Цял град се вдига на протест срещу 13-годишен насилник. Видин не го иска, улицата е издала присъдата какво трябва да се случи. В социалните мрежи здрави, яки мъже, обвити в ореала на моралната си безукорност, сипят страшни закани какво биха направили с малолетния бияч. Словесните упражнения и заплахите с насилие намирисват на садизъм. Нахъсани тв репортери преследват задържания малолетен, опитват се да го снимат и задават въпроси, въпреки всички базови етични професионални правила. В останалото време интервюират обгърнати в своята мантия на непогрешимост преподаватели от училището, в което 13-годишният е пребивавал два дни. С погнуса споделят за поведението му, ясно е, че е бил осъден още преди да се появи. Директорката добавя, че ще се присъедини към протеста, какво е направила тя, за да не се стига до ситуация, в която дете, пребито от по-голямо дете, лежи в болница, не споделя.

Ужасният клип, в който 13-годишният пребива по отвратителен начин и без ясна причина малко по-малкото момче, е алибито на всички останали да бъдат извисени и безгрешни. И да отговорят на агресията с желание за мъст. Иначе видеото е много добросъвестно заснето от околни, останали безучастни, зяпачи насред площада на Видин, вярно, в един от най-изостаналите градове в България, но все пак областен център, в съвсем следобедно време. Възмущението обаче иначе е голямо и всеобщо. От Видин се носи цъкане и протестност – местните органи на властта са експедитивни – насилникът, известен още като „агресор“ и „изрод“, е пратен в София, с идеята след това да отиде и в още по-чудесното място „интернат“.

Обществено неудобните - скриваш, местиш, правиш се, че не съществуват

Формулата, приложима и за още много други варианти на обществено смутително поведение, за България е добре отработена и от институции, и от околните – скриваш или местиш проблема, и се правиш облекчено, че проблем няма. Натикваш го някъде, така че обществото да не го вижда и да се самозаблуждава, че си е върнало спокойствието. Натирваш го в някоя „социална“ институция, по възможност вдън гори тилилейски, където ще бъде открит само ако някоя западна медия или НПО се заинтерисува (справка „Могилино“, различните версии на социални институции, в които се държат хора със сериозни умствени и психически заболявания), или ако властта или министър реши, че има нужда от геройска поза и малко положителен пиар (справка – внезапно „откритите“ от институциите напоследък незаконни домове за възрастни хора и нечовешките условия на съществуване). Опитваш се да го преместиш в съседния район (чудният подход на кмета на „Илинден“ в София, след като събори незаконните постройки в „Захарна фабрика“, същият Емил Бранчовски, който преди ден се жалваше, че Кирил Петков го заплашвал и в знак на тормоз му пратил немски медии), да го изгониш от училището ти (ако е дете със специални потребности – то е досада по дефиниция, пречка и нежелано, защото може да се наложи някой в това училище да положи повече усилия), от населеното ти място (в случаи с бежанци), да го заточиш някъде...

Цялата дълга редица от хора, които по една или друга причина, са социално уязвими – маргинализираните социални групи, децата в риск, децата със специални потребности, неизлечимо болните, старите хора, особено с дегенериращи заболявания, психичноболните, трябва да бъдат невидими, отношението към тях е като към бреме, което е най-добре да изчезне. И да, тази рецепта действа от десетилетия. Като бомба със закъснител действа.

Същевременно апатията, загубата на емпатия, агресията, желанието да действаш от позициите на силата расте ендемично в обществото. Някак напълно обезверено от политическата система, примирено с всичките ѝ кусури и лоши примери, то се адаптира като регресира. Обществената енергия се насочва към деструктивност.

Когато ти сложат етикет

В случая във Видин няма нищо изненадващо, освен настървеността, още по-силното желание за саморазправа, за настояването за улично правосъдие. Никой не се притеснява, че злодеят в тази история има всички данни, че вече е декласиран, той е с етикет обществен отпадък и има близки до нулеви шансове това да се промени. Никой не се притеснява, че е на 13 години. Иначе е с всички характеристики на някой, който е останал още от началото на живота си без дори една добра карта от съдбата – изоставен, отгледан в социални институции, с лека форма на интелектуална изостаналост, вероятно представител на маргинализирано етническо малцинство. Може с голяма доза достоверност да се предположи как са минали първите му 13 – едва ли са му спестени години натрупвания и наслояванията на обиди във всякакви версии, подигравки, насилие, тормоз, липса на съпричастност, думата „обич“ я изключваме, дори елементарната загриженост, адекватна медицинска помощ, диагноза, вземане на медикаменти, ако е било нужно, занимания с психолози, ресурсни учители, логопеди и т.н.

Какви са тези глезотии, сълзливи истории? И защо се опитвате да оправдавате насилника, който трябва да бъде наказан, заради сторенето на тежко пострадалото, невинно дете. Той е опасност и трябва да бъде обезвреден – тези въпроси, изпълнени с възмущение и ярост, много ясно ги чувам и преди да бъдат зададени.

