„На лъжата краката са къси“¹... Мисля, че Владимир Путин неведнъж си е спомнял тази руска пословица, след като е разбрал за унищожаването на малайзийския граждански самолет от неговите военнослужещи. Главната грешка на Путин съвсем не е в това, че той е свалил този самолет. Това въобще не е грешка, това е престъпление. Главната грешка на Путин е в това, че той не си призна това престъпление.

От деня, когато бе свален самолетът, Путин не можа да излезе от лабиринта, в който попадна заради унищожения полет МН17. Той можеше да признае, че самолетът е бил ударен от „смели опълченци“, които всъщност са се опитвали да се защитят от украинската авиация. Можеше да започне собствено разследване и да накаже виновните – истинските виновни. Да, в крайна сметка, той трябваше още тогава да разбере, че играта свърши и му е време да се разкара от Донбас по живо по здраво.

Но Владимир Путин се заигра. Той вече бе усетил вкуса на кръвта и бе опиянен от този аромат, замъгляващ съзнанието на всеки малък диктатор. Той загуби способността да мисли за бъдещето, за последствията – ако у него въобще някога е имало зачатъци на такива умения. Той мислеше само за това как да използва трагедията в своя полза и във вреда на Украйна. Но нищо не измисли.

Защото прекрачи точно онази червена линия, която отделя дивака от цивилизования свят. И след това цивилизованият свят започна да действа по протокол като професионален лекар – сухо и равнодушно. Нас в Украйна може и да ни притесняват дългите и щателни процедури, но именно това е начинът да се справиш с опасните диктатори, чието съществуване поставя под съмнение сигурността на човечеството. Без емоции, без излишни рискове, под упойка. Това трябва да бъде стоманен капан. Капан, от който чудовището не може да избяга.

Ние сме добре запознати с ролята на холандските следствени структури в разследването на катастрофата с боинга – което е нормално, все пак голямата част от пасажерите на самолета бяха граждани на Холандия. Но не трябва да мислим, че холандците са сами в желанието си да установят и докажат истината. Помага им, както се твърди, целият свят. Ето прост пример – от онези, които не стигат до украинските медии.

Наскоро финландците радушно приеха Владимир Путин – той им крещя, въртя очи, предупреди ги за последствията, ако влязат в НАТО, а домакините му отговаряха твърдо, като се стараеха да създават впечатление на страна, заинтересувана от сътрудничество. И в същото това време именно във Финландия се провеждаха секретните експерименти, които доказаха с точност с каква ракета е бил свален малайзийският лайнер. И ние вероятно никога нямаше да разберем къде именно са правени тези експерименти и в коя именно държава се оказаха ракетите, ако не бяха упоритите журналисти от De Telegraaf, които  получиха информация от Хелзинки. И тогава министър-председателят на Финландия Юха Сипиля неохотно призна: да, помагахме, в съответствие с договора за правна помощ с Холандия.

Тоест, усмихваха се и шиха за Путин красив покров.  
Нещо подобно се случи с Кадафи след Локърби, когато неговите бандити унищожиха американския самолет над Шотландия. Дълго разследване, след това обвинение срещу конкретните мерзавци, години санкции... Той, безумецът, разбира се, всичко отричаше – но именно трагедията с боинга се превърна в основна част от политическото му съществуване. При това Кадафи съвсем не беше глобалното зло, в което се превръща в момента Путин. Просто, малкък дявол...

Разбираемо е, че никакви светкавични последствия след заключението на международната комисия няма да има – изводите са ясни, следствието продължава, през 2018 година ще узнаем имената на убийците – не на 100 възможни, а на няколко конкретни. Но това не е важно. Важното е, че неговият часовник вече тиктака по друг начин. И след това, което се случи в Хага, той вече няма време – без значение колко още хора ще убие в Алепо или Донбас, на още колко ще се подиграва в Крим и колко съдби ще съсипе в Русия. Той е обречен. Както беше обречен Кадафи след заключенията за Локърби. А нататък вие знаете. И той знае.

Ще трябва да бяга. Защото те трябва да се отърват от него. Ето какво всъщност бе казано при представянето на доклада от Международната следствена група.

Бягай, Вова, бягай.

-----

¹ Сколько веревочке не виться – руска пословица, която означава, че накрая истината винаги излиза наяве.

* Виталий Портников е украински журналист и публицист, наблюдател на радио „Свобода“ и постоянен автор на аналитични материали в украински и руски издания. Препечатваме материала му от украинския новинарски портал www.liga.net. Подзаглавието е на Клуб Z.