БСП внесе днес четвъртия вот на недоверие на кабинета "Борисов 3". Под него са се подписали всички депутати на левицата (с изключение на един, който отсъства по лични причини). Очаква се той да бъде подкрепен от ДПС. А мотивите са провал на правителството в областта на околната среда и водите, като от партията взеха за повод водната криза в Перник, нерегламентирания внос на боклук от чужбина и мръсния въздух.
Ето и пълния текст с мотивите за вота, който трябва да се гласува тази седмица:
Искането за гласуване на недоверие на правителството на ГЕРБ и ОП е предизвикано от пълния им провал в областта на опазването на околната среда и водите. Провал, който пряко застрашава живота и здравето на българските граждани. Водната криза в Перник, скандалите с неясния внос и гореното на отпадъци, както и опасните стойности на замърсяване на въздуха, са преки последици от неадекватна политика и корупция.
Преди 10 години, по официални данни на МРРБ средно водните загуби в мрежата са 60%.1 Сега, въпреки осигурените и реално изплатени близо 3 млрд. лева европейско и национално финансиране2, те вече са 61%, като в Шумен, Сливен и Добрич достигат и над 80%. Днес в България по официални данни на воден режим са 315 000 български граждани, а действително – над 500 000 души.
През 2018 г. италианските власти анулират нотификация за 9000 тона отпадък. Смесените битови отпадъци са предназначени за България. След това издават нова нотификация и боклукът е превозен от пристанище Констанца до Свищов. През 2020 г. е открит от българските власти в Плевен. В последните дни съмнителни пратки с отпадъци бяха открити на кораби в пристанищата на Варна и Бургас. По-рано през месеца пък в Луковит служители на общинската администрация чрез видеонаблюдение засичат камион, изхвърлящ боклуци с неясен произход, като след проверка са намерени стотици килограми токсичен отпадък.
В същото време мащабите на доставките на боклук за изгаряне в непригодени за това топлоелектрически централи са огромни. По официални данни, предоставени от министъра на финансите, вносът от трети страни на битови, индустриални и технологични отпадъци през периода от 01.08.2014 г. до 28.08.2019 г. е 733 319 тона. Твърденията на управляващите, че в този обем има стоки, които не са отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, защото не съществува пълно пpипокpиване в обxвата на теpминологията, използвана за целите на таpифното класиране на cтоките в митническата дейност, и тази, използвана във връзка с управлението на отпадъците, не издържат пред фактите. Само една фирма има разрешение от РИОСВ – Стара Загора, за складиране на 1,6 млн. т отпадъци на площадка от 52 дка в землището на с. Обручище. След публични разкрития по темата разрешението е отменено от МОСВ.
Такива казуси има в Перник - ТЕЦ – Република и ТЕЦ – Бобов дол, в ТЕЦ – Сливен и в придобилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъбово, в блозост до който наскоро прокуратурата откри планини от боклуци.
За проблемите с чистотата на атмосферния въздух управляващите са наясно от години. През 2017 г. България бе осъдена и от Съда на Европейския съюз именно заради лошото качество на атмосферния въздух. През март 2019 г. Световната здравна организация обяви, че всяка година 15 000 българи умират преждевременно заради мръсния въздух. Само в последните седмици бяха отчетени следните завишени стойности на замърсяване с фини прахови частици при норма 0-50 мкг/куб. м:
- събота, 11.01.2020г – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в Смолян, Пловдив, Г. Оряховица и изключително критични нива (150-1200 мкг/куб. м) в София;
- неделя, 12.01.2020 г. – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в Русе;
- понеделник, 13.01.2020 г. – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в София и Видин, и изключително критични нива (150-1200 мкг/куб. м) в Русе и Г. Оряховица;
- сряда, 15.01.2020 г. - въздухът в западната част на столицата е опасно мръсен, с нива на фини прахови частици над 500 мкг/куб.м – 10 пъти над нормата, като на места са измерени показатели над 1000 мкг/куб.м3 или до 20 пъти над нормата.
С настоящите мотиви БСП не само доказва пълния провал на т.нар. водна реформа, но и на цялостната политика в областта на опазването на околната среда, въздуха и отпадъците.
За нас няма съмнение, че днешната екологична криза, която е на път да придобие мащабите на икономически и социален катаклизъм, е в най-голяма степен предизвестена от провежданата през последните 10 години неадекватна политика в този сектор, поставяща интереса на отделни бизнес групи над жизненоважни за хората и обществото дейности.
С дебатите по този вот на недоверие на правителството на ГЕРБ и ОП настояваме за нов модел на опазване на околната среда и водите, като обозначаваме и конкретни мерки за това.
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Компонентите и факторите на околната среда, освен своята взаимообвързаност и обусловеност, имат и специфичен хоризонтален характер на проникване в почти всяка човешка дейност. Ето защо типът решения в тази сфера е в най-висша степен приоритет на политиката, която трябва да поддържа високи екологични стандарти, като предпоставка за по-добро здраве и по-добри условия на живот.
Провалът на третото правителство на Борисов се характеризира със:
- прекомерно и безогледно експлоатиране на природните ресурси и дадености с цел извличане на максимална печалба и облага за определени икономически групи и кръгове;
- противопоставяне на обществения интерес, публично значими, жизненоважни за хората и обществото дейности на интереса на отделни бизнес групи;
- дисбаланс на важната за устойчиво обществено развитие мяра между екологичните, социалните и икономическите приоритети на българското общество.
Ето защо днешната криза, свързана с управлението на водите, отпадъците и качеството на въздуха, е в най-висока степен политически въпрос и въпрос на това какъв тип политика провеждаме през последните 10 години.
ВОДИ
Състояние
Достъпът до питейна вода е призната от ООН за базисна човешка необходимост и цивилизованите държави са приели за своя изрична отговорност нейната защита. Страните - членки на Европейския съюз, имат поредица от ангажименти по отношение качеството на питейната вода, нейната достъпност и системата на осигуряването й до потребителя. Република България, като една от тях, също има тези ангажименти, включително и пред самия Европейски съюз и отношенията й с него са на принципа „Пари срещу реформи“.
Но вече 10 години ВиК секторът е в състояние на системен колапс. Неизпълнен остана ангажиментът ни пред ЕК към днешна дата загубите на вода да бъдат намалени до под 50%, а в следващите две десетилетия - да се стопят до 20%.
Щетите в общественото водоснабдяване са огромни. Пилеенето на воден ресурс е над 60%, а на места доближава и 70%. В анализа на КЕВР за състоянието на ВиК сектора за 2018 г. ВиК операторите в Благоевград, Плевен, Враца, Пловдив, Варна, Белово, Панагюрище, Пещера, Сандански, Берковица, Дупница, Кубрат, Пазарджик, Търговище са посочили в отчетите си загуби над 60%. Габрово, В. Търново, Силистра, Севлиево и София област са на ръба с 59% загуби. Драстични са загубите – над 80 % в Добрич, Сливен и Шумен, а над 70% са в Ямбол, Перник и Монтана.
В Националната стратегия, в разработените три сценария за водното потребление и бъдещите нужди от вода, изводът е, че не се очаква трайна тенденция на недостиг на естествени повърхностни и подземни водни ресурси. Този извод се опровергава от ситуацията към днешна дата, защото за последните 8 години не е взета предвид тревожната индикация за бъдещето състояние, свързано със силните колебания в обема на валежите и тяхната интензивност и с неравномерното разпределение на водните ресурси в страната. Това означава, че некомпетентността и безхаберието са били в основата на провежданата политика, за да стане факт сегашното състояние на водните ресурси.
Въпреки че на ниво речни басейни анализът и прогнозите за водна обезпеченост за Дунавския и Западния район са оптимистични, фактическата обстановка показва, че днес именно в тези райони – Перник, Ботевград, Плевен, Ловеч, Търговище, Шумен, водната обезпеченост е сериозен, критичен проблем, което е още едно доказателство за дебалансираната водна политика, провеждана от години. При наличие на аналитични очаквания за среден воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район на основата на досегашната неустойчива и непрофесионална политика можем да направим обосновано предположение, че в тези басейнови райони водният стрес предстои.
