GlobeScribe.ai – нова услуга за превод с изкуствен интелект, създадена от издателите Фред Фрийман и Бетси Рийвли, предлага на автори и издателства машинен превод на художествени книги срещу 100 долара на език. Компанията обещава бърз достъп до глобални пазари, без компромис с качеството, разказва "Гардиън".

"Винаги ще има място за експертен човешки превод, особено при сложни или литературно наситени текстове", заявяват създателите, известни с криминалното издателство Bloodhound Books. "Но GlobeScribe.ai отваря нови врати – прави преводите достъпни за много по-широк кръг автори."

Според тяхната вътрешна проверка чрез "слепи тестове“, читателите не са могли да различат човешки от AI превод – а в някои случаи машинната версия е била оценена като по-близка до оригинала.

Професионалните преводачи са скептични

Мнението на преводаческата общност обаче е далеч от ентусиазирано.

"Твърдението, че AI може да достигне или дори надмине човешкия превод, е напълно погрешно", категоричен е Иън Джайлс, председател на Асоциацията на преводачите към Обществото на авторите. "Преводът не е просто пренасяне на думи – това е пренасяне на култури."

Известната преводачка Поли Бартън, автор на превода на японския бестселър Butter, допълва:

"Най-добрите литературни преводи предават не просто точност – те носят атмосфера, ритъм, емоция. AI не може да усети това."

Носителката на "Интернешънъл Букър" Дийпа Басти, която преведе "Светилникът на сърцето" от каннада на английски, отбелязва:

"Има думи, които съдържат цели културни светове. Това не може да го направи машина, колкото и да е обучена."

Бартън също подчерта, че "да си носител на езика не те прави автоматично компетентен да оценяваш преводи".

AI – помощник или подривна сила?

GlobeScribe настоява, че няма намерение да замества хората, а иска да бъде "инструмент за повишаване на продуктивността" и достъпността.

"Разбираме притесненията на бранша – затова настояваме, че този инструмент трябва да се използва разумно и отговорно", казват създателите.

Преводачката Джулия Санчес (Boulder, Ева Балтасар) обаче е песимистична:

"Тези услуги създават илюзията, че преводът е моментален и лесен. Това обезценява труда ни и създава опасен стандарт за "достатъчно добро" в литературата.“

Според критиците, това не е просто спор за технология, а въпрос за бъдещето на културното посредничество и художествения език. Както заключава Бартън:

"Преводачите са на първа линия, но съвсем скоро и други професии ще бъдат застрашени. Въпросът е – искаме ли такъв свят?"

AI става все по-добър в преводите

Дали е готов, или не за художествена литература, изкуственият интелект вече е значително по-добър в превеждането на текст и масово се ползва за бързи автоматични преводи.

През последните две години AI постигна сериозен напредък в областта на машинния превод. Модели като GPT-4, DeepL и Claude 3 Opus показват високо качество в преводите между големи езици (като английски, френски, немски, руски и китайски), а в някои тестове превеждат на ниво, трудно отличимо от човешкия труд. Например, при "слепи" тестове с носители на езика, GlobeScribe и DeepL отчитат, че читателите често не могат да различат превод от AI от човешки. Claude 3 Opus дори надминава специализирани системи като Meta NLLB в някои езици с ограничени ресурси.

Големите езикови модели се справят добре с технически, административни и разговорни текстове. Те са особено полезни за бързи, "работни" преводи, при които е важна точността, но не и художественото майсторство.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".