Привеждането на българското законодателство в съзвучие с проведения наскоро референдум ще бъде една от първите задачи на новия парламент, който стартира през тази седмица. Споровете за това какво трябва да се направи, дали парламентът трябва да се съобрази изцяло с резултата от допитването или да се придържа към неговия дух, като приеме коригиран вариант на това, за което гражданите гласуваха вървят отдавна. Ясно е обаче, че когато над 2,5 млн. души са се обявили за мажоритарен вот за депутати и намаляване на партийната субсидия, а над 2 млн. са поискали задължително гласуване, това няма как да бъде оставено без последствия. Дори в България - страна, в която придържането към демократичните стандарти невинаги е задължително.

Първият вариант, който е възможен за парламента, е да се съобрази в най-голяма степен с въпроса на референдума и да приеме чист мажоритарен вот в два тура на парламентартните избори. Ако питате политици и придворните им политолози и социолози този вариант е изключително лош и няма нито една причина той да бъде възприет. Това безпрецедентно единодушие е твърде съмнително, още повече, че подобна система за избор на депутати се практикува в някои водещи демокрации.

Положителното при чистия мажоритарен вот е това, че при него личността на самия кандидат има изключително голямо значение. И за да бъдеш избран за депутат, трябва да спечелиш доверието на мнозинството хора в съответния район. Подобен вариант контрастира изключително много с настоящата ситуация, при която, за да станеш депутат, трябва да имаш доверието на тясното партийно ръководство на съответната партия. Няма по-лесен начин олигархията да упражнява политическа власт и това се доказа в годините на прехода.

Всичко си има и отрицателна страна и чистият мажоритарен вот не прави изключение. При него намалява представителността и много избиратели остават без свое политическо представителство. Сега обаче също има подобен проблем, свързан с бариерата от 4%. На последните избори около 300 хил души, при това най-активната част от българското гражданство, останаха непредставени, тъй като паритите, за които гласуваха, не успяха да преодолеят въпросната бариера. Логично е да се замислим дали ако вотът беше мажоритарен поне някои от кандидатите за депутати, за които гласуваха тези 300 хил. души, нямаше да влезе в българския парламент.

Вторият вариант пред парламента е да въведе някакъв вид смесена ситема, като за образец на подобна система се сочи немската. При нея избирателят гласува с 2 бюлетини - за партия и за кандидат. Партиите разпределят пропорционално местата в парламента според гласовете, които са получили, но банките се заемат с предимство от мажоритарно избраните техни кандидати. Ако се възприеме чистата немска система, това означава да се промени и конституцията. И да се допусне възможност за плаващ брой депутати в парламента, а не за фискирани 240, както е сега. Защото на теория е възможно даден кандидат да спечели мажоритарно, но неговата партия да не влезе в парламента. Според експерти обаче има начини този вариант да се възприеме и без да се променя конституцията.

Третият вариант - и това е минималното, което депутатите трябва да направят, ако искат да се съобразят поне с духа на референдума - е да се въведе преференциално гласуване, но не в сегашния му осакатен вид. В момента бариерата за разместване на листите е 7%, а водачът на практика не може да бъде изместен, тъй като всички бюлетини без преференции се броят като предпочитание за него. Ако депутатите бяха направили своевременно истинско преференциално гласуване - без праг за разместване и без привилегии за водача - то най-вероятно референдум на Слави Трифонов въобще нямаше да има. В историята има много случаи, при които господстващата класа е отказвала да направи умерени реформи, заради което са следвали големи революции. Историята обаче, както е известно, е учителка на народите, от която никой не се учи.

Що се отнася до другите теми, поставени от референдума там също има поле за дебати. Вероятно намаляването на субсидията до 1 лв. на получен гласа е прекалено малко. Със сигурност обаче трябва да има намаляване на парите, които партиите получават от държавата. Възможно е да се мисли и за някакъв разумен таван на тези субсидии, защото понастоящем най-големите партии получават твърде много, с което си гарантират превъзходство над останалите. При това не в полето на идеите, а в полето на финансирането.

Задължителното гласуване пък е особено проблематично. Формално то беше въведено в Изборния кодекс, но съдът го отмени. Не е много ясно ако се въведе такова гласуване как точно държавата ще упражнява контрола върху него. Не е изключено обаче, ако депутатите въведат мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент, избирателната активност да се увеличи по естествен път, защото най-вероятно ще се повиши интересът на хората и тяхната мотивация.