Селища, за които при сухи и нормално влажни години са характерни целогодишни и сезонни водни режими, ще продължат да са в това състояние, ако не се осъзнае приоритетната необходимост за изграждане и свързване с водоеми за денонощно, сезонно, годишно и многогодишно водно съхранение, както и решаване на проблемите на водопреносната мрежа – течове, аварии и др.
Има ясна тенденция към разширяване на териториалния обхват на влошаване на качеството на доставяната питейна вода основно поради липса на пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ), остаряла водопреносна мрежа, замърсяване от нерегламентирани дейности и замърсяване на подземните води. Основните причини за влошаване качеството на повърхностните и подземните водни тела се дължи на недостатъчния брой и капацитет на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ), нарушения на Нитратната директива и промишлена дейност.
Свидетели сме на пълния провал на т.нар. водна реформа. Тя беше порочно заложена, зле изпълнена, пропита от външни за управлението на водите влияния, неработеща, дебалансирана. Водещи принципи бяха разделянето, а не интегрирането; противопоставянето, а не консолидирането; административният, но не съдържателният и функционален подход.
Причини
След 2009 г. на т.нар. водна реформа бяха вменени две неприсъщи за нея задачи:
1. Политическа задача – да преструктурира приоритетите, като фактически заличи и лиши от финансиране всички агломерации между 2000 и 10 000 еквивалент жители, в които доминиращо и преимуществено влияние имаха партии, различни от ПП ГЕРБ. Целта беше чрез отсъствието на европейско публично финансиране и задълбочаващи се проблеми да се даде “пример” как тези общини се управляват лошо. Така европейското финансиране, както и достъпът на гражданите до съвременна европейска водна инфраструктура станаха заложник на вътрешнополитически интереси на ПП ГЕРБ.
2. Икономически задачи – първо, да се преоразмерят водните проекти, като това в ситуацията на силно корупционна среда и корупционен натиск даде пряк резултат към генериране на нерегламентирани средства от управляващите. Второ, създадоха се такива модели на окрупняване на сектора и на водна реформа, така че да се толерира подготовката за мащабни заеми от международни финансови институции, декапитализиране, задлъжнялост, технически и фактически фалити на ВиК операторите и в крайна сметка - концесиониране или придобиване на активи.
Половинчата и нерешаваща тези проблеми в сектора е идеята за държавен холдинг. Даже и с капитал от 1 млрд. лв., това не решава крещящата нужда от инвестиции в сектора.4 Новите възможностите за финансиране не намаляват значително дефицита на необходимите финансови средства. Възниква въпросът за тези средства дали ще се решава чрез увеличаване на външния дълг или ще се търсят други финансови инструменти. Освен това извън обхвата на инвестиции остават десетки общински и частни ВиК оператори, повечето от които нямат възможности за инвестиции. Висящ остава и въпросът ще е необходима ли нотификация от ЕК за съответствие с европейските правила, регламентиращи държавната помощ.
Тези подходи бяха отразени и в Споразумението за партньорство, където наличието на “водна реформа” бе поставено от ЕК като задължително условие. Ето така политико-експертният екип на „архитектите на водната реформа“ сложи в основата на този процес:
- лишаването на голяма част от общините от финансиране за водни проекти по ОПОС и ПРСР;
- абсурдният и неработещ, тежък механизъм на прехвърляне на дейности от общини през асоциации към ВиК оператори;
- принудителното вливане във водните асоциации на базата на което в рамките на една област дори и само една община да не се присъедини към асоциацията, то всички общини от областта се изключват от каквото и да е европейско финансиране;
- прекомерните разходи за подготовка на т.нар. генерални мастър планове и тяхното преписване за новия програмен период под формата на нови регионални прединвестиционни проучвания, които заедно със средствата от прекратените технически помощи по оперативната програма от първия програмен период (2007-2013 г.), надхвърлят 100 млн. евро. Всички документи и разходите за тях третират една и съща материя, съответно дават един и същ продукт със съмнително качество.
Паралелно с това протекоха и два други процеса, не по-малко обуславящи сегашното кризисно състояние.
След 2009 г. започна процесът на агресивно дебалансиране на интегрираното управление на водите, като цели дейности, функционални и структурни елементи на процеса преминаваха от МОСВ към МРРБ и от правомощията на общините – към държавата. Кулминацията на този агресивен дебалансиращ подход бе при управлението на МРРБ от тогавашния министър Росен Плевнелиев и неговия екип, по същество основа на политико-експертния екип “архитекти на водната реформа”.
Всичко това съзнателно и последователно - с цел контрол върху управлението на водите и най-вече върху обществените поръчки за големите водни цикли, както и на всички допълнителни и съпровождащи търгове, подпомагащи процеса – всичко това, но не и грижа за населението, гражданите и бизнеса; за осигуряване, доставяне на качествена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадните води, обратното им заустване и поддържане на екосистемите в устойчиво състояние.
За тези 10 години управляващите така и не можаха да разберат, че начинът, по който „усвояват“ средства за магистрали и саниране, при водните обекти задължително ще доведе до кризи, изразяващи се в редуване на безводия и наводнения.
Да, Европейската комисия поиска рамки и стартиране на реформата на водния сектор. Вместо това водните “архитекти” на ГЕРБ предоставиха реформа на ВиК отрасъла – несравними по величина, обхват и въздействие стратегии, при това останало само на хартия. Вместо това трябваше да предостави към Споразумението за партньорство с ЕК Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (приета от НС през 2012 г.), която заедно с Плана за действие към нея в много голяма степен отразява нуждите на България в този сектор и европейските подходи при управлението на тези процеси.
Сред основните причини за сегашната ситуация с околната среда са:
1. в България няма пълна и единна база данни за разходите и финансиранията във водния сектор - Факт, граничещ с абсурда. Именно липсата на систематична и непротиворечива информация се превръща в основен проблем за изготвянето на прецизни анализи на финансовите потоци в този сектор. Системата е принудена да функционира в хроничен финансов недостиг, поради липса на адекватни инвестиции във водно стопанската инфраструктура. Тук следва да обърнем особено внимание на несъбраните вземания в общ размер от 117 млн. лв., като само от битови абонати несъбраните вземания възлизат на 81 млн. лв. Това се равнява на инвестициите със собствени средства на ВиК операторите.
2. Както Европейската комисия, така и експертите в сектора алармират, че е налице рисково изоставане от сроковете за изпълнение на ангажиментите на България за прилагането на законодателството на ЕС. Трите вида стратегии - краткосрочна, средно- и дългосрочна, за развитие на ВиК сектора са в пасивен режим и без никакъв резултат. Факт е, че сме изправени на година разстояние от изтичане срока на Средносрочната стратегия за ВиК сектора5, но ефектът е близък до нулата.
Провал е загубата на времето за реализирането на огромна част от целите и мерките на тези стратегии. Управлението на страната няма индикации да иска и действа в посока наваксване на пропиляното време за реформи. Липсата на политическа воля на управляващите през последните 10 години доведе до удавянето на водната реформа.
3. Вместо да начертаят пътя напред и да се ангажират с необходимите реформи, управляващите търсеха единствено да прехвърлят вината си. Популистко и некомпетентно е твърдението, че с идването на правителството на БСП на власт през 2013 г. са спрени парите за околна среда.
В края на 2012 и началото на 2013 г. ЕК официално нотифицира България, че въз основа на проведен одит на ОП “Околна среда“ за периода 2010-2012 г. и във връзка с констатирани груби нарушения на европейския финансов регламент, на правилата на обществените поръчки, сливане на критерии за подбор и за избор на изпълнители, както и неравнопоставено третиране на различните участници в тръжните процедури, разплащанията по оперативната програма временно се замразяват до привеждането им в съответствие с европейските правила. Въпреки това, за да не спира процесът на усвояване на европейските средства, Министерството на финансите продължи да финансира оперативната програма. Това са фактите.
