Какво се промени в плановете за управление на „Прогресивна България“? Клуб Z направи сравнение между предизборната програма на формацията на Румен Радев, публикувана през април т.г., и управленската програма, която бе приета от правителството през август. Изследването е част от проекта „Обещано и изпълнено“ и е направено с помощта на изкуствен интелект (ИИ).

На парламентарните избори „Прогресивна България“ (ПБ) спечели абсолютно мнозинство, което й позволи да състави некоалиционно правителство, т.е. да управлява самостоятелно. В този смисъл, сравнението между предизборната програма на ПБ и управленската програма на кабинета е напълно релевантно, тъй като властта не е споделена с други партии.

Предизборният текст е 142 PDF страници, а правителственият — 208. Втората програма запазва голяма част от темите и добавя срокове. Но също така премахва някои от най-лесните за проверка конкретни обещания. Сравнението е между две версии на заявеното от властта; то само по себе си не установява кои мерки вече са изпълнени.

Като цяло впечатление прави, че предизборните ангажименти за пътища остават, но за част от тях кабинетът вече обещава само чертежи или начало на строителство. Изчезват и конкретни формулировки и цели за бюджетните разходи, борсовото финансиране, добива на газ, недопускането България да бъде въвличана във въоръжени конфликти, спорта в училище и др.

Пътищата: от „довършване“ до начало на строителството

Така например обещания за магистрали, тунели и нови пътни връзки има и в двата документа на „Прогресивна България“. Разликата е в това какво точно се обещава. В предизборната програма проектите са събрани под ангажимент за „изграждане и довършване“. В управленската програма за 2026–2030 г. за немалка част от тях крайният резултат в рамките на мандата е проект, устройствен план, подготовка за концесия или старт на строителството.

В предизборния документ като проекти за изграждане и довършване са посочени „Хемус“, „Струма“, „Черно море“, „Рила“, направленията Русе–Маказа и Лесово–Марица, Югозападната дъга на Софийския околовръстен път, разширението на „Тракия“, тунелите под Шипка и Петрохан и други обекти.

Управленският текст вече разделя строителството от подготовката за него. За Югозападната дъга на околовръстното, която преди изборите трябваше да бъде довършена, е записано проектиране и стартиране на изграждането със срок юли 2028 г. За тунела под Шипка — стартиране на изграждането до декември 2029 г. Това са измерими стъпки, но не са обещание обектите да бъдат завършени до края на мандата. При разширението на „Тракия“ от София до „Марица“ правителството обещава идеен проект, подробен устройствен план и подготовка за възлагане на концесия до юли 2028 г. За автомагистрала „Черно море“ са предвидени също идеен проект, план и подготвителни действия за концесия — не готова магистрала. Подобен е записът и за „Рила“, със срок декември 2028 г.

Коридорът Русе–Маказа не е изчезнал. Той е разписан на участъци, като за частта Велико Търново–Маказа ангажиментът е отново за идеен проект, устройствен план и подготовка за концесия. Направлението към Лесово също остава, но е представено чрез отделни участъци и етапи. За разлика от тях по „Хемус“ и участъка Крупник–Кресна–Кулата на „Струма“ има ангажименти за довършване и изграждане.

По-конкретен става и моделът за реализация на част от големите инфраструктурни проекти. На 15 септември премиерът Румен Радев обяви, че вече започнатите с публични средства магистрали ще се довършват с бюджетно финансиране, докато за „Черно море“, „Рила“, Русе–Маказа и тунела под Петрохан се предвиждат концесии. Това разграничение личи и в управленската програма, в която за тези проекти са заложени основно проектиране, устройствени и екологични процедури и подготовка за отдаването им на концесия, вместо обещаното преди изборите „изграждане и довършване“.

