Въпросът дали германският Бундесвер е привлекателен за хора с крайно десни убеждения е толкова стар, колкото и самата армия. Още при постъпването си в Бундесвера, Андре Е. открито заявил на своя командир, че идеите му са националсоциалистичeски. И външният му вид недвусмислено показвал това. Андре Е. имал татуировка с надпис "Кръв и чест!", защото се "възхищавал на SS". В параграф 27 на Закона за армията е записано, че в Бундесвера може да постъпи само онзи, който гарантира, че "по всяко време ще отстоява свободния демократичен ред по смисъла на конституцията".
Андре Е. преминава седеммесечна военна подготовка, научава се да стреля с автомат и да борави с гранати. Всичко това се случва преди 17 години, но Андре Е. не е обикновен неонацист. Той е един от обвиняемите в мюнхенския процес срещу дясноекстремистката групировка "Националсоциалистически нелегални". Тя е обвинена за извършването на десет убийства с ксенофобски мотив, както и за атентати с взривни вещества.
Сходен е случаят с Михаел Л. 35-годишният бивш запасняк е служил като офицер в Афганистан. Още през 2008 година той се опитал да стане член на дясноекстремистката Националнодемократическа партия /NPD/. Освен това е бил член на групата "Свободна съпротива Касел". Службата за защита на конституцията в Хесен класифицира тази организация като неонацистка групировка. Въпреки че властите са знаели всичко това, Михаел Л. е изпратен на мисия в Афганистан. Военното контраразузнаване /МАD/ е трябвало да предотврати това. То проверява всички германски военнослужещи преди да бъдат изпратени на мисии в чужбина. Защо не е забелязало убежденията на Михаел Л.?
Дългата сянка на Вермахта
Още от самото му основаване през 1955 г. Бундесверът има лошата слава на гнездо за дяснорадикални идеи. В края на 1950-те години в германската армия все още служат и 300 офицери от бившите Waffen-SS. Над 12 000 офицери от Вермахта и над 40 нацистки генерали са на служба в Бундесвера. От самото начало над Бундесвера тегне сянката на "кафявото наследство". По времето, когато министър на отбраната на ФРГ е Франц-Йозеф Щраус от ХСС, много казарми получават имена на националсоциалистически функционери. През същото време в много казарми се шири мнението, че участниците в атентата срещу Хитлер, извършен на 20 юли 1944 година, са били "национални предатели". Въпросът за военните престъпления на националсоциализма остава до голяма степен табуизиран.
И през 1960-те години съвестното изпълнение на войнския дълг минава за най-висша добродетел в армията. Неслучайно именно тогава генерал Хайнц Карст, отговарящ за обучението на войниците, заявява, че свободата и демокрацията не са "най-висшите ценности". През същия период в новосформираната германска армия се надигат и критики срещу "прекомерния парламентарен контрол".
В началото на 1980-те години тогавашният министър на отбраната Ханс Апел от ГСДП обира много критики, само защото публично заявява нещо, което е самата истина:
„Въоръжените сили са били замесени и носят лична вина за част от престъпленията на националсоциализма… Един режим на неправдата като Третия райх е абсолютно неподходящ да се почита като традиция за съвременната армия."
Явно и до днес Бундесверът остава привлекателен за десните екстремисти. Известни са случаи, в които войници се поздравявали с хитлеристки поздрави или изписвали пречупени кръстове. Военното контраразузнаване МАD твърди, че дяснорадикалният светоглед е разпространен преди всичко сред военнослужещите между 18 и 25 годишна възраст. Те се чувстват привлечени от възможността да боравят с оръжие и от строгата дисциплина и йерархичните структури.
Много от уликите, говорещи за националсоциалистически настроения сред войската, излизат на бял свят твърде късно и съвсем случайно. Провалът на военното контраразузнаване в случая с "Националсоциалистическите нелегални" оставя впечатлението, че Бундесверът съзира дясноекстремистките уклони в редиците си, но не винаги реагира на тях.
Съществува ли "кафява" мрежа в армията?
В момента дори не се изключва възможността за наличие на "кафява мрежа" в Бундесвера. Някои познавачи на Бундесвера смятат, че отмяната на задължителната военна служба е виновна за близостта на някои войници с неонацизма. Бившият историк от Военната академия в Мюнхен Михаел Волфсон казва, че в Бундесвера недостигат "съвсем нормалните граждани", докато в редиците му засилено се вливали екстремистки кадри, привлечени от безплатната възможност да се научат да боравят с оръжия.
"Поетите не отиват доброволно в Бундесвера", казва Михаел Волфсон.
Според него, задължителната военна служба, отменена от канцлерката Меркел през 2011 година, е била гарант за това, че в Бундесвера ще бъдат представени по-широки слоеве от обществото. Швеция например, която също се беше отказала от наборната армия, след седемгодишен период отново въведе задължителната военна повинност.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни