Нарастването на данъчните приходи затихва, а бюджетният излишък става зависим от европейските средства, показва анализ на Института за пазарна икономика.

Преди дни министерството на финансите се похвали с очакван за 6-месечието изизлишък от 850 млн. лв., което е най-високата стойност за показателя за последните 7 години.

За трети последователен месец консолидираният бюджет отчита растящо положително салдо, но за пореден път това се дължи в малка степен на по-високи приходи от данъци и в голяма степен на по-високите постъпления по европейските програми, пише икономистът Калоян Стайков, като анализира данните до края на май.

Според статистиката месечното изпълнение на бюджета показва, че през май са постъпили около 166 млн. лв. повече приходи в сравнение с май 2014 г., като около 39 млн. лв. от превишението се дължи на данъчни приходи, а около 98 млн. лв. са постъпления по европейски програми.

Консолидираните приходи с натрупване за първите пет месеца на годината са с над 2 млрд. лв. над нивата им за същия период на предходната година, като от тях 41,5% се дължат на по-високи данъчни приходи и 49% - на по-високи постъпления от европейски програми. С други думи, ако се абстрахираме от европейските програми, по които разходите са почти непроменени в сравнение с предходната година, а трансферите към българския бюджет са с малко над 1 млрд. лв. повече, големият излишък ще спадне почти наполовина, пише Калоян Стайков

Той обръща внимание, че докато приходите от акцизи продължават да растат и през май, това не може да се каже за постъпленията от ДДС.

"Общите постъпления от ДДС през май са с около 28 млн. лв. по-ниски в сравнение с май 2014 г., което, предвид важната роля на това перо в общите бюджетни приходи, е в контраст с еуфорията около по-високите постъпления", смята Стайков.

Той обръща внимание и на тревожната тенденция за увеличаване на разходите, които само през май са се увеличили със 116 млн. лева.

"Нито приходите, нито разходите в бюджета носят много добри новини. Голямото подобрение при приходите е по линия на европейските средства, а те могат да се използват само целево, но не и за трупане на резерв, плащане на дългове и лихви или за провеждане на политики. Изключение е единствено инвестиционната политика, тъй като 2/3 от разходите по европейски програми са капиталови, а пък ¾ от всички публични инвестиции са финансирани с европейски средства. От друга страна отлагането на разходите за издръжка и субсидии към втората половина на годината изкуствено подобрява фискалната позиция. Предвид по-високите приходи - независимо че са в по-голямата си част от европейски средства, и по-ниските разходи - независимо че те са отложени, това дава сериозен повод на администрацията да настоява за повече разходи. Почти сигурно е, че първи ще се обадят от МВР и Министерството на труда и социалната политика, за които винаги се намират пари. След тях могат да се очакват и други ведомства, докато се изяде голямата част от по-високите постъпления при данъците", обобщава Стайков.