От 70 години насам Световната организация се бори за това важните решения да могат да се взимат при затворени врата.

"Когато става дума за избора на следващия генерален секретар, се повтаря едно и също - винаги се сблъскваме с онзи конфликтен момент между поверителността и прозрачността", признава британският посланик в ООН Матю Райкрофт.

Най-пресният пример: 15-те страни-членки на Съвета за сигурност тъкмо бяха провели третото гласуване за новия генерален секретар на ООН. То мина при закрити врата и всъщност никой не трябваше да узнае кой кандидат колко гласове е получил.

"Само няколко минути след гласуването обаче информацията за целия процес обиколи цял свят. Тя бе разпространена светкавично по Туитър", казва Райкрофт, който добавя, че това не го е изненадало особено.

И в крайна сметка кой е фаворитът? След досегашните три гласувания на първо място е бившият министър-председател на Португалия и бивш върховен комисар на ООН за бежанците Антонио Гутереш, чиято позиция гласи: "В момента спешно се нуждаем от две неща - лидерство и ценности."

"Време е жена да оглави ООН"

При гласуванията за бъдещия генерален секретар на ООН от много години насам членовете на Съвета за сигурност имат три възможности: те могат да гласуват за определен кандидат, могат да го отхвърлят или пък да се въздържат. На последното гласуване 11 от 15-те членове на Съвета за сигурност дадоха предпочитанията си за Гутереш, двама бяха против, а един се въздържа.

Журналистите извън залата научиха резултатите само няколко минути по-късно. По този повод британският посланик в ООН Матю Райкрофт заяви, че Съветът за сигурност става за смях, след като не оповестява сам резултатите от гласуването.

"С нашето тайно гласуване вече изглеждаме глуповато", казва той.

Самата битка за поста на генералния секретар е в разгара си. Русия настоява за кандидат от Източна Европа. Защото след представители на Азия, Африка, Латинска Америка и Европа вече бил дошъл редът на Източна Европа. Впрочем, на второ място при пробното гласуване се класира именно кандидат от Източна Европа - става дума за външния министър на Словакия Мирослав Лайчак. Това бе доста изненадващо, защото при предишните гласувания той бе едва на десето място. На трета позиция се нареждат бившият сръбски външен министър Вук Йеремич и Ирина Бокова. Тя е генерален директор на ЮНЕСКО и е първият кандидат, който изпълнява две от уж необходимите предпоставки в изборната борба: Бокова произхожда от България, т.е. от Източна Европа и е жена. А над 50 страни-членки на ООН официално настояват този път постът на генералния секретар да бъде поет от жена.

Защо ли? Преди време бившата хърватска министърка на външните работи Весна Пусич бе заявила, че в продължение на 70 години ООН се доминира от 50% от хората с житейски опит. И сега било време ръководството да бъде поето от другите 50%. Навремето изказването й предизвика бурни овации. Тя обаче се оттегли от сегашната надпревара поради липса на подкрепа. И така Ирина Бокова остана единствената жена, която има известен шанс да наследи Бан Ки-мун на поста генерален секретар на ООН.

"Това е големият въпрос!"

Русия впрочем продължава да настоява за кандидат от Източна Европа и съответно кандидатите от този регион се стремят да спечелят благосклонността на Путин. А това от своя страна превръща фаворита Антонио Гутереш в крал без кралство. Защото този, който иска да спечели, има нужда от 9 от общо 15-те гласа в Съвета за сигурност, но и всички 5 гласа на постоянните страни-членки с право на вето, сред които е и Русия.

Така излиза, че Русия играе ключова роля във взимането на това решение и тя го знае много добре. Руският посланик в ООН Виталий Чуркин видимо се забавлява със ситуацията.

"Ще дойде времето, когато жена ще застане начело на ООН", казва той многозначително. А на въпроса на един журналист - дали това време вече е дошло - Чуркин с усмивка отговаря: "Това е големият въпрос!".

Този въпрос обаче трябва да бъде решен най-късно до 31 декември. Защото това е последният работен ден на Бан Ки-мун.

Статията препечатваме от Дойче веле.