Пострадалото малолетно дете, което пътува в МПС, без използване или при неправилно използване на обезопасителната система в нарушение на Закона за движение по пътищата, не допринася за настъпването на вреди.

Това се казва в решение на Общото събрание на съдиите от Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на ВКС.

Тълкувателно дело №1/2024 г. е образувано именно по въпроса: дали пострадалото малолетно дете допринася за настъпването на вредите, когато пътува в МПС без използване или при неправилно използване на обезопасителната система.

Върховните съдии от трите колегии постановяват, че това е така, дори и да е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на споменатите детски системи - като столче, табуретка и пр.

Тълкувателното дело е образувано заради противоречива съдебна практика. Според едното становище пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите, когато пътува в моторно превозно средство (МПС) без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача в тези случаи завишена грижа.

Върховните съдии посочват, че темата с пътуващо в МПС малолетно дете е детайлно уредена в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - стриктно според възрастта, ръста и теглото, като е въведено и ясно наказание за водач, който превозва деца в нарушение на закона

"Малолетният не формира правно валидна воля и не може да му се вмени задължението за обезопасяване", пишат от ВКС.

Според другото становище обаче, приложима е разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - или, както Клуб Z писа още когато разказа за пръв път за това тълкувателно дело:

"Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали."

Върховните съдии приемат за правилно първото становище. Нарушителят в случая дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване.

Съдиите пишат, че за разлика от хипотезите на поведение на пострадалия, което не представлява нарушение на конкретна правна норма, но може да се квалифицира като неположена грижа за собствените работи, тук става въпрос за нарушение на императивни разпоредби на Закона за движение, както и на Правилника,.

"За да е налице поведение на малолетното лице, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат, следва да е установено задължение на детето като пътник в МПС да се обезопаси, използвайки обезопасителна система съгласно изискванията на закона“, пише в мотивите.

Законодателят е предвидил конкретни и завишени изисквания към водача на МПС при превозването на малолетни лица. Такива изисквания към малолетния пътник не са предвидени, категорични са съдиите от ВКС.

Според тях, когато водачът нарушава правилата за движение по пътищата и в резултат причинява ПТП, при което настъпва увреждане на необезопасен малолетен пътник, обстоятелството, че той е и родител или друго лице, упражняващо надзор на пострадалото малолетно дете, или че като пътник в автомобила се вози лице, имащо това качество, не води до извод за принос на пострадалия - по цитирания по-горе смисъл на Закона за задълженията и договорите.

Нарушението на текста от ЗДвП, които вменяват специализирани детски столчета, табуретки и колани, е част от противоправното поведение на шофьора, а не бездействие на пострадалото малолетно лице, с което евентуално да допринасе за настъпването на вредите поради неупражнен родителски контрол, заключават още съдиите от трите колегии.

"Да се приеме, че пострадалото малолетно лице има принос за вредоносния резултат, тъй като се е самоувредило, е в противоречие с целта на закона – завишена грижа за предпазване на децата и осигуряване на техния живот и здраве при превозването им с МПС" и т.н.

В мотивите се уточнява още нещо интересно: че принос на пострадалото малолетно дете за вредоносния резултат би бил налице само когато се установи, че неизползването на обезопасителната система или неправилното ѝ използване към момента на ПТП, е резултат от действие на малолетното лице, извършено след действията по обезопасяване.