КАРН РОС*

Добро място да станеш свидетел на бавното разпадане на световния „ред“ след Втората световна война е Съветът за сигурност на ООН – ако ви пуснат там, което няма да направят. Не се отегчавайте с възвишените „публични“ заседания на органа. Нищо от неговите действителни дипломатически действия не става публично. Съветът за сигурност, който е натоварен с поддържането на международния мир, е по-зает от всякога. Преди години той заседаваше по няколко часа един или два пъти в седмицата.

Сега заседанията са всеки ден, често през нощта, също и в почивните дни. Претоварените дипломати обсъждат една все по-дълга поредица от кризи – от Северна Корея до Либия. Дългият списък от заседания и комисии може би отразява желанието на Съвета да вземе предвид многобройните фактори, които стоят зад всеки модерен конфликт, но той също така показва и неуспеха му: не е нужно да си дипломат, за да видиш, че несигурността се разраства.

Не е нужно да си дипломат, за да видиш, че несигурността се разраства

После идва семиотиката. Ако преди време той се е ограничавал до стегнати, целенасочени решения (като исканията за изтеглянето на Израел от окупираните палестински територии), резолюциите на Съвета сега стават все по-дълги и по-малко разбираеми. Има пет или шест (никой не може да каже със сигурност) различни категории на публичните изявления от Съвета за сигурност. А трябва да е една. Ръководители на мисии на ООН ми казват, че не могат да разберат обърканите мандати, които Съветът вече е дал на своите миротворци. Правителствата, които съм съветвал, казват, че нямат представа за смисъла на резолюции, които ги засягат.

Има много причини за неспособността на ООН да прекрати опустошителната война в Сирия, но не е достатъчно да бъде обвинявана само Русия, както са склонни да правят западните дипломати. Тревожната истина е, че първостепенната световна институция за справяне с войната не работи. Основният проблем е, че предпоставката за създаване на Съвета в един свят, подреден по държави, вече не издържа. Конфликти с участието на “Ал Шабаб”, "Боко Харам" или “Ислямска държава” произхождат от конкретните местни условия, но често имат регионален и глобален обхват и последици. Създаден, за да предотвратява и да бъде арбитър на междудържавни конфликти, Съветът не успя да се адаптира към един съвсем различен свят.

​

На 12 септември 2001 г. (ден след атентатите на 11 септември 2001 г.- б. р.), когато бях част от британската делегация, се присъединих към останалите шокирани дипломати в залата на Съвета, за да обсъдим атаките от предишния ден. Дълго преди този ужасен ден в Ню Йорк и Вашингтон характерът на политическото насилие и глобална несигурност вече бяха променени завинаги. Но арогантното допускане от страна на Съвета, че правителствата решават, а останалите изпълняват, не се беше променило. Неуспехът на правителствата и техните мултилатерални институции е епичен. Това, което тогава изглеждаше като епизодични и географски ограничени заплахи, днес се е превърнало в постоянна война, несигурност и екстремистко насилие на почти всички континенти.

За съжаление, повечето от дебатите за реформата в ООН пропускат най-важното. Дискусията се върти около старите въпроси за нови постоянни членове на Съвета за сигурност или ограничения върху използването на вето. И двете са желателни, но нито едно от тях няма да се случи скоро – нито пък ще поправи по-дълбокия проблем. Ако не сме внимателни, ООН ще стане неадекватна, както Обществото на народите се провали през своето време.

Необходим ни е твърд и независим генерален секретар

През тази година ще бъде назначен наследникът на Бан Ки -мун. Необходим ни е твърд и независим генерал, който ще дава безпристрастни и конкретни препоръки до Съвета, без страх или пристрастеност към предразсъдъците на членовете с постоянно право на вето и с един първостепенен прерогатив: защитата на цивилния живот. При един печално известен пример ръководителят на омиротворителите на ООН пропусна да предупреди Съвета за сигурност за предстоящ геноцид в Руанда, тъй като беше убеден, че членовете не желаят да чуят това.

Един независим генерален секретар отдавна щеше да изисква прекратяване на огъня във войната в Сирия с ясно артикулирани последствия, включително принудителни санкции за тези, които не го спазват. По същия начин ще изисква и международна конференция за договаряне и изпълнение на график за решението с две държави за Израел/Палестина, изискване, одобрено многократно от Съвета и всяка държава-членка на ООН.

Генералният секретар ще се нуждае от свободата да назначава силен, опитен екип, въз основата на качества, а не на традиционното поделяне на висши длъжности между петте постоянни членки, практика, която институционализира тяхното нездравословно надмощие не само в рамките на Съвета, но и в секретариата и върху информацията. Длъжностни лица признават, че някои доклади на ООН се редактират от постоянните членове, преди да бъдат предоставени на Съвета за сигурност (самият аз съм го правил веднъж).

Има въпроси табу, като Чечения или напрежението в Южнокитайско море, които са извън дневния ред на Съвета, тъй като "се знае", но никога публично не се признава, че някои мощни държави забраняват тяхното обсъждане. През последните години става дума за конфронтацията в Кашмир, която докара света близо до ядрена война, все още споменаването на тази гореща точка е тихомълком забранено. Разследванията на ООН за нейния провал за предотвратяване на масовите убийства в Руанда, Сребреница и Шри Ланка разкриват още слабости, както политически, така и институционални. Но никой не може сигурен, че и за в бъдеще адекватно ще се реагира при подобни трагедии. Необходимостта от смел и решителен нов генерален секретар е буквално въпрос на живот и смърт, в действителност на много смъртни случаи.

Въпреки твърденията, че сега Съветът за сигурност провежда много повече, от когато и да било, публични заседания, голямата част от неговите същински преговори се водят „на четири очи“. Прекарах четири години и половина в Съвета и никога не съм виждал друга причина повечето дебати да са закрити за общественото внимание, освен, за да прикрият своята повърхностност и празнота (въпреки че понякога разговорите насаме може да помогнат на преговорите). Предаването по телевизията на заседанията на парламентите е подобрило демокрацията. Дипломатите трябва да бъдат оценявани по това, което казват: слаба форма на отговорност, но подобрение спрямо пълната ѝ липса днес.

Прозрачността в дипломатическите отношения на ООН би направила последвалите решения по-разбираеми и по този начин законни. Обществеността ще бъде по-ангажирана, например, когато Съветът обсъжда предоставянето на помощ на обсадените градове в Сирия. Това ще увеличи интереса на хората към случващото се в рамките на ООН.

Проста реформа може да е факт още утре

И, накрая, има една проста реформа на Съвета, която може да бъде факт още утре. Съветът може да изслуша хората и държавите, засегнати от конфликта. Когато Съветът обсъжда Сирия, Либия или Сомалия се предполага, че сирийци, либийци или сомалийци няма да присъстват. Непростимо е, че независимо, че реалността показва, че почти всичко в дневния ред на Съвета е свързано с конфликти между "недържавни" групи, той все още позволява само на държави да взимат отношение. И дори това не е честа практика, когато те не са членки. В редки случаи Съветът предоставя аудиенция на недържавни групи - но само на тези, които одобрява.

Трябва да е рутинна практика легитимни и представителни лица да излагат вижданията си преди Съветът да взема решения за тяхното бъдеще. В края на краищата, те познават своите страни - и конфликти – най-добре. Дипломатите трябва да се използват, за да се занимават с по-еклектични групи, които имат нужда от убеждаване, за да се постигне мир. Прекратяването на един конфликт изисква множество заинтересовани страни на едно място. За този вид работа е нужно търпение; тя е за по-добрите посредници и дипломати. Те разбират, че понякога тромави коалиции и повтарящи се цикли на говорене (и слушане) е по-вероятно да доведета до мир от парчета хартия, които почти никой не чете.

Тези подобрения не изискват промяна на хартата на ООН. Те вече са посочени в нея. Прекалено много се следват мухлясалите и допотопни традиции в ООН; няколко решителни и смели дипломати могат да осъществят тези промени. Светът, в които конфликтите стават все повече, настоява световната организация да пусне малко светлина в мрачните си зали.

Коментарът е публикуван в в. "Гардиън", препечатваме го от БГНЕС. Авторът Карн Рос е бил 15 г. британски дипломат, преди да си подаде оставката заради войната в Ирак. Сега ръководи неправителствена организация за дипломатически съвети, която консултира демократични правителства и политически движения.