Вече втори програмен период страната ни е в ситуация на безхаберно или умишлено забавяне усвояването на средствата за сектора, идващи от ЕС. Изоставането по данни на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) е красноречиво: в предпоследната година на втория програмен период реално изплатените средства по приоритетна ос Води от предвидените 2 339 795 805 лв. до момента са изплатени 516 202 457 лв., което е 22,06% реално усвояване. В последната година значителна е опасността голяма част от средствата да бъдат загубени за инвестиции във ВиК инфраструктура. Над 50% от средствата по “Околна среда” са заложени за големи проекти във водния сектор на населени места. На практика те все още не са стартирали, въпреки че преди три и повече години регионалното министерство обяви обществени поръчки за регионални прединвестиционни проучвания. Но и до днес не са обявени обществени поръчки за по-голямата част за строителни дейности - за над 1 млрд. лв., докато част от проучванията се бавят. А водните проекти са големи и тежки и традиционно поръчките по тях са свързани с обжалвания от участници, което допълнително ги забавя. Загубите за стотици милиони левове, неинвестирани или наложени като финансови санкции, именно по такива причини се оказва, че не са грижа на властта. Това се вижда преди всичко при некачествено изпълнените проекти, където общини, които не са предали пречиствателните си станции и канализации поради лошо изпълнение, са в невъзможност да отстранят допуснатите нередности при изпълнението им.
4. Стратегията за развитие на ВиК сектора вече по-трайно се превръща в хартиено алиби на властта и критично е загубила актуалност предвид глобалните промени в климата и попадането на страната в зоната на засушаване. Страната ни е изправена пред опасността трайно да влезе в режим на липса на достъп до вода за населението и за икономиката на страната в определени региони .
Крайно недостатъчните и инцидентно предоставяни от централния бюджет средства за отрасъла са гаранция за генериране на още хаос и кризи. Практика от десетилетие насам е да няма яснота за какво се ползват средствата от ПУДООС, които се събират като такса водовземане от повърхностни и подземни води и като такса за заустване на отпадни води от ВиК. Тук също съществуват неплатени задължения от ВиК дружествата в размер на десетки милиони, някои от тях са влезли в дълги съдебни процедури с МОСВ. Логично наяве излиза въпросът защо дружествата да не си връщат поне частично средствата в самото дружество вносител, даже по обособените инвестиционни сметки за амортизационните отчисления с гаранции, че тези средства задължително ще се използват за рехабилитация и обновяване на ВиК мрежата. Режимът на хаотично и инцидентно-спасително разходване на средствата за инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ е критично неефективен. Поредното доказателство за това е и аварията, оставила Шумен без вода през изминалата седмица.
Тази грешна политика гарантира единствено високи разходи на километър водопровод и канализация, преоразмерени ПСОВ и други порочни практики.
Възниква и въпросът за пълното безхаберие през последните 10 години към състоянието на недоизградените съоръжения със средства от ПУДООС в населени места под 2000 души, които като че ли с лека ръка и спекулативно оправдание с европейските институции са отписани като приоритет. Но с това управляващите отписаха качеството на живот на хората, които обитават тези населени места, лишиха ги от самочувствието на европейски граждани в 21 век.
5. Неизпълнението на одобрения бизнес план по никакъв начин не рефлектира в режима за санкциониране върху ВиК оператора, допуснал провалени разписани ангажименти, като тези за намаляване на загубите и неизпълнението на планираните инвестиции. Например за 2018 г. общо инвестициите са в размер на 230 млн. лв., което е крайно недостатъчно, няколко пъти под планираните стратегически нива. Огромен недостатък е фактът, че подобно изискване не е заложено в договора за управление, сключван между собственика и управителя на дружеството. Необяснимо то липсва като ангажимент и на собственика на ВиК, и в правомощията на КЕВР. Един красноречив факт - за 2017-2018 г. в своите бизнес планове големите и средни оператори са заложили инвестиции със собствени средства около 110 млн. лв., а изпълнението е малко под 85 млн. лева.
6. Пълен абсурд е изоставянето от страна на държавата на компетентности за ефективен контрол върху изпълнението на бизнес плановете на ВиК сектора. Именно според този контрол едва в четвъртата година от бизнес плана се извършва корекция от КЕВР за неизпълнение на инвестициите. В същото време е невъзможен режим на санкции при неизпълнение, а само коригиране на пределната цена на услугата.
7. Политическата намеса при вземане на оперативни решения от ВиК операторите е системен порок, превърнал се в патент на управлението на правителствата на Бойко Борисов.
Принципал на ВиК операторите с държавно участие е МРРБ. Това поражда конфликт на интереси, доколкото същата институция следва да провежда държавната политика в сектора. Фатални опасности - от хаос до хуманитарни кризи, каквато в момента преживяват перничани очевидно не притесняват властта.
8. Заради управленска немощ и некомпетентност позволяват да продължава липсата на лицензионен режим за сектора. Той остава единственият сектор, за който не се прилага такъв. Извършват се чести смени на управителите, без да се провежда конкурс, а отскоро - с формални конкурси с единствен кандидат. Настоящата безпрецедентна криза в Перник, допусната след систематичен отказ от контрол и решения, е доказателство за това.
9. Слабият административен капацитет на ниво министерства и авторитарно създадена „субординация“ на властта парализират всеки опит за координация между централната и местните власти във ВиК сектора. Липсата на изцяло регионален подход при планиране, финансиране, изпълнение и управление на инвестициите е гилотина за отрасъл ВиК. Актуалната идея на премиера Борисов да се уедри ВиК сектора в държавен холдинг е безумна екстравагантност, икономически неприемлива и дискриминационна, която ще лиши сектора от средства за инвестиции. Парадоксално до сега се твърдеше, че страната ни е категорично ангажирана в децентрализация на сектора.
10. Държавата продължава отказа си от дългосрочно решение за социална поносимост на цената на ВиК услугите чрез въвеждане на водни помощи. Високомерно и цинично се отхвърля ангажимента за държавно подпомагане на социално слабите домакинства за повишаване на достъпа до ВиК услуги и тяхното заплащане. Твърде бавно е повишаването на покупателната способност на социално слабите домакинства и няма механизъм всички граждани да бъдат защитени. Този факт остава извън вниманието и отговорностите на правителството. Вариантът за въвеждане на социална цена на водата, безплатно водоснабдяване до социален минимум или диференцирана цена се възприема от управляващите иронично и с неадекватни препратки към други европейски страни. Това би превърнало ВиК операторите в реални търговски дружества, а не само на книга, вследствие на което да започнат да генерират по-високи приходи, и оттук да акумулират по-голям финансов ресурс така нужен за инвестиции.
Припомняме отново, че става дума за безусловно ползване на природно благо, което не може да се ограничава по никакъв начин! Това е поредната абсолютно недопустима, форма за прехвърляне тежестите върху потребителите. Водата не се ползва само за пиене, а и за хигиенни, селскостопански и други нужди. Показателни в това отношение са масовите протести в цялата страна в края на миналата година като има готовност отново да се възбудят, и то по-радикално.
В Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на ВиК услугите е регламентирано как се определя социалната поносимост на цената на водата: “Социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.”6
Но от 2016 г. методиката за изчисление на социалната поносимост на се опира на неизвестни критерии, определени от МРРБ (след промяната в закона от юли 2015 г. КЕВР не носи отговорност за това), като публична информация за тази цена за различните региони не е налична никъде.
11. Порочното поддържане на подхода „работа на парче“ за решаване на проблемите в отрасъла драстично проличава в системата на язовирите с национално значение за питейно водоснабдяване. Това са стратегически обекти и от значение за националната сигурност на Република България, като част от критичната инфраструктура. За тяхното управление, мониторинг и интервенции липсват формулирани изисквания и в Закона за устройство на територията, и в поднормативните документи на МРРБ. Удобно управляващите липсва и информация на национално ниво за операторите на общинските язовири.
