Близо четири десетилетия, след като експлозията в Чернобил превърна района в радиоактивна пустош, ново швейцарско изобретение носи надежда. Пасивната система за разделяне на ядра (NSPS), създадена от инженерната компания Exlterra, е показала резултати, които учените доскоро смятаха за невъзможни. В сърцето на забранената зона около авариралата централа нивата на радиация във въздуха са спаднали с цели 47%, а в почвата – с 37%, пише Businesstoday.in. И всичко това – без копаене и без химикали.

► Какво представлява NSPS

Системата NSPS работи по революционен начин – вместо да изважда или третира радиоактивните материали, тя изстрелва потоци от високоскоростни позитрони (антиматерийните „близнаци“ на електроните) през специални подземни пръти. Позитроните нарушават структурата на опасните изотопи като цезий-137 и стронций-90, карайки ги да се разпадат много по-бързо в безопасни елементи.

► Символ на нова надежда

През 2023 г. Exlterra инсталира NSPS върху два хектара в чернобилската зона. Година по-късно резултатите са впечатляващи: радиацията във въздуха почти е наполовина по-ниска, а почвата също показва значителен спад, без никакво изместване или химическа обработка на замърсените материали.

„Това, което природата би направила за векове, NSPS ускорява само за година, без да наранява екосистемата“, отбелязват учените от украинския SSE Ecocentre, партньор по проекта.

Чернобил дълго време беше символ на безнадеждност и опасност, но новата технология може да промени подхода към ядреното почистване не само там, а и по света.

Експертите посочват, че NSPS може да се приложи в бъдеще за:

обеззаразяване на замърсените от аварията в 2011 г. територии около Фукушима;

бивши полигони за ядрени тестове в Казахстан, САЩ и Южния Пасифик;

промишлени и медицински обекти с радиационни разливи.

Предимството е, че методът не генерира нови опасни отпадъци и спестява огромни разходи и рискове.

► Какво се случва на 26 април 1986 г.?

На 26 април 1986 г. в 1:23 ч. през нощта реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала (в тогавашна Украинска ССР, СССР) експлодира по време на тест за безопасност. В резултат настъпва неконтролирана реакция, последвана от мощен взрив и пожар, който изхвърля огромни количества радиоактивни материали в атмосферата.

► Причини за аварията

  • Слаба конструкция на реактора тип РБМК-1000;
  • Критични грешки на операторите по време на теста;
  • Липса на адекватни мерки за безопасност;
  • Недостатъчна култура на безопасност в съветската ядрена индустрия.

 Последици

Изхвърляне на изотопи като йод-131, цезий-137 и стронций-90;

Радиоактивен облак преминава над голяма част от Европа;

Евакуирани над 116 000 души от 30-километровата „зона за изключване“;

Около 600 000 души участват в ликвидирането на последствията („ликвидатори“);

Десетки остри радиационни заболявания веднага след аварията, а дългосрочно — значително повишен риск от рак на щитовидната жлеза и други заболявания;

Официално са признати 31 непосредствени смъртни случая, но според различни изследвания хиляди хора може да са починали по-късно от радиационно свързани заболявания.

► Какво има днес в Чернобил?

Зоната от 30 км около централата остава почти необитаема;

Саркофаг (първо от 1986 г., после новата арка от 2016 г.) покрива реактор №4;

Радиоактивността в някои почви и гори продължава да е висока;

Въпреки това някои животни се завърнаха и природата частично се възстанови;

Провеждат се научни изследвания и контрол на замърсяването;

Чернобил се превърна и в своеобразна туристическа дестинация под строг контрол.

► Историческо значение

Чернобил остава символ на най-тежката ядрена авария в историята, изиграла огромна роля за промени в ядрената политика и по-строги правила за безопасност по целия свят, съобщи Нова тв.