Чета, че Делян Пеевски иска да реформира правосъдието (или това, което още минава за правосъдие). 

Медиите (или това, което още минава за медии) да знаят, че след правосъдието идва техният ред.

Макар и в днешния си вид и двете с нищо да не пречат (а точно обратното) на лидера на “Новото начало”.

Вероятно обаче той смята, че те могат да му служат още по-добре или да му пречат още по-малко.

Поне две неща не могат да бъдат отречени на г-н Пеевски - енергия и амбиция. Неуспехът му да оглави ДАНС преди 12 години не го е обезсърчил. Той продължава да иска цялата държава. И правилно преценява, че пътят към нея минава през двете “ръчни спирачки” на демокрацията - независимото правосъдие и общественото мнение.

ГЕРБ не само че вижда това от години, а го познава и в детайли, но не се разграничава от Пеевски по конюнктурни съображения. Те са известни - правителството, еврото, войната, стабилността. Трудно може да се каже нещо против тях. Звучат много държавнически.

Но именно, защото се афишира като гарант на стабилността, ГЕРБ трябва да се разграничи от ДПС - Ново начало. Защото неговият принос към нея я опорочава. То я превръща в стабилност на олигархията, а не на държавата.

Да ви таковам на стабилността, дето се крепи върху подкрепата на санкциониран по американския закон “Магнитски”.

Никой няма да ни го каже отвън, защото ще прозвучи като намеса във вътрешните работи, но всички го виждат и разбират. И не им пука особено, защото това си е българска работа, а не тяхна. Германският, френският, италианският и пр. европейски избирател с нищо не страда от особеностите на българската стабилност. 

ГЕРБ трябва да се разграничи от ДПС, защото то (с НН или без НН) си остава токсична партия. Токсичността ѝ се състои в това, че е превърнала политиката в бизнес. А бизнесът, още от времената на Ахмед Доган, беше ясно обяснен от Иван Костов - осребряването на приноса на една, съставена предимно от етнически турци, партия за етническия мир в България от страна на нейния елит, описан от самия Пеевски като “дерибеи”. Т.нар. “разцепление” в ДПС не беше нищо друго освен преминаване на бизнеса от едни в други ръце, без той по същество да се промени.

Сътрудничеството и компромисите с такъв политически субект нямат нищо общо с европейската християндемокрация, към която претендира да се числи ГЕРБ.

Пеевски има свой личен дневен ред. В момента първа точка в него е да се отърве от американските и британските санкции, които пречат на бизнеса му. Затова той експлоатира един от главните разломи на днешна България (Изток-Запад, по определението на Първан Симеонов), заемайки демонстративно прозападни позиции - за Украйна, за еврото, за НАТО. В сянката на този разлом остава другият, вътрешно български, корупция-антикорупция. В заявената пеевска амбиция за съдебна реформа личи амбиция и той да бъде предефиниран.

По-старите си спомняме колко пъти през последните петнайсетина години г-н Пеевски и прилежащите му медии са сменяли позициите, съюзниците и противниците си, в зависимост от конюнктурния си интерес. Бойко Борисов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски и др. могат да разказват много за това, ако решат да се разровят в паметта си.

Останките от БСП знаят цената на отровната прегръдка на ДПС. Ще бъде жалко, ако я плати и ГЕРБ. Защото това ще бъде цена и за България, щом я плаща най-голямата ѝ партия.

Няма значение дали Борисов наистина е зависим от Пеевски. Важното е впечатлението за такава зависимост. Не е важно дали днешното правосъдие е в ръцете на Пеевски, важно е общественото недоверие към него. Няма значение дали обвиненията към софийския зам.-кмет и към варненския кмет са скалъпени. Важно впечатлението за това.

В условията на разрушено доверие към институции и медии, за което цялата ни политическа класа има особени заслуги, фактите няма как да се установят надеждно. Важат впечатленията. И те в крайна сметка решават изборите. Това е заплаха за самата демокрация, защото доверието е условие за съществуването ѝ. Ако прегръдката с ДПС доведе ГЕРБ там, където днес е БСП, кой печели? Няма признаци някой да си задава този въпрос. Прегръдката ГЕРБ-ДПС опошлява проевропейските каузи и разчиства терен за антиевропейски, антизападни и фасадно демократични проруски алтернативи от рода на “Възраждане”, евентуален президентски проект и разни мечове и величия.

Затова ГЕРБ трябва да се разграничи от ДПС-НН, дори с цената на поредни предсрочни избори. Това е вече неизбежна стъпка към възстановяване на доверието в политиката и в демокрацията. По-добре демокрация без правителство отколкото правителство без демокрация.