В края на 2019 г. натоварената през 2016 г. с надзора на съоръженията Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и в частност главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" заявиха, че язовирите в България са 6844. Липсва обаче категоризация на язовирите. Такова е положението година и половина след правителственото решение за създаване на предприятие с предмет на дейност „стопанисване и управления на язовири“.
Липсата на подготвени хидроинженери за него е голяма. ДАМТН констатира, че през последните 30 години дейността по поддръжката и мониторинга на тези съоръжения - така важни за националната сигурност - е занемарена. За да се реши проблемът, законът е изменен така, че разрешава на общините сами да решат кои язовири да стопанисват и кои да дарят на Държавното предприятие за стопанисване и управление на язовирите (ДПУСЯ). Срокът за това изтече на 1 октомври 2018 г., но управленска законодателна небрежност - както обикновено се случва при ГЕРБ - наложи нови поправки, за да бъде възможно прехвърлянето на собствеността от общините.
Необходимо е държавата да създаде единна контролно-измервателна система система с електронна платформа с цел по-доброто стопанисване на язовирите и опазване сигурността на населението.
Министерството на икономиката е виновно за несправянето с вменените отговорности на ДПУСЯ, собственик е то. След като ДАМТН започна да контролира язовирите преди четири години (от 2016 г. насам), а новото предприятие трябва да е собственик на всички тези водоеми, трудно може да бъде установен броят на язовирите, камо ли тяхната собственост, а още повече тяхното кадастрално местоположение. Новосъздадената държавна структура на управляващите се превърна в поредната „черна дупка“ за българския данъкоплатец. Следите на 500 млн. лв., отпуснати през 2018 г. от бюджета на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовири, не са ясни до момента.
Стана известно, че над 400 изкуствени водоема се нуждаят от спешен ремонт, като някои от тях са потенциално опасни. След близо 10-годишно управление на ГЕРБ за 113 язовира въобще не е ясно кой е собственик, съответно кой носи отговорност за състоянието им. С правителствено решение са определени 182 за ремонтиране, но към ноември 2019 г. няма нито един прехвърлен язовир на новото държавно предприятие. Няма никаква публична информация за дейността на ДПУСЯ относно процеса на прехвърляне и стопанисване на язовирите. Но сред петте заседания на Управителният съвет (от вписването в ТР през юли 2019 г. до края на годината) не е пропуснато да се вземе решение за 500 лв. протоколни разходи месечно на изпълнителния директор, при това единодушно прието.
12. В безтегловност висят ВиК в качеството си на собственик на ВиК активите. Същите следва да планират тяхното развитие чрез регионални генерални планове и инвестиционни програми към тях, но правният статут на ВиК продължава да не е ясно уреден. Няма напълно функционираща асоциация, която е в състояние да планира и управлява ВиК инфраструктура на ниво административна област.
Този факт е доказателство за слабото ниво на преструктуриране и безотговорно забавяне на реформата. Например няма разписани инструкции и указания, нито правилник за работа на асоциациите по водоснабдяване и канализация (АВИК) по чл. 198е и регистър, отговарящ на чл. 198т на Закона за водите. В някои асоциации няма необходимият брой хора, нито служители с необходимата експертиза.
13. Неефективна система на отчетност на ВиК операторите. Все още има голям брой малки ВиК дружества, неспособни да инвестират значителни средства за предоставяне на услуги съгласно законовите изисквания. Това е и една от причините в някои региони на страната да продължават да съществуват трайни отклонения в качеството на питейните води. Основания за тях са липсата на пречиствателни съоръжения за питейни води и остарялата водопреносна мрежа.
Кризата с повишено ниво на уран във водата в Хасковска област от април 2017 г. е скорошен пример, по който още няма решение независимо от решенията на временната парламентарна комисия, от които почти нищо не е изпълнено.
14. Липса на синхрон при управление на хидроенергийните системи за задоволяване комплексните нужди на различните водоползватели и водопотребители – напояване, питейно-битово и промишлено водоснабдяване, рибовъдство и енергетика, който да отчете, че използването на вода за питейно-битови нужди е с предимство. Управленците на национално ниво в сектора си затварят очите пред безотговорно допуснатото и наложено статукво на диспропорции в разпределението на водните ресурси в териториален, сезонен и годишен аспект, независимо че в ЗРВКУ, чл. 4, ал. 1, т. 1, изрично е посочено: „задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението /типичен случай е Перник/“.
В областта на управлението на различните системи на инфраструктурата в целия воден сектор, търговски дружества, водни оператори, не се гарантира интегрираност. Компетенции в сферата на водите имат няколко министерства, общините и операторите, а това води до размиване на отговорностите между отделните институции. Съществува недостатъчно стратегическо управление и координация между институциите.
Няма работещ Висш консултативен съвет по водите според изискванията на чл. 9, ал. 3 от Закона за водите. Драстичният случай „Перник“ освен че е криминален по характер, е и неоспорим факт за хаоса с прехвърлени, отхвърлени и уж споделени отговорности. Контролът необяснимо липсва като ангажимент на собственика на ВиК дружеството.
Проблеми и слаби страни
Диспропорциите в разпределението на водните ресурси са значими и многоаспектни – те са по отношение не само на териториите и сезонността, но съществуват отклонения и на база годишен аспект.
Постоянните промени “на парче” и “на крак” на нормативната база, както и смесване на отрасловите аспекти и подходи водят до противоречия, неясноти и блокиране на реалното управление на ресурса. Години по-късно разбираме, че скрепената в Споразумението за партньорство “водна реформа”, нейният замисъл и модел още тогава са били определени като “пилотен”, “експериментален” проект – тоест с пълното съзнание, че няма аналог в нито един друг европейски модел на управление на водите.
Сега, когато става по драматичен начин ясно, че този модел се е провалил, искаме отговор от правителството на Бойко Борисов, който ръководи държавата вече 10 години – защо публично не сте обявили, че залагаме на един експериментален модел на управление на водите по системата „проба - грешка“ и кой сега ще поеме отговорността за провалите?
Избраният модел на реформа води до изключително забавяне и неусвояване на средства – водни асоциации, прехвърляне на активи, размяна на договори, възлагания.
Хроничният финансов недостиг е основният показател на този сектор, което при наличието на остаряла, амортизирана, технически и морално деградирала инфраструктура се превръща в един от водещите негативни фактори на сектора.
Вътрешните отраслови регулации и нормативи на ВиК, „Напоителни системи“ и НЕК, утвърдени със съответните практики през годините, са в колизия и са пречка за комплексното, ефективно, рационално и устойчиво управление на водите.
Прекалено голям е броят на населените места, в които се въвежда често сезонен воден режим, като краен резултат от всички горепосочени диспропорции в резултат на некомпетентно и корумпирано управление.
План за действие
1. Политическа воля, ясно изразена и в Народното събрание, за решаване на проблемите с питейно-битовото водоснабдяване на населението, изразяваща се в трайни решения за:
- структурирането на операторите, които осигуряват доставката на вода, подържат и развиват мрежите и съоръженията, инкасират продажбите;
- за съществуването или премахването на ВиК асоциациите;
- за финансиране на необходимите дейности.
2. Приемане и реализиране на законодателна програма, отразяваща управлението на сектора и структурирането му, финансиране и гарантиране на социално поносима цена.
3. Реализация на организационна структура. Предлагаме единна компания, осигуряваща стопанисването на многогодишните изравнители за питейни води и довеждаща инфраструктура, общински ВиК дружества. Всичко това - на базата на публичната общинска и държавна собственост на ВиК инфраструктурата.
4. Система за финансиране на сектора на база европейски и национални средства, както и средства на дружествата. Формиране на пределни цени за всички видове СМР, в зависимост от условията.
5. Контрол при реализация на инвестициите. Ежегодно отчитане на изпълнени СМР и отразяването им върху качеството на услугите.
