Присънват ми се кошмари за 2017 г. президентът Тръмп, президентката Льо Пен, президентът Путин.

Като повечето кошмари, вероятно и този няма да се сбъдне. Но самият факт, че Доналд Тръмп и Марин льо Пен имат висок рейтинг сред кандидатите за президент на САЩ и Франция, е нещо притеснително за здравословното състояние на либералната демокрация на Запад. М смутни и неспокойни времена избирателите изглеждат склонни да предпочетат "силни" националистически лидери, западни версии на Владимир Путин в Русия.

Наскоро забелязах, че във Вашингтон повечето политически анализатори отхвърлят възможността Тръмп да спечели номинацията на републиканците, какво остава за президентството. Не съм съгласен. Ако Тръмп бе нормален кандидат, той щеше да бъде смятан за фаворит за номинацията. Той води в ключови за ранния етап на вота щати като Айова, Ню Хемпшир и Южна Каролина.

Скандалните му изказвания за мексиканците, мюсюлманите, инвалидите и жените не отслабиха популярността му.

Много демократи се подхилкват, че ако републиканците са достатъчно луди да номинират Тръмп, той със сигурност ще бъде разгромен от Хилъри Клинтън на президентските избори. Но дори това не може да бъде сигурно. Последното проучване на популярността на Тръмп и Клинтън дава 5 пункта преднина на Тръмп.

Някои от изказванията на Тръмп са толкова открито расистки, че правят Льо Пен да изглежда умерена. Лидерката на френската крайна десница внимателно смекчава имиджа си, докато се готви да се бори за президент през 2017 г. Дори преди атентатите в Париж почти всички проучвания предвиждаха тя да достигне финалния кръг на изборите. Този месец нейният Национален фронт може да направи значителен пробив, като спечели регионалните избори, като го направи да изглежда повече като потенциална партия на властта.

Надигането на политическите крайности не е ограничено само в САЩ и Франция. Ултранационалистическите партии са на власт в Унгария и Полша, които са членки на ЕС. Националистическите партии се надигат в Шотландия и Каталуня, като заплашват оцеляването на Великобритания и Испания като нации.

Нараства усещането за криза в Германия с очакваното пристигане на над 1 милион бежанци тази година, което ще доведе до негодувание срещу правителството на Ангела Меркел. С рецесиите и дълговите кризи в Южна Европа антиевропейски партии влязоха в правителствата на Гърция и Португалия.

Какво става със западната политика? Налице е загубата на доверие в традиционните политически елити и търсенето на радикални алтернативи. Струва ми се, че зад това има 4 широки тенденции - увеличаването на икономическата несигурност, негодувание срещу имиграцията, страх от тероризъм и упадъкът на традиционните медии.

В САЩ вече няколко десетилетия се наблюдава намаляване и и стагнация на реалните доходи на повечето американци. В много европейски страни, сред които Франция, двуцифрените показатели на безработицата се превърнаха в правило. Финансовата криза от 2008 г. доведе до трайна загуба на доверие в компетентността на елитите и западните икономически системи.

Марин льо Пен сравни молещите се мюсюлмани във Франция с нацистката окупация на страната.

Към икономическата несигурност се прибави усещането за социална нестабилност, свързано с нарастващата имиграция. напливът на латиноамериканци към САЩ и на мюсюлмани към Западна Европа позволиха на Тръмповци и Льопеновци да говорят, че безпомощните елити допуснаха фундаментални социални промени да се случат без допитване до обикновените хора. Тръмп призова за депортирането на 11 милиона нелегални имигранти от САЩ, а Льо Пен веднъж сравни мюсюлманите, молещи се по улиците във Франция, с нацистката окупация.

Бившият френски президент Никола Саркози, който вероятно отново ще се кандидатира срещу льо Пен през 2017 г., се присъедини към нападките срещу "мултикултурализма". Такава риторика относно мюсюлманската имиграция и предателството на елита днес е нещо нормално и в Германия.

След парижките атентати страхът от тероризма се смеси с враждебността към имиграцията. Ударната вълна от френската столица бе усетена от другата страна на Аглантика, където Тръмп заедно с повечето републиканци побърза да заяви, че приемането на бежанци ще увеличи риска от терористична атака.

За популистите, националистите и екстремистите в западния свят общата тема е, че основните медии подтискат дебата и са контролирани от елита, който не заслужава доверие. Кандидатите на републиканците научиха, че да биеш репортерите е лесен начин да печелиш аплодисменти. Във Франция и Германия аргументът, че политически коректната "лъжеща медия" подтиска дебата за имиграцията, става все по-популярен. Същевременно засилването на социалните медии доведе до разцвета на алтернативните писания. тези американци, които искат да вярват, че президентът Барак Обама е мюсюлманин, намират съмишленици онлайн или в радиобеседите. Конспиративните теории се множат в социалните медии в Европа.

Покойният сенатор Даниел Мойнихън заяви: "Всеки има право на свое лично мнение, но не и на свои лични факти." В епохата на социалните медии това вече не е вярно. За подобията на Тръмп, Льо Пен или Путин на всяко нещо може да бъде лепнат етикетът "вярно". В тази атмосфера на фона на икономическата, социалната и физическата несигурност екстремизмът разцъфтява.

-----

* Авторът е специален кореспондент по международните въпроси на британския в. "Файненшъл таймс", откъдето препечатваме статията.