Дзъъън. Здравейте, аз съм вашият кандидат за районен кмет от партия N. Искам накратко да ви обясня какво смятам да променя през следващите четири години в нашия квартал. Какви са плановете ми. Вие какво искате, от какво сте недоволни, кое е най-важно за вас?

Така си представям в наивността си някакъв вариант, в който нещо се случва в тази кампания за местни избори.

В по-идеализираната му версия. В по-известните варианти - чакам като отворя пощенската си кутия оттам да изпадне някоя листовка - която представя личността и намеренията на предлагащия се за мой кандидат за голям кмет, за районен кмет, за общински съветник. Няма. Или поне някъде да изложат физиономиите им, с някакви прости идеи. Например мястото пред кварталния магазин е много удобно. Няма. Или да се пробват с леко досадните срещи с гражданите (вярно досадни, но все нещо). Няма. Даже никой не обикаля да нарушава ежедневния шум с призиви от кола с мегафон - "Гласувайте за..." А и билбордовете са в оскъдица. Това в най-големия град на страната. Интрига няма - всичко е предначертано ли?

За да разберете кои са кандидатите ви за районен кмет, трябва да направите специални проучвания във фейсбук. Ще научите най-много имената им и за някоя тяхна предизборна проява за отбиване на номера, но не и техните реални разчети, програми. Програми трудно намирате и на т. нар. големи кандидат-кметове. Особено ако са и сега действащи кметове - те се чувстват почти сигурни победители.

Предизборни дебати почти няма, дори и в онези безумни формати, които събираха всички на площада и победител беше този, който крещи най-силно, или се е снабдил с най-много платени клакьори.

В събота дребна, но доста показателна случка илюстрира ситуацията. Кметът на Велико Търново Данаил Панов обещал да участва в предизборни дебати по бТВ, но в последния момент се отметнал, защото видял социологически изследвания, които му отреждат победата на първи тур. Казал си - защо да се моря и да давам възможност на опонентите ми да печелят точки, аз и така съм си добре. 

По подобен начин мислят на много места. А районните кметове си дават още по-малко зор - те са пакетно предложение. Вървят като "бонус" към победителите.

Ролите сякаш са раздадени. А ние сме статистите, които трябва да присъстват в изборния ден и така да легитимират предварителен известен избор. 

Лицата от тази кампания са единствено онези нестандартни хора от плакатите, които десетина дни циркулираха из фейсбук. Прическата на една от кандидат-кметиците, мустаците и хайдишкият пояс на друг, очилата на трети. Това е нормалната екзотика на всяка кампания, нестандартните кандидати я овкусяват и толкова. Те обаче не са акцентът. Сега изглежда обаче, че те се превръщат в онова, което помним.

Случилото се в Самоков с боя над журналистите и Пиже - кандидат за общински съветник със седем присъди, е само знак за обхваналото ни безвремие.
Моделът съществува, маркиран е и хайде напред. Коментират го, но не и партиите.

Безвремие по време на избори

Обърнахте ли внимание как всички партии се постараха максимално да не излъчват нови кандидати, запомнящи се индивидуалности. От такива никой няма нужда. Познатият, изпробваният кмет е най-добрият кмет. Особено ако действа на място повече от два мандата - схемите са уточнени, местата разпределени, нужни ли са нови главоболия. Дори и да се казва например Ценко Чоков. Това че може срещу него да е имало N на брой проверки, да е бил клиент на съдилища, да има доказателства за съмнителни доходи, за злоупотреби в големи размери и т. н. - това са досадни подробности.
Когато отнемай къде на партийните централи им се наложи да номинират кандидати,  се спират я на общинския партиен шеф, я на областния управител. 
Социолозите още от началото на годината очертаха как ще изглежда изборната картина - ГЕРБ печели добре, БСП отстъпва позиции и затвърждава слабостта си, а ДПС може и да скочи на второ място. Сигурно сте чули изречението "Победата на ГЕРБ  изглежда предизвестена"  доста пъти и то много преди началото на кампанията. Управляващата партия е в константна предизборна кампания, като усвоява солидните средства по министерства от еврофондовете. Фонтани бликат навсякъде. Разговор за идеи, отчет на кметовете, разкрития от съперниците за нарушения и говорене за сбъркани модели на управление обаче почти липсват. Потъват.

Все по-малко изборните резултати са зависими от някакви брилянтни хрумвания, от личната харизма, обясни преди време политологът Първан Симеонов от "Галъп". Според него: "Местните кампании предполагат една липса на съществени различия между партиите. Понякога техният интерес е общ, скрит зад колективната анонимност на общинските съвети". Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" оцени кампанията като "приглушена". В нея липсват остри сблъсъци, няма бурно противопоставяне на силни личности, сведена е до срещи със симпатизанти и в някаква степен битка на плакати. 

Същевременно социологическите агенции също допринасят за тази приглушеност. Те са много тихи и предпазливи. Почти липсват огласени прогнозни резултати. Те са за лична употреба на кандидатите. Според социолозите това е добре, за да не се замерят и да се надцакват с данни. До прогнозите достъп има само този, който си плаща. Както и до медийно отразяване. Освен медиите, задължени по закон да отразяват кампаниите и да водят разяснения как се гласува, другаде някой има шанс да привлече внимание само ако си плати (в 99% от случаите) или набие някого, който си е платил. Така дори и някой да има интересни идеи или да прави любопитни разкрития, ще отече в канала. 

Никой вече не си прави труда да казва "Вашият глас е ценен за нас". Ценните гласове са разпределени - какво е наредил работодателят, колко е платил брокерът, как е казал тарторът от гетото, че трябва да се действа - това са факторите, които имат значение. 

Основните играчи на повечето места са си подредили картината. Искат ли разни ентусиасти, дилетанти и съвестни избиратели да им я развалят. Не.  

42 хил. кандидати за кметове и общински съветници участват в тези избори. Толкова много плурализъм, нали? И пак сме недоволни.