Злодеят в тази история представлява чудесният образ за някой, който да бъде мразен на воля, безнаказано – няма родители, адвокат ще има проформа, учители и социални искат да се отърват по-бързо. Лесно е, но нищо не решава. Как действа системата за закрила на детето – не действа, повтарят от години експерти, но кого го е грижа политически за една от най-подценяваните сфери в страната – на социалното подпомагане най-общо, там пари няма, няма откъде да се пълнят личните и партийни каси. Че политическите сили в НС даже омбудсман не благоволяват да изберат, за какво им е да бързат, щом други истински важни регулатори и служби чакат...В това време насилникът от Видин ще отиде в интернат най-вероятно, откъдето ще излезе като оформен вероятно престъпник (ако оцелее дотогава), постоянна тежест на държавата, пълен с ярост, маша на някой по-хитър от него. Вече ще е истински вредна и разрушителна сила. Сами ще сме си я направили. 

Лавината от насилие

Точно за това става въпрос – за насилието, което поражда още насилие, и е като растяща снежна топка, която в един момент става помитаща лавина.

Два дни след като клипът от гадното, отблъскващо насилие от Видин обиколи интернет, от Русе дойде подобна история – с ритници в главата 17-годишен прати по-малко 14-годишно момче в болница. Историята се е развила в училище, спорът бил за цигара... Този случай на насилие сред деца и младежи е не по-малко потресаващ. Както огромното количество, което излиза непрестанно медийно или в социалните мрежи, както и онова, което не стига до публичност. Но ако случаят във Видин, може да има някакво зададено в миналото обяснения, много истории на непредизвикана агресия, псхически и физически тормоз сред ученици нямат причина, не могат рационално да бъдат разбрани. Например нашумелите локали, които са иначе от „добри семейства“(разбирай с достатъчно средства и без особен интерес какво правят децата им, стига да не ги занимават, но винаги готови да бранят отрочетата си), нападат непознати жертви по молове или спирки на градски транспорт.  Престъпленията са от скука, от "защо не" или защото "може да е забавно", "нещо не съм на кеф днес", "ще го пуснем в ТикТок". От трупаната неясно към какво ярост и омраза, от злоупотреби с устройства и сустанции, от липса на цел, от безделие...Ей това насилие вече е плашещо, когато е „просто, щото ми беше тъпо...“

Един час дуднене и ставаш добродетелен

И тук идва гениалното разрешение на министъра на образованието Красимир Вълчев – той ще прави всички тези все по-проблемни подрастващи по-добри като им въведе час по религия и добродетели. Един час дуднене, което никой няма да слуша, а в по-горните класове и направо ще пропуска, и рязко ставаш добродетелен и смирен, перфектен. Гротеска е това. Много по-смислено е да им въведат часове по посещения в болници, хосписи, домове за възрастни хора, доброволен труд във всякакви форми за хора, пострадали от природни бедствия, бедност и поне да ги водят задължително на театър и изложби. И да ги научат, че по-умни или по-малко умни, е важно да полагат усилия, и да знаят, че са граждани – с права, но и със задължения. Кога ще стане това и кой ще го направи? След като учителите в мнозинството си не искат и не могат да вдъхновяват и да бъдат авторитети. Откъде да дойде примерът?

Булитата в парламента

Като казахме примерът - че то най-висшият орган на властта в България – парламентът е бъкан с булита (насилници) - физически и психически, и такива, които одобряват, насърчават или си затварят очите за насилниците, т.е. са техни пълнокръвни съучастници и вдъхновители. То са години на долнопробни обиди – не политически нападки, критики и атаки, а често особено гнусни и низки плювни на лична основа – особено „високо“ ниво тук държат ГЕРБ, ИТН, „Възраждане“, много добър е и председателят на МЕЧ Радостин Василев. Нерядко депутати – със специалното участие на „Възраждане“ (и с обичайния противник двама-трима от ПП-ДБ), влизат в ръкопашни боеве, бутания, изключвания на кабели, част от тях се занимават и с улично хулиганство, но без да им се снемат имунитетите. В последния парламент стреснатата, избрана от немай къде председателка Наталия Киселова е подложена на непрестанно страхуване – чиста проба психически тормоз от различни посоки, много активно откъм хората на Делян Пеевски, явно за да действа експедитивно, когато ѝ е казано. Така тя е някаква несполучлива имитация на авторитет, а смелостта ѝ стига да наложи някоя забележка. В резултат гледаме от срамни по-срамни сцени – депутатът Цончо Ганев се засилва и блъска друг народен представител – Явор Божанков от ПП-ДБ, но седмици наред се оказва супер сложно и невъзможно да се съберат подписи чисто символично, като акт на несъгласие с подобно поведение на агресор, Ганев да бъде махнат като зам.-шеф на парламента. Защо? Защото най-голямата, управляваща, евроатлантическа, демократична, европейска и прочие сила – ГЕРБ, не ще да подкрепи подобен морален акт по разни си нейни причини, примерно заради разни негласни договорки с „Възраждане“. Е, биячът ли тогава е само проблем, или и онези, които го подкрепят и окуражават, дават му криле? Парламентът е много богат на негативни примери на насилническо поведение. Тогава – ако е религията прави хората по-добри, министър Красимир Вълчев да вземе да обмисли часовете по добродетели в тази най-важна институция, оттам да почне като пилотен проект. Ако действа и има резултат, тогава да експериментира с и без това напълно обърканите български ученици...

Докато концентрираме вниманието си върху най-очевидното и най-лесното и докато се справяме с проблемите с насилието или като се правим, че не съществуват, или като просто гледаме да ги сбутаме или да ги прехвърлим някъде, те ще стават само по-неприятни, сериозни и масови. Като се правиш, че нещо го няма, то не изчезва. Стои си някъде и си цъка, докато каже: "Буум!"