Ако някой някога се е чудил колко точно са чалгаджиите у нас, за които любим изпълнител е Слави Трифонов това вече се знае - малко над 2 млн. и 500 хил. Ако се вярва, разбира се, на пълчищата политици, политолози и различни други експерти, които се опитват по всякакъв начин да уязвят и обидят огромния брой български граждани, подкрепили идеята за мажоритарен избор на депутати на последния референдум.

Да се твърди, че всички гласували с "да" на този въпрос са чалгаджии и фенове на Слави, които го следват сляпо без да мислят, разбира се е нелепо. Самият Слави да очаква тези 2 млн. и 500 хил. да го последват навсякъде и във всичко би било още по-нелепо. Крайно време е българските пропорционални концерт-майстори да спрат да твърдят нелепости за мажоритарното "Доко-доко", заляло държавата. Мнозина от тези 2 млн. и 500 хил. - не е изключено дори да става дума за по-голямата част от тях - вероятно са гласували съвсем убедено и с достатъчен брой аргументи. Например този, че мажоритарен вот или силен мажоритарен елемент се практикува в най-развитите западни демокрации.

Заклеймяването на мажоритарния вот като едва ли не Содом-а и Гомор-а на българската политика, след който тя оконочателно ще рухне, продължава с пълна сила. То започна малко преди референдума, когато изведнъж стана ясно, че е напълно възможно резултатите от него да са задължителни за парламента. След като това не се случи, защото не достигнаха само около 12 хил. гласа, противниците на мажоритарния вот въздъхнаха с облекчение, но продължиха да го громят. А единодушието между партии, неправителствени организации и експерти по темата е забележително. Трудно е да се посочи друг пример за подобно единодушие, обединило отявлени политически противници, в цялата история на прехода. Какъв ли е общият интерес който ги обединява в случая...

Ето някои от основните аргументи на противниците на мажоритарния вот:

1. Мажоритарният вот не подрива партийното гласуване, а го затвърждава, дава бонус на големите партии

Да, мажоритарният вот не е антитеза на партийността. И голяма част от гласувалите с "да" на този въпрос от референдума знаят, че подобни внушения са евтина манипулация. Мажоритарният вот няма да подмени партиите и наистина може да даде преимущество на по-големите от тях. От друга страна обаче той ще ги принуди те да се съобразяват в много по-голяма степен с общественото мнение в съответния изборен район. Нещо повече - избраните депутати ще бъдат принудени да държат сметка за същото това обществено мнение, защото на следващи избори ще зависят и от него, а не само от партийната си централа. И когато лидерът им каже "подкрепете Делян Пеевски за шеф на ДАНС, защото правителството иначе пада" всеки от тях да може да му отговори, че ако подкрепи Пеевски на следващите избори в неговия район мандатът ще е за друга партия. А не смутено да мълчи и да гласува, защото в партийния лидер е и ножът, и хлябът.

Най-големият дефицит в българската политика е липсата на лична отговорност у политиците пред избирателите. А за попълване на този дефицит няма по-добър вариант от мажоритарния вот. Всеки български избирател ще знае кой е депутатът от неговия регион, независимо дали е гласувал за него. И ще може да му държи сметка за едно или друго негово действие или бездействие в парламента.

А ако ще си говорим конюнктурно - да, мажоритарният вот вероятно ще даде предимство на ГЕРБ и БСП. Но пък ще намали влиянието в парламента на депесари, патриоти, абевейци и други подобни. Да се твърди обаче, че ГЕРБ ще имат гарантирано мнозинство в парламента при мажоритарен вот е категорично невярно. Откъде ще намерят 121 читави мажоритарни кандидат-депутати, след като не успяха да извадят дори един читав мажоритарен кандидат-президент?

2. Мажоритарният вот ще доведе до непредставеност на големи групи граждани в парламента

Настоящата пропорционална система също дава подобни дефекти. През 2001 г. например само 15 хил. гласа не достигнаха на коалицията "Гергьовден-ВМРО" да влезе в парламента. На последните парламентарни избори пък АБВ прескочи бариерата от 4% само с около 5 хил. гласа. А и предвид избирателната активност на всички избори около 50% от гражданите остават непредставени, защото не са гласували. Много от тях не гласуват именно защото са отвратени от настоящата политическа система, продуцирана от пропорционалната партийна вакханалия. Нищо чудно ако гласуват за конкретен човек хората да го правят по-масово. И представителността дори да се увеличи.

3. Мажоритарният вот ще доведе до увеличаване на корупционния натиск, защото няколко гласа ще се решаващи за избора.

Възможно е наистина да има такъв натиск. Именно тук обаче е ролята на централните ръководства на всички партии. Те вече няма да могат да спускат кандидати, а напротив - ще са принудени да защитават своите кандидати по места от подобен натиск, за да имат шанс да спечелят вота в съответния регион. Всеизвестен факт е, че ако един местен проблем придобие национална известност то той в повечето случаи бива решен в полза на обществения интерес. Така вместо да влизат в нечисти задкулисни колаборации централните ръководства на партиите ще бъдат принудени да се противопоставят на местните дерибеи. Подобно обръщане на политическия механизъм със сигурност би било здравословно за държавата.

Едномандатните райони обаче създават и друга възможност. А именно - местни хора с добро име да съумяват да спечелят избори независимо от това колко пари ще нарине местния дерибей, от когото всички се отвращават. За да направиш кампания сред 30 хил души не се искат много средства, особено ако имаш добрата си репутация като начален капитал. Тук положителната роля на централните ръководства на партиите също би била от значение.

4. Бизнес групи ще изпращат по-лесно свои представители в парламента

Простете, но това е най-несериозния аргумент. Има ли въобще поне един парламент досега, в който почти всички депутати да не са били представители най-вече на бизнес групи? Делян Пеевски с мажоритарен вот ли стана депутат? Да, мажоритарният вот вероятно няма да реши този въпрос, но ще спомогне за осветляването на подобни зависимости още по време на кампанията. И гражданите ще имат реална възможност да им противостоят. Защото и от тях ще зависи кой ще е депутат, не само от партийното ръководство.

5. По-добре би било да се въведе силен мажоритарен елемент - преференциален вот без праг или немската избирателна система, в която партиите печелят мандатите си пропорционално, но с предимство влизат мажоритарно избраните кандидати или някаква смесена система.

Да приемем, че това е вярно, макар мненията да са различни. Сигурно е обаче, че ако не беше този референдум нито един политик в парламента нямаше и дума да обели за подобни изборни нововъведения. Още дълго време щяхме да практикуваме настоящата подигравка с българските избиратели - преференциално гласуване с праг за разместване на листата от 7% и водач на листата, чието влизане в парламента е гарантирано. Така че и в това отношение референдумът изигра положителна роля. Защото заради резултатите от допитването сега депутатите нямат избор и са длъжни да въведат ако не чист мажоритарен вот, то поне силен мажоритарен елемент, който изведнъж започна да им се харесва.

Сигурно е едно - промени ще има, и то сериозни. И заслугата за това е точно на онези 2 млн. и 500 хил. "чалгаджии". Защото подобни промени отдавна желаят дори афиширалите се през последните дни като отявлени противници на референдума на Слави Трифонов. ако се съди по техни предишни изказвания.

Трудно е да се докаже недоказуемото. Трудно е избирателите да бъдат убедени, че е по-добре да не знаят за кого точно гласуват, отколкото да знаят. Трудно е да се твърди, че досега депутатите са работили само "на ползу роду", а с мажоритарния вот ще работят само за бизнес интереси. Опитите обаче продължават.