Седмица след вота за европарламент стана ясно - машините за гласуване не са отчели преференциалното гласуване в около 40% от 3000-те секции, в които бяха разположени.

Изненадващо би било, ако това ни изненадва. Машинното гласуване тази година бе най-прибързаният, скъп и в крайна сметка безсмислен експеримент в избори досега.

Нека припомним - машинно гласуване в Изборния кодекс е налице вече от няколко години. С оправдания за невъзможни срокове и лошо разписани разпоредби Централната избирателна комисия на няколко пъти провежда вместо пълноценно гласуване с машини в цялата страна едни експерименти с между 300 и 500 устройства в подбрани секции. Наложи се най-големите ентусиасти за този тип вот - бившите реформатори Петър Славов и Мартин Димитров - да осъдят ЦИК, за да бъде променен ИК и да се даде рестарт на експеримента.

В крайна сметка бе решено на евроизборите да се наемат (за същата сума, за която се купуват) 3000 машини, които да се разположат в 1/4 от секциите - малко над 12 хиляди. А наесен, за местния вот, ще си купим наши устройства, обещаха от ЦИК (тогава по закон секциите трябва да са 6000 - б.р.)

Подготовката за този вот не остана без проблеми. Първо се оказа, че практически нямаме избор - само един модел на венецуелската фирма "Смартматик" се вписва в изискванията на нашия закон.

Фирмата е известна с това, че доставя скъпи устройства (на цена от 2500 лв., което включва софтуер, обучение и логистика), с хардуер на стойност по-ниска от бюджетен компютър, и предимно на страни от Третия свят - Сиера Леоне, Уганда, Замбия.

Същата компания бе изгонена след пълен провал на местния вот в Белгия преди няколко години, след като 2000 машини дадоха дефекти. Без да им се плати. На Филипините са използвани над 90 000 машини от същата компания, но през 2016 г. избухва скандал заради пробив в сигурността на централната система за отчитане на гласовете. Устройствата са извадени от употреба и договорът не е подновен. И за финал - в родната им Венецуела от "Смартматик" сами признаха миналата година, че е имало манипулация чрез машините на над 1 млн. гласа, от общо 8,1 млн. гласували на последните избори през 2017 г.

Типично по български - обществената поръчка се забави, после едва се намери българска институция, която да сертифицира устройствата, а накрая ЦИК прие методическите указания за членовете на секционните избирателни комисии, но дни, след като обучението на хората вече бе минало. Това стана на 20 май - по-малко от седмица преди вота. 

В деня на самия вот имаше сравнително малко отчетени проблеми - с едва 10 машини в 10 секции. Имаше и разбираем хаос с логистиката и транспорта на устройствата.

В крайна сметка на ЦИК се наложи да поправи над 6000 технически грешки - което може да обясни и забавянето на официалните резултати, които излязоха в България 4 дни след вота (все пак в законовия срок) -  и въпреки това множество преференции просто не са отчетени.

За какво ни е машинното гласуване? Има ли по-малко купени гласове с него? Не. Има ли по-малко забавяния и по-улеснен изборен процес? Не, тъкмо обратното. Има ли по-малко грешки при броенето и отчитането на вота? Не, тъкмо обратното.

Реалността е, че правителството изхарчи 7,5 млн. лева допълнително само с една цел - да създаде илюзията за по-честни и модерни избори. 

Законът предвижда наесен да бъдат изхарчени още 3-4 пъти по толкова, за да се създаде същата илюзия. Добра цена ли е това за удоволствието да ползваме тъчскрийн вместо химикалка?

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".