6. МРРБ да информира публично за прогнозните социално поносими цени, определени от фирмите в прединвестиционните проучвания за регионите, както и утвърдените, и настъпилите в тях промени.
7. Установяване собствеността на всички язовири.
8. Проверка на изразходването на предоставения на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД – София ресурс от половин милиард лева и гаранции, че средствата ще бъдат използвани единствено за целта, за която са отпуснати, а именно – ремонт и реконструкция на язовири.
ОТПАДЪЦИ
Състояние
Българите плащат най-големи разходи за управление на отпадъците спрямо другите страни от региона при ниска ефективност и при щети за околната среда, и то без да събираме кумулативно плащанията по различните потоци отпадъци.
Българските граждани плащат повече на глава от населението от жителите на Белгия, Англия или Нидерландия за почистване на площите за обществено ползване. Въпреки че заплатите и осигуровките тук са значително по-ниски, те съставляват близо 60% от общите разходи за почистване на тези места.7
Българските граждани несправедливо плащат няколко пъти за един и същ отпадък поради дефектите на системата и неефективния процес. Веднъж плащаме такса смет. Втори път – продуктови такси. Трети път се инвестират средства от ЕС, в които общините/държавата имат и самоучастие. За дейности по управление на отпадъците се отделят и средства от предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
Без да се губи от качество на услугите, минимални оптимизации биха спестили на българите близо 30% от сегашните разходи или над 138 млн. лв. годишно разходи за управление на битовите отпадъци по данни на Световната банка.
Сериозни разминавания в данните за пуснатите на пазара масово разпространени отпадъци, отчетените рециклирани отпадъци от опаковки и реално пуснатите на пазара опаковки говорят за мащабен „сив“ сектор, липса на контрол и рискове за околната среда. В България, противно на установената европейска практика, разходите за събиране и транспортиране на отпадъци нарастват толкова повече, колкото по-голяма е общината. В Европа се наблюдава точно обратна пропорционалност. У нас отпадъците се смесват, а след това се сепарират, вместо да се разделят ефективно при самия източник.
МОСВ отказва достъп до информация на журналисти, НПО и браншови организации и крие упорито данни за състоянието на околната среда, заради което е ответник по множество съдебни дела. Всъщност прикриването на данни, свързани с околната среда, цели прикриване на крупни икономически интереси, свързани с управлението на отпадъци в България. Аномалиите в управлението на отпадъците се дължат на икономически интереси, които не биха се реализирали без протекция от властта на най-високо ниво.
Организациите по оползотворяване на опаковки, гуми и масла, които нямат право да разпределят дивидент, а би трябвало да се грижат единствено за рециклиране на масово разпространени отпадъци, генерират огромни парични потоци от такси, които се разходват непрозрачно.
Данните, с които разполагаме, доказват това. Според анализа на браншовите организации и Световната банка8 количествата опаковки, пуснати на пазара, които МОСВ отчита по данни от оползотворяващите организации на отпадъци (ООО), са значително по-ниски от реално пуснатите на пазара опаковки според анализ на браншовите организации и Световната банка. Заради неефективната система, която разделя отпадъка не при неговия източник, отпадъци от опаковки попадат в общия поток битов отпадък и така гражданите и българските общини заплащат два пъти един и същ отпадък. Компетентните органи прикриват действителното положение в системата.
До 2020 г. целите за рециклиране значително се повишават, методиката на изчисляване на такса смет се променя радикално и преминава към заплащане според количеството изхвърлен отпадък, а управляващите са неподготвени за предизвикателствата, които тези обстоятелства предпоставят.
Към момента само 10-15% от теглото на рециклируемите отпадъци действително се рециклират. До 2020 г. 50% от теглото на отпадъците от домакинствата трябва да бъдат рециклирани, което означава, че България е с близо 40% под целта. Промяната в изчисляването на такса смет, съчетана със социалния статус на населението, ще подтикне мнозина да изхвърлят и изгарят нерегламентирано боклук под натиска на повишените разходи за смет. В почти всички населени места на страната в момента съществуват нерегламентирани сметища. С въвеждането на новата методика и при отсъствието на реформа в сектора този проблем ще се задълбочи.
Въпреки че правителството преполови мандата си, дотук няма никакви индикации, че реформи в сектора ще бъдат извършени, икономиката ще получава качествени суровини, а гражданите ще живеят в чиста и здравословна околна среда.
Между 2012 и 2016 г. България е похарчила средно 0.62% на година от БВП за управление на отпадъците - най-високото ниво на разходи в ЕС. Харчим два пъти повече от Румъния и балтийските републики.
Друга сериозна аномалия е огромното количество отпадъци, генерирано на глава от населението. Макар българите да са най-бедните жители на Европа, те генерират двойни количества боклук спрямо Румъния и други съпоставими страни. Практиката в Европа показва, че колкото по-богато е населението на една страна, толкова повече отпадък изхвърля (на глава от населението). Статистиката показва необясними данни - българите изхвърлят повече от значително по-богати страни. Това говори за т.нар. рециклиране на хартия.
През 2015 г. България статистически изпреварва държави като Финландия, Обединеното кралство и Люксембург в рециклирането на отпадъци от опаковки. Не е необходима особена експертиза при анализа на тези данни, за да разберем, че нещо в тях е фалшиво.
През 2016 г. разходите за управление на отпадъците в България възлизат на 1,6% от общите държавни разходи и 7,9% от разходите на местното управление - най-висок дял в сравнение със страните от региона.
Само 15% от общите количества битови отпадъци се рециклират и тези 15% се отнасят само за хартия, пластмаса, метал и стъкло.
Икономиката днес се променя по-бързо от всякога. Наложени санкции между държави и търговски войни обръщат пазарите. Това води до отлив на търсенето на определени суровини и отпадъци. Хартията например от търсен отпадък с висока цена се превърна в икономически неизгоден за рециклиране такъв. Поради ниския интерес хартията вече масово се изгаря нерегламентирано.
Когато в рециклирането на даден отпадък няма икономическа логика, на помощ идват продуктови такси, които целят да покрият разходите по рециклиране. Целта е отпадъците да не се изгарят или третират във вреда на околната среда и здравето на хората, а да се рециклират и оползотворяват.
У нас функционират организации по оползотворяване на гуми и масла. Когато се закупят нови гуми или масла, в тяхната цена е калкулирана таксата за рециклиране на отпадъците. Според отчетите организациите изпълняват своите цели и генерират десетки милиони приходи от продуктови такси.
На практика обаче у нас гуми и масла се изгарят масово. Тъй като събраните такси не достигат до фирмите за рециклиране, отпадъците се третират във вреда на околната среда. В една гума средно има между 0,50 и 1 лв. метал. Поради ниския социален статус на населението гуми масово се горят, а отработени масла се ползват за отопление и дори гориво за стари дизелови автомобили.
Компетентните органи не упражняват необходимия контрол поради огромните икономически интереси, които биха пострадали. Известно признание, че рециклирането е „по документи“ е предложението на управляващите да се въведе наказателна отговорност за нерегламентирано изгаряне на гуми и масла. Подобна мярка, тя не би била необходима, ако системите за рециклиране функционираха така, както изглеждат в отчетите на организациите по оползотворяване.
Причини
Причините за замърсяване на околната среда са следствие на нефункциониращи колективни системи за рециклиране на масово разпространени отпадъци, като опаковки, гуми и масла, и крупните интереси в събирането на продуктовите такси за тези отпадъци. Рециклирането „на хартия“ води до „сив“ сектор и мрежи от „кухи“ фирми, които генерират фалшив произход на отпадъци, изпълняват цели на организациите по оползотворяване, усвояват неправомерно паричен ресурс.
Властта умишлено прикрива информация за усвоените средства от тези организации и за действителните нива на рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Системата обаче не може да функционира „на тъмно“ за едно, а да бъде прозрачна за друго. Именно тази слабост на българската система се оказва изключително благоприятна среда за криминалния внос на боклук от Европа и трети страни.
