Руската офанзива в Харковска област е новото голямо предизвикателство пред украинските защитници. В рамките на няколко седмици агресорът окупира територии непосредствено на север от Липци и Волчанск - на път към към втория по големина украински град Харков.

Защо ѝ е на Москва да атакува точно в тази зона от фронта? По време на визитата си в Пекин миналия четвъртък Путин обяви, че руската армия засега няма намерение да превзема Харков. Така президентът намекна, че окупацията на града е едва ли не въпрос на избор. Или на време.

Истината е, че в обозримото бъдеще на практика неограниченият човешки и материален ресурс на Русия няма да я изведе дори до покрайнините на Харков. Скорошните териториални придобивки в областта демонстрираха ограничения потенциал на тази офанзива - пробивът на руснаците доведе до удължаване на линиите за доставки, свързващи складовете им в Белгородска област с отдалечаващата се фронтова линия, което предизвика забавяне на операцията и осигури необходимото време на украинските редици да укрепнат. Липци и Волчанск може да паднат, но и при този сценарий Москва няма да си осигури базисното условие за щурмуване на Харков - градът няма да е попаднал под обсега на руската артилерия (отвъд далекобойните ракети).

Но това не означава, че руската офанзива е безплодна. Кремъл преследва три основни цели в Харковска област и най-вероятно ще ги постигне, благодарение на грешките на украинските лидери.

  • Буфер за Белгород

Руското нахлуване доведе до изграждането на буферна зона между украинската артилерия и Белгород - най-пострадалия руски град от началото на инвазията. В статия на Си Ен Ен от края на април Белгород е описан като "призрачен" град, в който улиците пустеят, а собствениците на магазини нямат време да сменят счупените след поредния обстрел стъкла на витрините си преди следващата канонада. Така една от основните функции на офанзивата е отбранителна.

  • Мисия "Донбас"

Офанзивата в Харковска област разширява фронта и принуждава Киев да изпрати в региона украинци, както от резерва, така и от военните части в Донбас. По този начин руските войски биха могли да се фокусират върху Източна Украйна и да тестват колебливите отбранителни линии край Авдеевка. Казано по друг начин - Русия се възползва от надмощието си в личен състав и се опитва по изпитания метод на "месомелачката" да тества окопите и волята на украинските бойци.

  • "Ние сме тук. Отново"

През септември 2022 г. Украйна организира светкавична контраофанзива в Харковска област, при която бяха освободени над 3000 кв. км. окупирана от руснаците територия. Тя принуди Путин да предприеме смятаната по онова време за рискована за имиджа му "частична мобилизация" на 300 хиляди руснаци.

Харковското контранастъпление безспорно бе най-големият успех на украинците във войната. Днес ситуацията е много по-различна - да, Украйна почти сигурно няма да загуби Харков при сегашното руско нападение. Но на този етап не се вижда и как отново ще прогони окупаторите от региона. 

Давид срещу Голиат

През 2023 г. Украйна допусна огромна грешка на име "Бахмут". Двамата настоящи лидери на страната - президентът Володимир Зеленски и главнокомандващият на украинските въоръжени сили Олександър Сирски - месеци наред жертваха най-елитните войски в опазването на град с ограничено военно-стратегическо значение, вместо да им позволят да се изтеглят и да заемат по-добри позиции на запад. Повече подробности за катастрофалната отбрана на Бахмут може да прочетете в долните две статии.

Може би контраофанзивата от лятото на 2023 г. така или иначе щеше да завърши с провал, но десетките хиляди загинали украински войници край Бахмут я направиха толкова по-трагична. Загубата на тези бойци също означава, че днес Русия може не само да поддържа натиска в Донбас, но и да отваря нови фронтове, както го доказва край Харков. Потенциалът за контраатака просто отсъства. 

Зеленски и Сирски се поставиха в сложна ситуация - принудени бяха да мобилизират 500 хиляди украинци, мнозина от които с право не им вярват. В опит да ги убедят, че условията на фронта не са толкова отчайващи, двамата лидери продължават да правят грешки. 

На 16 май президентът обяви, че "никоя бригада не се оплаква от липса на артилерийски снаряди".

"И това е така през последните 2 месеца", увери той.

Държавният глава веднага бе обвинен в лъжа от военни специалисти с контакти на фронта като Tatarigami_UA. Но дори и твърдението му да отговаря на истината - нима допреди няколко седмици целият западен свят не притискаше американския Конгрес най-накрая да отпусне 61 млрд. долара за Украйна? Нима основен стимул за прокарването на пакета не бе огласявания от Киев недостиг на снаряди? Ще склонят ли републиканците да гласуват следващ пакет, когато средствата по текущия бъдат изчерпани, ако слушат подобни изявления от Зеленски?

Поведението на Сирски е още по-притеснително. Генералът явно не разбира, че не сме във времената на Цезар и присъствието му на фронта единствено създава проблеми за войските. Сирски редовно предприема пътешествия към конфликтни точки, с което не само губи фокуса си над целия военен театър, но и отклонява от задълженията им подчинените му командири. Те едва ли изгарят от желание да участват във фотосесии с генерала, за да изграждат илюзорна картина на стабилност.

Посещенията на Сирски са продиктувани и от недоверието му към низшестоящите му по ранг. По думите на активни бойци генералът обича да ги микроменажира и отхвърля всякакви прояви на импровизации от много по-информирани от него командири на терен. В най-добрите традиции на руското военно дело.

Там е работата обаче, че руснаците могат да си позволят да пилеят човешки и материален ресурс. Могат да организират "специална военна операция" с цел превземане на Киев, която титанично да се сгромоляса. Могат панически да се изтеглят от Харковска област през септември 2022 г. Могат и да предизвикат Запада да я подложи на международна изолация - доколко тя е успешна, става ясно от визитата на Путин в Пекин, в която взеха участие видни представители на руския бизнес

Харков няма да бъде окупиран днес, утре или вдругиден. Но ако украинските лидери продължат да допускат грешки, падането му няма да е въпрос на избор или време. A на "път".

На път към Киев.