Даването на убежище на имигранти в Германия се е превърнало в доходоносен бизнес. От 2016 година до днес държавата е дала близо 400 милиарда евро за бежанци. Тази сметка прави журналистът Бьорн Хармс в книгата си „Бежанският комплекс - когато данъчните пари се превръщат в плячка“. Той за първи път е изготвил цялостна сметка за периода от 2016 до 2025 г., като е събрал данни чрез запитвания до федерални и провинциални министерства, общински източници и правителствени доклади. Изводът му: около имиграцията в Германия се е оформила цяла индустрия.

От извънредна ситуация до бизнес модел

Тази система започва да се разгръща след обединението на Германия, когато през 1992 г. броят на молбите за убежище достига почти 440 000. Още тогава се оформят структури, които и до днес печелят от имиграцията или извличат ползи от нея: оператори на центрове за настаняване, охранителни фирми, собственици на недвижими имоти, адвокати по миграционни въпроси, бежански съвети и благотворителни организации, посочва журналистът.

След период на затишие машината отново заработва на пълни обороти през 2015 г. Общините плащат почти всяка цена, за да осигурят покрив над главата на пристигащите. Фирми за управление на центрове възникват буквално за една нощ, а празните хотели се превръщат в златни мини. От извънредна ситуация се ражда пазар. И този пазар остава, защото от 2015 г. насам само по системата за убежище в Германия са пристигнали около три милиона души.

Докато други отрасли се сриват и стотици хиляди работни места изчезват, тази индустрия продължава да процъфтява. Причината е, че държавата гарантира самото ѝ съществуване.

Още през март 2016 г. председателят на парламентарната група на Християндемократическия съюз Фолкер Каудер обещава на германците:

„Никой няма да бъде лишен от нищо, защото помагаме на бежанците.“

Истината зад наивния патос на гостоприемството, който тогава доминираше в политиката и медиите, е различна, разкрива Хармс.

Сметката за 400 милиарда евро

Само федералното правителство е отчело над 242 милиарда евро „разходи, свързани с бежанците“ за посочения период. Федералните провинции са добавили от собствените си бюджети още над 100 милиарда евро. Към тях трябва да се прибавят и допълнителните разходи на общините, както и последващите разходи за здравеопазване, образование и правосъдие, изчислява журналистът.

В крайна сметка миграционната политика е струвала на държавата най-малко 400 милиарда евро от 2016 г. насам – и това е консервативна оценка. Други изчисления достигат до един трилион евро.

Значителна част от тези средства отиват за настаняване. При това дори федералното правителство не знае колко центъра за настаняване на търсещи убежище има в страната.

Хармс отправя запитвания до всички 401 административни района и градове със статут на самостоятелни административни единици. 320 от тях, или около 80 процента, предоставят надеждни данни.

В тези райони и градове има най-малко 4437 центъра за колективно настаняване, в които живеят близо 295 000 души. Данните са към март 2026 г. Средно във всеки административен район има близо 14 центъра за търсещи убежище.

Ако тези числа бъдат екстраполирани към всички райони, се оказва, че всеки 227-и жител на Германия живее в такъв център, чиито разходи се покриват изцяло от данъкоплатците.

В много населени места собственици на хотели отдават празните си стаи под наем. Но значителни печалби извличат и общински, както и провинциални дружества.

В Хамбург например компанията „Фьордерн унд Вонен“ (Fördern & Wohnen) отговаря за настаняването на голяма част от търсещите убежище в града. Тя е изцяло собственост на общината.

Миграционната криза не само доведе до рязко увеличение на имиграцията от страни извън Европа към Хамбург, но паралелно с това увеличи и оборота на компанията. Той нарасна от 60 милиона евро през 2013 г. до 747 милиона евро през 2025 г., пише Хармс.

През 2014 г. компанията е имала 948 служители, а през 2025 г. те вече са 2228. 

Съвсем наскоро стана известно, че бивша управителка на дружеството е получила възнаграждение от 453 000 евро за малко по-малко от пет месеца на поста, посочва още журналистът.

Бум и за социалните и благотворителните организации

Същевременно имиграцията след 2015 г. предизвика бум и в социалните и благотворителните организации. От 2015 г. насам броят на социалните работници и социалните педагози е нараснал от общо 278 000 до сегашните 351 000 души. Според Федералната агенция по труда една от причините е миграцията на бежанци.

През 2025 г. федералното правителство е изразходвало около 1,3 милиарда евро за интеграционни курсове. Шест от всеки десет участници обаче са ги напуснали без завършване.

"Бизнесът около миграцията и предоставянето на убежище е съпътстван и от хор от морални проповеди. Най-шумните апостоли на хуманността рядко изискват жертвите да бъдат направени от самите тях. Вместо това те ги искат от обществото като цяло и от държавата. Те рядко живеят непосредствено до центровете за настаняване на търсещи убежище. Децата им рядко посещават училищата, в които интеграцията достига пределите на възможното. За разлика от тях продавачките и занаятчиите в проблемните квартали усещат всяко допълнително натоварване. А когато се осмелят да го кажат на глас, ги заклеймяват като враждебно настроени към чужденците", категоричен е авторът.

Докато федералното правителство говори за „обрат в миграционната политика“, който в действителност не съществува, комплексът от неправителствени организации продължава с пламенен морален патос да настоява за свят без граници. Основните му лозунги са:

„Никой човек не е незаконен“ и „Границите убиват“.

Изглежда, че младите представители на левите академични среди рядко се замислят какви биха били последиците, ако тези искания бъдат доведени до логичния им край, коментира още той.