От нормативна гледна точка регулаторни режими осигуряват монопол на организациите по оползотворяване на някои масово разпространени отпадъци. Такъв пример са организациите за опаковки. За да получи разрешение, такава организация трябва да има предварителни договори с поне 10 общини, които имат най-малко 500 000 жители. Така малкият и средният бизнес е напълно изключен от процесите по управление на отпадъци от опаковки, тъй като общините са длъжни и вече имат сключени договори за разделно събиране. Пазарът е поделен между текущите играчи и нови по нормативни причини са ограничени. Това концентрира огромни парични потоци от събраните такси в ръцете на няколко субекта. Именно интересът към този паричен ресурс стои в основата проблемите на управлението на отпадъците.
Прегледът на законодателната дейност на управляващото мнозинство в сферата на околната среда и водите води към категоричен извод: законодателните инициативи на управляващите в сферата на околната среда са в корпоративен интерес.
Всички проблеми в превантивния, текущия и последващ контрол, непрозрачното функциониране на системата в България, както и упоритите опити на властта да укриват информация от обществото, причиниха щети на различните компоненти на околната среда и доведоха до публични скандали.
През 2018 г. италианските власти анулират нотификация за 9000 отпадък. Смесените битови отпадъци са предназначени за България. След това издават нова нотификация и боклукът е превозен от Италия до пристанище Констанца, Румъния а след това до Свищов. През 2020 г. е „открит“ от българските власти в Плевен. В доставката според публикации на разследващи журналисти от България и Румъния два клана на италианската мафия имат връзка с доставения боклук. Според разследващите журналисти става дума за смесени битови отпадъци от 1994 г. Според журналистите част от боклука, събиран от фирми, близки до италианската мафия, не се рециклира, а се депонира и изгаря в нерегламентирани сметища в т.нар. Триъгълник на смъртта, район между градовете Асера, Нора и Марилиано. В този район са регистрирани силно завишени показатели на ракови заболявания вследствие на замърсяването.
На въпроси, отправени от БСП към министъра на околната среда и водите Нено Димов, има ли информация от италианските власти министърът отговоря: „До този момент в МОСВ не е постъпвало заявление за съгласие за превоз с жп транспорт на подобен вид отпадъци и съответно не е давано разрешение. В качеството си на компетентен орган МОСВ досега не е уведомявано от италианските компетентни органи за задържане на незаконен превоз, предназначен за България.”
Контролът и на ниво регионални органи е изключително занижен. Само една фирма (от многото), свързвана с български енергиен бос, получава разрешение от РИОСВ – Стара Загора, за складиране на 1,6 млн. т отпадъци на площадка от 52 дка в землището на с. Обручище. Именно по това журналистическо разследване е отказан достъп до информация по реда на ЗДОИ на журналистите за фирмите, които внасят боклук. По-късно решението е отменено от МОСВ.
Такива казуси има в Перник - ТЕЦ – Република и ТЕЦ – Бобов Дол; в придобилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ – Сливен. Всички тези централи под една или друга форма изгарят отпадъци – с комплексно разрешително или като експериментално горене, част от тях, без да са преминали процедура по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС). По наши данни, компетентните органи издават разрешителни само „на хартия“ и никога не са вземали проби за реалната морфология на изгаряните отпадъци. Следователно никой не знае какво е отделено от комините на ТЕЦ-овете.
При изгарянето на модифицирано гориво (РДФ) се отделят множество съединения като въглеродни окиси, хлороводород, серен двуокис и др., в зависимост от морфологията на горивото. Образуват се токсични метални съединения на базата на арсен, олово, хром, никел, кадмий, отделят се и канцерогенните бензоли, феноли, диоксини, фурани. Топлоцентралите, които са дестинация за вносните отпадъци, не са пригодени да пречистват тези токсини. Нужни са значителни инвестиции, каквито към момента липсват на повечето места.
Наред с различни растителни и дървесни отпадъци "Топлофикация – Сливен" има разрешение да изгаря и "материали, негодни за консумация или преработване". През 2016 г. РИОСВ – Стара Загора, излиза с решение, че трябва да се изготви ОВОС. Инвеститорът оттегля инвестиционното предложение. Само няколко месеца по-късно е подадено ново предложение, за което екоинспекцията решава, че оценка вече не е необходима. Различно становище е дала и Регионалната здравна инспекция, която при първото предложение заключва, че е необходима оценка, за да се изясни какви емисии ще се отделят при работата на инсталацията. Три месеца по-късно мнението й вече е, че здравен риск няма.
Друг факт - ТЕЦ Брикел стартира изгаряне на отпадъци без ОВОС.
Редица екологични организации се противопоставят на тази практика, за съжаление без резултат.
Противоречивите решения, които вземат компетентните органи, международните скандали с вноса на боклук с неясна морфология оставят съмнение, че българските управници у нас умишлено разпъват чадър над крупни интереси в енергетиката с цената на здравето на хората и чистата околна среда у нас.
Властта прикрива информация кой, колко и какъв боклук внася в България. Инсталации за изгаряне на боклук получават разрешение за това без оценка на въздействието на околната среда. Решенията се вземат само на база документи, без реални данни за морфологията на използваните отпадъци/РДФ и без да се замерват отделените вредни вещества след процеса по изгаряне. Критични за околната среда дейности по управление на отпадъците не се контролират от властта. „Сивият“ сектор и протекциите на властта над определени енергийни и корпоративни интереси създават благоприятна среда за трансгранични престъпни организации.
Вредите не са само за околната среда и здравето на населението. Индустрията губи ценни суровини, населението плаща високи разходи при ниска ефективност. Всичко това води до социални проблеми и в крайна сметка - нисък жизнен стандарт на населението. Управляващите не успяха да се справят с нито един проблем в системата на управление на отпадъците до момента.
План за действие
1. Пълна прозрачност и отчетност в управлението на отпадъци у нас. Публичен регистър с информация за всички издадени нотификации за внос на отпадъци. Проверки не само по документи, а чрез проби на реалната морфология на отпадъка. Публична информация за неговата крайна дестинация, както и за всички лица ангажирани в процесите по неговия внос, съхранение и преработка, да станат публично достъпни в електронния регистър. В момента са очевидни груби разминавания между данните на различните министерства/организации и това не позволява адекватен институционален и обществен контрол.
2 Въвеждане на банкови гаранции за всички дейности с отпадъци, включително превоз, внос/износ на отпадъци. В момента банкови гаранции се заплащат от ООО и лицата по чл.35 ЗУО. За търговци, брокери, превоз на отпадъци банкови гаранции няма. Това позволява „кухи“ фирми да търгуват с отпадъци и да избегнат отговорност в последствие.
3. Оптимизиране на данъчните режими в управлението на отпадъците, което да сведе до минимум „сивия“ сектор, който криминалният контингент използва за логистика при нерегламентиран внос на отпадъци. ДДС режимите трябва да бъдат еднакви за домакинства, бизнес и общини.
В България освен неправилен режим на облагане с ДДС, съществуват допълнителни дефектни данъчни режими. При предаване на отпадъци за рециклиране държавата налага и 10% данък на гражданите. Освен това гражданите извършват всички сделки с отпадъци на стойност над 100 лева по банков път. ДДС, 10% данък и банковото разплащане правят сделките с физически лица неизгодни. Много по-лек е режимът за юридически лица.
Тъй като маржовете на печалба в рециклиращия сектор са ниски, данъчната политика на България създава условия за „сив“ сектор и демотивира населението да рециклира. Мрежи от „кухи“ фирми генерират произход на отпадъци, а сделките с физически лица се отчитат като сделки между търговци заради данъчните режими. От друга страна, „светлият“ бизнес и населението са демотивирани да рециклират отпадъци с произход от бита поради цитираната данъчна система.
Стандартите на кръговата икономика и добрите практики в ЕС насочват към стимулиране на рециклирането на отпадъци от населението и облекчения в тази посока.
