Конституционният съд (КС) остави в сила правилата, по които бяха разпределени местата в новия състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) и в резултат на които ДПС получи две места – колкото ПП–ДБ, въпреки че има значително по-малко депутати.

Съдът отхвърли искането на 49 народни представители от ПП, ДБ и „Възраждане“ срещу част от правилата за назначаването на ЦИК, определени с указ на президента Илияна Йотова от 29 май.

Решението е прието с 11 гласа „за“. С особено мнение е единствено съдия Соня Янкулова.

Спорът възникна заради начина, по който трябва да бъде приложен записаният в Изборния кодекс метод на най-големия остатък, известен като Хеър–Ниймайер, при положение че законът едновременно забранява една партия или коалиция да има мнозинство в 15-членната ЦИК.

Казусът се появи заради новата политическа ситуация след парламентарните избори – „Прогресивна България“ разполага с абсолютно мнозинство от 131 депутати.

При приложената от президентството методика първоначалното разпределение се прави на базата на всичките 240 народни представители, а след това се отчита ограничението никоя политическа сила да няма мнозинство в ЦИК.

Така ПБ получи максимално допустимите 7 места в комисията, ГЕРБ – 3, ПП–ДБ – 2, ДПС – 2, а „Възраждане“ – 1.

Именно второто място на ДПС бе в основата на спора.

Два начина на смятане – два различни резултата

Вносителите на искането твърдят, че след като ПБ достигне максимално допустимите седем места, тя трябва да бъде извадена от следващото изчисление, а останалите осем места да бъдат разпределени между останалите парламентарни сили.

При този вариант сметката би дала различен резултат – ПБ 7 места, ГЕРБ 3, ПП–ДБ 3, ДПС 1 и „Възраждане“ 1.

Така практически спорът е за едно място – при методиката на президентството то отива при ДПС, а при варианта, защитаван от сезиралите КС депутати, би било за ПП–ДБ.

Самият Конституционен съд признава в решението си, че редакцията на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс допуска два варианта за решаването на задачата и че те водят до различен резултат. Според съда обаче законовата разпоредба не е достатъчно детайлна, за да определи задължителна последователност на математическите действия.

КС посочва конкретно, че президентът е определил съотношението между политическите сили на базата на всички 240 депутати, а не на базата на 109 – броя на депутатите без 131-те народни представители на ПБ.

Съдът подчертава, че не е негова работа да определя дали президентът е избрал най-целесъобразния вариант за прилагане на Хеър–Ниймайер, а дали избраният подход противоречи на Конституцията.

Според мнозинството в КС с правилата и методиката президентът „не е направил нещо различно и повече“ от предвиденото в чл. 46, ал. 8 ИК и не е създал правило с първично нормативно съдържание.

Математиците също се разделиха

Любопитно е, че представените по делото експертни мнения също дават различни отговори за правилния начин на изчисление.

Проф. Камен Иванов приема, че след като една партия достигне максимално разрешения брой места, тя трябва да отпадне от следващото изчисление и да бъде определена нова квота за оставащите места. Според него правилата, определени от президента, са вътрешно противоречиви и в 23,95% от възможните случаи не биха позволили процедурата да бъде завършена.

Проф. Мария Нишева-Павлова също смята, че резултатът от изчисленията на сезиралите КС депутати е „по-добър“, защото удовлетворява в по-голяма степен принципа на пропорционалното представителство.

Обратното становище застъпва проф. Надя Златева. Според нея избраният от президента метод дава решение, което е възможно най-близо до идеалното квотно съотношение за всички парламентарно представени партии и коалиции.

Янкулова: Атакуван е грешният указ

Единствената с особено мнение – съдия Соня Янкулова – не решава спора кой от двата математически подхода е правилният.

Според нея проблемът е друг – 49-те депутати са атакували акт, който сам по себе си не определя окончателното разпределение на местата в ЦИК.

Янкулова приема, че с Указ №170 президентът единствено е оповестил предварително как възнамерява да тълкува чл. 46, ал. 8 ИК при назначаването на комисията. Този акт е само етап от процедурата.

Окончателният правен ефект настъпва с последващия Указ №212 от 15 юни, с който президентът вече назначава конкретните членове на ЦИК и така реално установява разпределението на местата.

Според Янкулова именно този указ би могъл да бъде атакуван пред Конституционния съд от заинтересованите, ако смятат, че разпределението противоречи на закона.

Делото бе образувано на 17 юли по искане на 49 народни представители от 52-рото Народно събрание. Докладчик по него е съдия Янаки Стоилов, назначен в КС от президента Румен Радев.

С днешното решение искането е отхвърлено изцяло.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.