята на страната като посредник в международни конфликти.

Но руската намеса не се ограничава до медийната кампания. Кремъл официално подкрепи инициативата. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова директно атакува позицията на Берн и призовава гражданите да гласуват за промените.

 „В правно отношение понятието за „гъвкав неутралитет“ на практика означава абсолютно никакъв неутралитет. Берн едностранно разруши основите на собствената си международна роля на независим посредник“, заяви Захарова.

Експерти по дезинформация подчертават, че прякото влияние на руската дезинформация върху общественото мнение трудно може да се измери. Част от руските послания обаче намират подкрепа сред консвервативни и десни политически среди в Швейцария. Проучване на Tamedia и 20 Minuten, проведено след началото на войната в Украйна, показва, че 40% от симпатизантите на Швейцарската народна партия (SVP) осъждат войната, но заявяват, че могат да разберат мотивите на Путин. Сред привържениците на останалите партии този дял е средно 20%.

Професор Улрих Шмид – експерт по медии и руска политика, очаква опитите за дезинформация да имат ограничен ефект върху резултата от референдума. И последните проучвания го потвърждават. Според 20 Minuten/Tamedia 68% от швейцарците са против, а 31% – за, а по данни на SRG/GFS Bern съотношението е 63% "против" и 34% “за”. И двата сондажа показват, че подкрепата остава концентрирана основно сред симпатизантите на консервативната SVP. 

Въпреки това според Шмид Швейцария трябва да приема сериозно руските опити за влияние - като част от по-широка стратегия на Кремъл за дестабилизация.

Министърът на отбраната Мартин Пфистер обяви, че новият стълб за националната сигурност на Швейцария са силните независими медии.