Украйна заяви на хилядния ден от началото на руската инвазия, че "никога" няма да се предаде, независимо от тежките проблеми на бойното поле и несигурността дали ще продължи американската подкрепа със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, предаде Ройтерс.

"Украйна никога няма да се предаде на окупаторите и руските военни ще бъдат наказани за това, че нарушиха международното право", подчерта украинското външно министерство в изявление. Сигурността не може да бъде гарантирана "без възстановяването на териториалната цялост и суверенитета на Украйна", допълниха още от министерството.

Хиляди украински граждани загинаха, над 6 милиона живеят като бежанци в чужбина, а населението е намаляло с една четвърт, откакто руският президент Владимир Путин нареди нахлуването в Украйна по суша, море и въздух, което постави началото на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война. Според западни данни, базирани на разузнавателни доклади, стотици хиляди са били убити или ранени от всяка страна.

В неделя президентът на САЩ Джо Байдън най-накрая даде "зелена светлина" американските ракети да бъдат използвани срещу цели по-дълбоко в Русия. Военни експерти все пак предупредиха, че тази мярка няма да е достатъчно само по себе си, за да промени хода на войната. Сега завръщането на Тръмп, който се зарече да прекрати войната за 24 часа - без да уточнява как - поставя под въпрос бъдещето на американската военна помощ и обединения западен фронт срещу Путин и повишава перспективата за преговори за прекратяване на войната.

Подсилена от ирански дронове и севернокорейски артилерийски снаряди и балистични ракети, Русия вече е разположила 11 000 севернокорейски войници в Курска област. Високопоставен представител на Киев обяви, че Пхенян има капацитета да изпрати 100 000 войници.

Междувременно Украйна е изпратила в дребното парче руска земя най-добрите си войски, в опит да го запази като разменна монета. По данни на Киев Русия е концентрирала в региона 50 000 войници. Същевременно силите на Кремъл постигат най-големите си успехи в Донбас от лятото на 2022 г. насам. С настъпването на зимата, тази неделя Москва поднови въздушното си нападение срещу енергийна система на Украйна, изстрелвайки 120 ракети и 90 дрона в най-големия въздушен бараж от август.

Президентът Володимир Зеленски подчерта миналата седмица, че Украйна трябва да направи всичко възможно, за да сложи край на войната през следващата година с дипломатически средства. Но той категорично отхвърли всякакви разговори за прекратяване на огъня, преди да бъдат предоставени достатъчни гаранции за сигурността на Украйна.

Кремъл изтъква, че военните му цели остават непроменени, след като Путин каза през юни, че Украйна трябва да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и да се оттегли от четирите украински региона, които неговите сили частично контролират. Това би било равносилно на капитулация за Киев.