Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Но не и обещанията. Колкото и  фантасмагорни, неискрени или неизпълними да са..

Тия дни пак е актуален оня стар хит, в който се пееше "Обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми лъжи, без които не мога!"

Преди изборите лъжите в българската политика са задължителни. И безплатни! 

Няма как човек да не го избие на поетична вълна, когато чете обещанията на политическите партии в наддаването за гласове за 5 октомври.

Като цяло каманията за предсрочните избори звучи като забърсана от праха естрадна плоча от времето на развития социализъм. Говоря за всички партии, а не само за свилите вляво от правия път. Какво, ако не е чисто левичарство е най-силният коз в икономическата програма на ГЕРБ да е обещанието да смени дограмата на половината панелни блокове и да ги облепи с чисто нов стиропор. 

И днес през 2014 г. пак говорим за панелките, напълнени от стотици хиляди герои на труда от провинцията и софийските села през 70-те и 80-те години на миналия век. И това ако не е естрада!

Както и да го гледаш, санирането с държавни пари на частните домове много трудно може да се намести в десния спектър на политическото говорене. Съвсем отделен въпрос е, че не  е справедливо към онези, които сами са си платили и дограмата, и изолацията. Но си е директен удар по БСП. Червените определено трябва да си хапят ушите, че не са се сетили  първи да обещаят такова нещо. Но Бойко си е Бойко и ако можеха да му излязат насреща, то поне веднъж щяха да го победят на избори през последните 8-9 години. Няма нищо дясно и в идеята на ГЕРБ  да помагаш на фискалната децентрализация като вдигаш  налозите на общинско ниво, но нейсе.

Иначе, ако слушаме изявленията на Бойко Борисов, можем да се сетим и за по-други музикални ритми. Не минава ден напоследък, в който да не чуем от устата на бившия/бъдещ премиер как страната е докарана до под кривата круша, как оттук насетне оправяне  няма и как въобще, ама ни най-малко, не му се управлява. Бойко е пред тежък избор. Накрая ще изпие горчивата чаша, ще се жертва в името на народа. Ще стане премиер, защото добре знае, че "шампанско и сълзи е живота ни". А и от достоверни източници знаем, че Ивана му е по-насърце от Веселин Маринов, когото Цветан Цветанов нахално му пробутва за старт на всяка герберска предизборна кампания.

В БСП също изобщо не се гнусят от чалгата. Съвсем наскоро лидерът на партията Михаил Миков бе щракнат как пляска с ръце на полугола танцьорка на селски събор. След като фотосът направи фурор в интернет, Миков уместно отрече той "да е дама с викторианско възпитание".

Нека се знае, че и политиците са хора, каза още Миков по този повод.

Определено на червените партийци нищо човешко не им е чуждо, а и от време оно е ясно, че лъжата не е смъртен грях за актива на Столетницата. Ако сега отворим предизборната платформа на партията, ще видим.... Ще видим същото, което пишеше и в миналогодишната. Това би било съвсем нормално, ако досега бесепарите са били натикани в ъгъла и са мишкували тихо и безгласно в опозиция. Само дето те само допреди месец управляваха. Или поне така си мислеха червените баби.

Та сега пак им подават "прогресивното данъчно облагане" - обещанието да накажем богатите винаги е докарвало до екстаз всеки истински фен на Ленин и Сталин и на всичко "Сделано в СССР". Само не знам как му обясняват на електората, че точно когато БСП управляваше и Сергей Станишев бе премиер, прогресивната таблица бе сменена с 10% данък за всички. Миналата година хич не се и усъмниха, че богатите ще бъдат наказани, въпреки че Преслава им пееше "Лъжа е".

Левицата пак претопли и обещанието да строи АЕЦ "Белене". Ама хубаво си го е казала Преслава.

Най-добре са си в ДПС. Някои твърдят, че Доган си стоял в сараите и със статут на нашенски Далай Лама, чоплейки семки  и подхилквайки се отвисоко на днешните политически аматьори. И докато полубожеството отпива от питие с черен етикет и подръпва кубинската пура, няма кой да обещае на електората му поне едни биволи от Индия да докара. Все пак ДПС си е изключение. И без обещания половин милион бюлетини са му вързани в кърпа.

За Барековите обещания пък изобщо не си струва да говорим. Те са си и чалга и естрада от лелеяната от него Народна република. Когато треньорки по художествена гимнастика заговорят за откриване на 1 милион работни места, всичко е ясно. Иде ти да хванеш и топката, и лентата, и въжето.

Та толкова за предизборната политика. Приятно слушане на чалга и естрада!