4. Реформа в управлението на отпадъците у нас. Въвеждане на системи за разделно събиране на отпадъци при техния източник чрез депозитни системи и финансов стимул, които ще направят нерегламентираното изхвърляне, изгаряне и третиране на отпадъците икономически неизгодно. Разделянето при източника ще минимизира смесването на потоците отпадъци а оттам - и несправедливото положение да заплащаме по няколко пъти един и същ отпадък. В тази посока са и добрите практики в ЕС. При такъв модел последващото сепариране ще има значително по-добър ефект и нисък разход. При адекватна реформа на системата България ще произвежда РДФ с по-високо качество и калоричност. При добър текущ контрол на неговата морфология той безопасно може да служи за гориво на обекти, които са направили необходимите инвестиции за неговото третиране. Вносът на боклук ще бъде неизгоден.
5. Пълна прозрачност и отчетност на общинските и държавните разходи по управление на отпадъците, за да могат да се сравняват данните от съпоставими общини и да се идентифицират своевременно аномалиите в системата. По данни на Световната банка, без да се губи от качеството на услугите, минимални оптимизации биха спестили на българите близо 30% от сегашните разходи или над 138 млн. лв. годишно разходи за управление на битовите отпадъци.
6. Стимулиране на малките и родни предприятия в управлението на отпадъците. В момента системата регулативно изключва от процесите малките и средните предприятия. Пример в тази посока са изискванията към ООО (сключени договори с 10 общини с общо население над 500 хил. души). Не съществува никаква логика защо малки предприятия да не могат да извършват такива дейности в общини с 30 000 или 40 000 души. Тъй като общините са длъжни по закон да сключат договори с ОП, такива вече са подписани.
Този подход, утвърден от управляващите, създава изкуствени монополи и картели, замърсява околната среда, намалява количествата събран отпадък, респективно намалява потокът суровини към преработващите предприятия.
7. Оптимизация на дейностите по управление на отпадъците с цел намаляване разходи на българските граждани.
8. Забрана за внос на отпадъци от страни, извън Европейския съюз до отстраняване на всички слабости на сегашния митнически контрол върху тази дейност.
ВЪЗДУХ
Състояние
За проблемите с чистотата на атмосферния въздух управляващите са наясно от години.
През 2017 г. България бе осъдена от Съда на Европейския съюз заради качеството на атмосферния въздух.
1. В условията на два основни национални стратегически документа - Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018-2024 г. и Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, отчитаме съществени пропуски в идентифициране на източниците на замърсяване.
- на национално ниво основните идентифицирани източници са битовото отопление и транспорт.
- съществен пропуск е липсата на анализ на:
- приноса на промишлеността, включително и на механизмите за отлагане прилагането на по-строги ПДН за отделяните атмосферни замърсители;
- приноса на комунално-битовите дейности по почистване на улични платна и обществени пространства и благоустрояване и озеленяване на обществени площи.
2. Идентифицирани са мерки, прилагането на които невинаги са обвързани със социалната им поносимост и приложимост.
Причини
Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ) идва по две основни линии: битово отопление и транспорт.
Транспортът замърсява с ФПЧ не само чрез отработени газове. Движението на МПС вдига прах. Българските градове не се почистват добре. Въпреки че нашите граждани плащат най-високи разходи в Европа за почистването на обществени места, е очевиден факт, че градската среда е запрашена и това допълнително влошава показателите на атмосферния въздух.
През 2018 г. управляващите промениха данъчната политика. Тогава БСП предупреди, че увеличаването на данъци без необходимия предварителен, текущ и последващ контрол няма да даде резултати.
В София функционира един газ анализатор, който е дарение на КАТ. Безпрепятствено се регистрират технически неизправни МПС.
Последващият контрол е също толкова слаб. Голяма част от пунктовете за годишни технически прегледи (ГТП) извършват дейност по документи. В някои страни - членки на ЕС, със замърсен въздух автомобилите се санкционират, когато очевидно отделят вредни емисии, без да се измерват с газ анализатори. Извънредни мерки са взети дори в Румъния.
У нас няма нито текущи глоби, нито нормативна база за налагане на такива. Всъщност липсват изобщо екологични норми при първа регистрация.
Решението е контрол при първа регистрация, последващ контрол при ГТП, постоянен контрол на пътя и промени в нормативния ред, които да ги обезпечат.
По отношение на замърсяването от битово отопление управляващите предприеха бюрократичен подход: наредба, която регламентира качеството на горивата – ограничаване съдържанието на сяра във въглищата и изисквания дървата за огрев да бъдат изсушени.
За нарушителите не са предвидени санкции, а контролът е трудноосъществим.
Липсват стандарти и контрол за уредите за отопление на твърдо гориво, които се пускат на пазара. Държавата трябва да насърчава екологичните уреди и да санкционира останалите. Но текущият контрол не само на българското производство, но и на вносните уреди, е нищожен.
Решението е във въвеждането на стандарти за уредите за отопление и стриктен контрол при вноса на такива.
Въведените мерки от правителството между 2017 и 2019 г. не дадоха резултат. В края на 2019 г. управляващите предложиха да се криминализира нерегламентираното горене на отпадъци - в момента се горят основно гуми, масла и кабели.
Любим похват на управляващите е да решават политически проблеми чрез засилване на наказателната репресия, прехвърляйки ги на полицията и прокуратурата. Това коства на Народното събрание 5 минути в залата, за да гласуват промени в Наказателния кодекс - ход, който целеше по-скоро да създаде усещане в българите, че нещо се върши, отколкото да се постигне резултат.
През 2019 г. започна подмяна на уредите на твърдо гориво за отопление по ОП „Околна среда“. Целта на мярката бе да стимулира гражданите да използват по-екологични уреди. Правителството шумно прокламира мярката, като една от основните в борбата със замърсения въздух. Изпълнението на програмата показа сериозни слабости в администрацията на правителството. Видно от докладите, публикувани на сайта на МОСВ, Горна Оряховица е сред градовете с най-замърсен въздух. Въпреки това министерството лишава града от финансиране. Това стана повод за съдебни дела и забавяне на цялата програма. Конфликтът между местните управляващи и управляващите на национално ниво лиши десетки хиляди от достъп до европейски средства, без никой да поеме отговорност.
Макар и далеч от допустимите норми, правителството отчита намаляване на замърсяването на атмосферния въздух. Официалните данни на МОСВ обаче са непълни, тъй като точките за измерване са недостатъчно на брой, а на много места важни компоненти на качеството на въздуха изобщо не се следят.
Замърсяванията със серен оксид са особено опасни за здравето на хората. Текущи и средноденонощно замърсявания се отчитат в София, Русе, Перник – център, Гълъбово, Димитровград, Раковски, Сливен и др. Защо замърсяванията със серен оксид се забелязват на места с ТЕЦ, респективно там, където се изгарят и отпадъци?!
Замърсяванията с фини прахови частици според управляващите намаляват, но от друга страна, последните данни (2018 г.) показват, че не се измерват адекватно.9 По-едрите и по-малко опасни ФПЧ с размер 10 микрона се замерват на 47 локации в България. При допустими дневни норми от 50 мкг/куб.м и годишни от 40 мкг/куб.м се измерват превишавания от над 100 пъти годишно и стойности от над 250 мкг/куб. метър.
Всички точки в урбанизирани територии в България отчитат недопустими стойности на замърсяване с ФПЧ 10.
Песимистична е ситуацията с най-опасните частици – ФПЧ с размер 2,5 микрона. Въпреки че причиняват най-големи поражения на човешкия организъм, частиците с диаметър 2,5 микрона се замерват само в 10 локации на територията на страната. В най-проблемните населени места изобщо липсват.
План за действие
Мерките по опазване чистотата на въздуха следва да се обвържат със социалната им поносимост и приложимост, както и да се структурират като превантивни, коригиращи и мерки за отстраняване на последици.