Конкретните числа, които липсват

Предизборният документ обещава „плавно връщане на максималния праг на бюджетните разходи до 40% от БВП“, при това „без ощетяване на ключови публични услуги“. В управленската програма има фискална дисциплина, контрол върху разходите и цел за прекратяване на процедурата при прекомерен дефицит. Числото 40% обаче не е повторено. Това е съществен пропуск: без числовата цел обещанието става по-трудно за измерване.

Отпада и конкретен данъчен стимул за капиталовия пазар. Преди изборите „Прогресивна България“ (ПБ) предлага малките и средните предприятия да бъдат насърчавани да търсят финансиране през Българската фондова борса, включително чрез „стимули като нулев данък дивидент“. В управленската програма има мерки за подобряване на достъпа на бизнеса до финансиране, но това конкретно предложение вече не присъства.

То не се появява и в представения на 23 септември пакет от промени в седем данъчни закона преди Бюджет 2027. Сред предложените от Министерството на финансите мерки няма нулева ставка върху дивидентите като стимул за малки и средни предприятия, които търсят финансиране през борсата. Действащата ставка върху облагаемите дивиденти остава 5%.

Предизборното „запазване на ниски и плоски данъци“ е заменено с по-точната формулировка за запазване на действащия пропорционален модел при облагането на фирмите и физическите лица. Правителството предвижда и запазване на стандартната ставка на ДДС.

Пет часа спорт вече не са обещани

Ясна промяна има и в училищния спорт. Преди изборите ПБ обещава минимум три часа физическо възпитание седмично, допълнени с два часа тренировъчни занимания в спортен клуб. Петте часа липсват от управленския документ.

Вместо тях е записана промяна в стандарта за организация на училищните дейности: задължителна десетминутна утринна гимнастика и петминутна двигателна пауза след четвъртия час за учениците от I до IV клас. Срокът е септември 2029 г. Идеята за повече движение остава, но обхватът и видът на мярката са различни — кратки занимания за начален етап вместо обещаните часове по физическо и тренировки в клуб.

Още няколко изчезнали подробности

В правосъдието предизборната програма предвижда насърчаване на медиацията за по-бързи и по-евтини решения. Управленският раздел е значително по-подробен — включва нови правила за електронно правосъдие и наказателния процес, — но медиацията не е посочена като мярка.

В земеделието напояването остава национален приоритет. Изчезва обаче механизмът от предизборния текст, според който част от инфраструктурата може да се предоставя приоритетно на водни кооперативи с намаляващи такси, достигащи до нула, когато инвестират във възстановяването ѝ. Правителствената програма говори за стратегически инвестиции в напояването и облекчаване на разрешителните режими, без да повтаря този модел.

В енергетиката са запазени стратегията до 2050 г., ядрените мощности и разширяването на газохранилището „Чирен“.

Но конкретното предизборно обещание за засилване на проучването и добива на природен газ в Черно море не е повторено сред мерките в управленската програма.

Предизборният списък с общи цели включва и „съхраняване на мира и недопускане на въвличането на България във въоръжени конфликти“. Тази формула липсва във втория документ. Там отбранителната политика е разписана през способности и съюзнически ангажименти, сред които и участие в мисии и операции на ЕС и НАТО, но “след всестранна преценка на тяхната целесъобразност”.

От друга страна, потвърждава се числова цел: разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП до 2035 г. (което обаче е далеч отвъд мандата на това правителство).

Какво все пак става по-конкретно

Не всяка промяна е отстъпление. Например, предизборната идея за системата СИГМА, която да открива рискови обществени поръчки, е развита във версии и срокове. Управленската програма предвижда свързване с Търговския регистър, проверки за ограничаващи конкуренцията условия и за оферти със завишени цени.

Остават и намеренията за нов Висш съдебен съвет, по-независимо разследване на главния прокурор, Национална детска болница и енергийна стратегия до 2050 г. По тях управленският документ добавя процедури и срокове. Има и нови предложения, сред които конституционна защита на плащанията в брой.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.