ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

Европа остана днес разделена за начините, по които да реагира на миграционната криза. Докато старите страни-членки от западната и южната част на ЕС подкрепяха плана на Комисията за задължително преразпределяне на 120 000 мигранти, повечето нови държави продължаваха да се съпротивляват.

Вътрешният министър на Люксембург Жан Аселборн, чиято страна председателства ЕС, съобщи на журналистите, че ще сложи на масата на извънреден Съвет на вътрешните министри компромисно предложение, по което се надява те да постигнат консенсус след неуспеха им да стигнат до него преди седмица.

„Важното е да се споразумеем за 120-те хиляди“, каза той, давайки да се разбере, че с предложението на Комисията механизмът за солидарност да е правно обвързващ може да се направи компромис. Предишната схема за преместване на 40 000 миранти от Гърция и Италия, която ЕС прие през юли, беше доброволна. За това продължи да настоява вътрешната министърка на Полша Тереза Пиотровска.

„Нашата позиция е за солидарност и дороволност“, каза тя, добавяйки, че Варшава не иска да ѝ налагат задължителни квоти и автоматизъм на преразпределиението на мигрантите по време на кризи.

Френският министър на вътрешните работи Бернар Казньов съобщи, че позицията на Париж остава неизменна в подкрепа на предложението на Комисията.

„Очаквам съпротивата на източните държави да омекне“, каза италианският му колега Анджелино Алфано.

Отговаряйки на въпрос за евентуална правна процедура на Комисията срещу Италия за пропуски в регистрирането и вземането на пръстови отпечатъци от нелегалните имигранти, той отговори: „Най-добрата процедура спрямо Италия, която Европа може да предприеме, не е на конфронтация, а на благодарност за това, което сме направили“.

„Ние вече сме страна с число на имиграция, което е огромно в сравнение с други страни. Това не  е разумно. Има граница на всичко“, каза белгийският държавен секретар по миграцията и убежището Тео Франкен. „Сега е време за малко солидарност от страна на държавите в Източна Европа за страните, които са под огромен миграционен натиск като Белгия“.

По данни на Евростат Белгия има 307 кандидати за убежище на 1 милион население през първото тримесечие на тази година, а България – 440, Унгария – 3 322, Чехия – 34, Словакия – 9.