2. Основна слабост е липсата на регулация и правила в процеса на проектиране на битови, търговски и хотелски сгради по част отопление и вентилация (ОиВ). Към проекта по тази част следва да залегне задължително изискване за придружаващ модел за разпространение на емисиите, в зависимост от предвиденото по проект отопление. От своя страна този модел да бъде обвързан с математическия модел на състоянието на качеството на атмосферния въздух (КАВ) на съответното населено място, ако попада в район с установено нарушено КАВ.
3. Част ОиВ на техническите проекти да се съгласува с районната инспекция по опазване на околната среда.
4. Подмяната на отоплителните инсталации да преминава през процедура за преценка необходимостта от ОВОС, като това да важи за инсталации над определена мощност.
5. Експлоатационното състояние на битовите горивни инсталации да преминават през годишен или периодичен технически преглед.
6. Управляващият орган на ОП „Околна среда“ обяви процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух – първи етап“ към отделни общини - Благоевград, Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Смолян и Столична община. Това доведе до блокиране на средствата от програмата поради обжалването от община Горна Оряховица, която от дълго време е сред 20-те общини със силно влошено качество на въздуха. Справедливо е паралелно да се търсят финансови възможности от програмите за опазване на атмосферния въздух и за други общини със силно замърсен въздух, извън изброените по-горе.
7. Най-екологичното гориво – природният газ, се използва от едва от 100 439 битови клиенти по данни от КЕВР за 2018 г.10 , или между 2 и 3% от българските домакинства. И по този показател България е на последно място в Европа, като едва 4% от природния газ се потребяват от домакинствата.
Най-екологичното гориво – природният газ, се използва от едва от 100 439 битови клиенти, т.е. от незначителен процент от над 3 млн. български домакинства. По този показател България все още е на дъното в Европа, съответно спестяването на въглеродни емисии е минимално на фона на общото замърсяване. Увеличението на броя на битовите клиенти е свързано с реализирането на програмата „Мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ чрез газоразпределителните дружества в България “ (т.нар. проект Desiree Gas). Необходимо е да се интензифицира процесът на газификация на домакинствата.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Провалът на политиката в областта на околната среда и водите е очевиден и неоспорим. Нямаме и никакво основание да считаме, че настоящото правителство има както волята, така и уменията за дълбоките промени, необходими за трайно решение на проблемите, свързани с опазването на околната среда. За периода на своето съществуване правителството „Борисов 3“ не е реализирало нито една реформа и очевидно е неспособно да се изправи пред сериозните предизвикателства на новото десетилетие. В този смисъл всяка минута, в която то остава на власт, е загуба на ценно време, през което България ще продължи да се обезлюдява, а тези, които все пак остават тук, ще са подложени на отровен въздух, замърсена вода и земя.
Затова ние предлагаме друг път. Освен конкретните мерки, вече изписани по-горе в различните сектори, ще работим за цялостна реорганизация и създаването на „зелена икономика“.
Нашето общество следва да се обедини в усилията за намаляване на вредните емисии, а държавата да се ангажира да осигури улеснен достъп до нисковъглеродни технологии. Ние разглеждаме „зелената“ икономика като средство за устойчиво намаляване на бедността. Тя намалява значително екологичните рискове, като същевременно води до повишаване на социалната справедливост чрез подобряване на благосъстоянието на хората и справедливото споделяне на тежестта и разходите по опазване на околната среда между икономическите субекти и гражданите.
Въздухът, който дишаме, няма национални граници и за опазване на неговото добро качество е необходимо радикално преобразуване на икономиката и драстично намаление на въглеродните емисии и на замърсителите, при запазване на работните места. За съжаление в столицата и в десетки други български градове качеството на въздуха е лошо и милиони български граждани дишат въздух, замърсен с фини прахови частици (ФПЧ), което се отразява негативно на общественото здраве и на качеството на живот. Необходима е активна държавна политика за модернизация и разширение на системите за контрол на качеството на въздуха (мониторинг) и целенасочено финансово подпомагане на общините при изпълнението на програмите за подобряване на качество на атмосферния въздух.
„Зелената“ икономика ще даде възможност за увеличаване на икономическата активност в защитените райони.
В нашите виждания „зелена“ икономика е цялостна реорганизация на производството, пазара и потреблението, като приоритетът е на секторите:
Възобновяема енергия;
„Зелени“ градове и сгради;
Подобрение на качеството на атмосферния въздух в населените места;
Управление на водите;
Управление на отпадъците;
Управление на земите.
Специален акцент поставяме върху „зелени“ урбанизирани територии и „зелени“ сгради – като основен и неотменим критерий за модерна архитектура и строителство в защитените територии по „Натура 2000“, както и по бреговата ивица на Черно море и река Дунав.
Ще насърчаваме биологичното земеделие, залесяването, ограничаването на източниците на замърсяване на въздуха, комплексното използване на водните ресурси и оползотворяването и рециклирането на отпадъците (вкл. строителни и индустриални), проектите за екотуризъм.
Предлагаме:
Да се разработят програми за съфинансиране и за улесняване на достъпа до кредитиране на мощности за възобновяема и алтернативна енергия, включително и инсталации за добив на енергия от отпадъци, вместо нерегламентираното им изгаряне и заравяне;
Задължаване на индустрията с високи въглеродни емисии ежегодно да финансират залесителни и/или рекултивационни дейности и мероприятия;
Разширяване на системата за контрол на качество на атмосферния въздух, като тя обхване първите 100 населени места с най-много жители и всички национални курорти;
Държавно безвъзмездно финансово подпомагане на изпълнението на общинските програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух, за сметка на 5 до 10% от преизпълнение на приходите в бюджета и/или бюджетните икономии за предходната година, но не по-малко от 100 млн. лв. годишно;
Въвеждане на критерии за екологичните характеристики на земеделската земя (запазване на качеството на почвите и почвеното плодородие) при разпределяне на земеделските субсидии;
Ограничаване на всички мерки, превръщащи земеделската земя в спекулативен инвестиционен инструмент;
Премахване на концесиите на плажовете;
Забрана за добив на дървесина в държавните горски стопанства, които не са изпълнили програмите за залесяване за предходната година. Държавата като собственик преимуществено самостоятелно да организира и извършва санитарната и промишлената сеч, преработката на добитата дървесина и залесяването в държавните гори чрез държавните горски предприятия, а частните ползватели купуват дървесината и/или продуктите от преработената дървесина;
Преразглеждане на екологичните проекти върху горски и урбанизирани територии с акцент върху залесяването;
Развитие на пълния туристически потенциал на планините Витоша, Рила и Пирин при стриктно спазване на националните екологични стандарти.
Ефективно управление на водите чрез разширяване на системата за контрол на качеството на водите и максимално комплексно използване на водните ресурси, при гарантиране на приоритета на ползване за питейно-битово водоснабдяване – да изместим фокуса от инсталациите за пречистване на отпадни води към инсталации за пречистване на питейни води;
Ефективно управление на отпадъците – предлагаме пакет от мерки за засилване на контрола и самоконтрола при рециклиране и оползотворяване на масовите потоци отпадъци (вкл. и строителните отпадъци) за изпълнение и надхвърляне на целите по рециклиране и оползотворяване. Стимулиране на бизнеса чрез разработване на критерии за „зелени“ обществени поръчки и предимства за тези, които осигуряват по-висока степен на рециклиране на строителните и другите масово разпространени отпадъци. Последователно и пълно въвеждане на подхода RRR (Reduce, Reuse, Recycle) – стимулиране на технологиите за постигане на край на отпадъка и разширяване на повторната им употреба и рециклиране и предотвратяване или максимално ограничаване генерирането на отпадъците.
Време е разговорът за бъдещето на България, на нейните граждани и природа най-сетне да се проведе на най-високо експертно и политическо ниво. Това не може да стане при управление на Борисов. Така успехът на настоящия вот на недоверие би могъл да означава не само край на едно вредно правителство, но и начало на нов тип политика на устойчиво развитие.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни