Актуални изследвания повдигат нови въпроси относно произхода на Стоунхендж. Откритие опровергава теорията за транспорт чрез ледникови движения.

Стоунхендж е повече от просто праисторически каменен кръг – около монумента витаят много митове, които започват още с историята на неговото възникване. Възникнал ли е Стоунхендж по-скоро случайно и по естествен път или хората са намесени?

Нови открития биха могли сега евентуално да помогнат за разрешаването на една загадка около каменния кръг. Защото т.нар. „камък на Нюол“ (Newall boulder), изкопан в Стоунхендж през 1924 г., не произхожда, както често се е предполагало, от ледник. Напротив – според актуални изследвания той е бил транспортиран от хора от Уелс. Това показва ново проучване на международен екип от изследователи.

Откритието на „камъка на Нюол“ досега беше важен аргумент за тезата, че така наречените „блустоунс“ (bluestones), тежащи до 3,5 тона, са били пренесени от ледници на повече от 200 километра разстояние до Стоунхендж. Това предположение се смяташе за правдоподобна алтернатива на транспорта на камъни от хора. Но новият анализ на камъка опровергава тази представа.

Защото изследванията показват: камъкът съответства точно на скални находища в Крейг Рос-и-Фелин (Craig Rhos-y-Felin) в Западен Уелс, известен като източник на блустоуните. Освен това той не показва типични следи от ледников транспорт. Вместо това има белези, които говорят за ръчна обработка и счупване на място. Той прилича по форма и структура на друг камък, намерен при Стоунхендж – т.нар. „камък 32d“. Тази връзка подсказва, че камъните са били добивани целенасочено, транспортирани и използвани в строежа.

Изследователите смятат, че не само този отделен камък, а и други от т.нар. блустоунс, са били активно пренесени от Западен Уелс до Стоунхендж. Разнообразието на видовете скали в съоръжението е значително по-малко, отколкото се е предполагало досега. Този целенасочен подбор силно говори в полза на човешко планиране, а не на случайното действие на лед.