„Прогресивна България“ (ПБ) бойкотира и правната комисия на парламента заради скандалите с помилванията на престъпници от Илияна Йотова. Опозицията предизвика извънредно заседание на комисията днес за разглеждане на внесения от депутати от „Продължаваме промяната“ (ПП) законопроект, с който се предлага всички президентски укази за помилване от 1991 г. насам да бъдат публикувани в „Държавен вестник“, при защита на личните данни на помилваните. Предложението идва на фона на въпросите за прозрачността на помилванията, включително случая с Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар.

Бойкот 

На заседанието днес се явиха само 10 от общо 24 депутати. От ПБ присъства единствено председателят на комисията Янка Тянкова. В комисията групата на "Прогресивна България" има 13 народни представители. 

Припомняме, че вчера формацията на Румен Радев бойкотира и провали кворума и на извънредното пленарно заседание на Народното събрание (НС), отново предизвикано от опозицията. На него трябваше да бъдат изслушани длъжностни лица от Министерството на правосъдието във връзка с медицинските заключения и сведенията за поведението на Петричкия Ескобар, преди да бъде помилван на 5 декември 2022 г. от тогавашната вицепрезидентка и настоящ президент Илияна Йотова.

За изразяване на становище в Комисията по правни въпроси днес се явиха и представители на правосъдното ведомство. 

Мирослав Иванов от ПП направи коментар: 

"Всички знаем какво се случва тук днес. Всички знаем, че темата очевидно се избягва от управляващото мнозинство. Щяхме да връщаме парламентаризма, г-жо председател. Къде е, аз не го виждам? Медиите не го виждат - има повече медии, отколкото народни представители и това се дължи на отсъствието на вашите колеги, които отсъстват."

Иванов призова Янка Тянкова да потърси своите съпартийци, за да се явят в комисията. 

"Г-н Иванов, аз съм тук и съм поела отговорността", отвърна само председателката на комисията.

Петър Петров от "Възраждане" обяви, че е от пет години народен представител и член на правната комисия в НС и за първи път се случва да бъде очевидно бойкотирано извънредно заседание, при това от представителите на управляващото мнозинство. 

Според Надежда Йорданова от "Демократична България" (ДБ) поставеният за обсъждане законопроект засяга важен и широко дебатиран в обществото проблем. 

"Очевидно е нужна законодателна мярка с оглед на това, че ако проследим регистъра по помилванията от 2018 г. насам публичността рязко се свива при упражняването на това правомощие на президента. За съжаление, въпреки че не е ваша вина, г-жо председател, все пак управляващото мнозинство твърде бързо се научи - само в рамките на шест месеца - да използва прийомите на правилника тогава, когато иска да избегне гласуване, т.е. заявяване на политическа позиция по важен въпрос. Решава да се скрие, вместо да проведе гласуване", каза Йорданова. 

По думите й няма нищо страшно в това управляващите да изразят несъгласие и да се продължи напред. 

"Г-жо председател, ако този въпрос не се разгледа в правна комисия, моите притеснения са, че рано или късно ще се стигне до блокиране на нейната работа, защото знаете, че когато опозицията тогава, когато счита за важен един въпрос за разглеждане, ще продължи да прави това", добави председателката на парламентарната група на ДБ. 

Янка Тянкова отговори, че много законопроекти чакат да бъдат разгледани и те са важни. Приоритетно се гледали тези, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и наказателните процедури.  

"Нека да бъдем колегиални, което е важно, и да поддържаме добрия тон. Аз ви благодаря за изказванията. Така или иначе, кворум нямаме. Заседание не можем да проведем. Вече са минали десет минути и няма да дойде никой. Това е от мен. Благодаря ви за вниманието", каза още Тянкова и си тръгна. 

Въпреки това думата взе и бившият премиер и настоящ депутат от ПП Николай Денков:

"Управляващите изобщо не са заинтересовани да бойкотират както заседанията в пленарна зала, така и заседанията на комисии, защото колкото повече провалят такива заседания, толкова повече става ясно на обществото, че те всъщност нещо искат да скрият."

Сегашният случай според Денков е абсолютно ясен. 

"Ние се опитваме да приемем закон, с който ще може да бъде избягнато оттук нататък скриването на информация в бъдещ период. Няма нищо, от което те да се страхуват. И въпреки това те провалят това заседание", каза още депутатът от ПП. 

Според него в ПБ трябва помислят кое е по-голямата политическа щета - "дали да дойдат и да приемат законопроект, който е смислен, който решава проблем, от който обществото има нужда, или да се скрият и да продължаваме да им казваме, че се крият, защото от нещо ги е страх". 

110 преписки за помилване решени в разрез с правилата

Междувременно проверка на "Сега" е установила, че 110 преписки по молби за помилване са решени в разрез с правилата. Това се е случило в периода 1 ноември 2017 г. - 15 януари 2018 г., когато е първият вицепрезидентски мандат на Илияна Йотова. 

Проблемът произтича от това, че тогава 5-членната комисия по помилванията, чието съществуване и правила на работа са регламентирани с президентски указ, е била само с трима членове, нито един от които не е юрист - Юлия Бояджиева, Иван Букарев и Валентина Караганова. Правилата, действащи по това време, изискват кворум от четирима души за заседание и приемане на решения. От публичните отчети на комисията се вижда, че в този период тя е заседавала 6 пъти и е решила общо 110 преписки, информира "Сега".

Удар преди изборите

Скандалите с помилванията, извършени от Илияна Йотова, се разпалват от опозицията в контекста на предизборната кампания за държавен глава. Йотова е фаворит за спечелване на изборите на 25 октомври (при очакван балотаж на 1 ноември). Тя е уличена, че е помилвала поне петима наркотрилъри и наркотрафиканти въпреки обещанието, че няма да опрощава наказанията на престъпници, разпространявали дрога. 

Случаят с Петричкия Ескобар е особено съмнителен, тъй като той е помилван от Йотова десет години преди изтичане на присъдата му заради тежки здравословни проблеми в очакване уж да се спомине. Вместо това престъпникът отново уличен от прокуратурата в разпространение на наркотици месеци по-късно. Освен това, стана ясно, че Огнян Атанасов е участвал в сбиване в затвора седмици преди да бъде пуснат от Йотова на свобода.