Германия и Франция настояват руският петролен гигант "Лукойл" да бъде включен в новия 19-и пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна, съобщиха дипломати в понеделник, цитирани от Франс прес. Предложението идва в момент, когато 27-членният блок се опитва да координира със САЩ стъпки за засилване на натиска върху Москва.

В съвместно предложение, разпространено миналата седмица, Берлин и Париж предложиха да бъдат включени в черния списък частният петролен гигант "Лукойл" и неговото дъщерно дружество "Литаско". Двете най-големи икономики в ЕС също така настояват да се наложат санкции срещу рафинерии в трети страни, участващи в износа на руски петрол за ЕС, съобщиха дипломати.

Разглеждат се предложения и за засилване на санкциите срещу фирми извън Русия, подпомагащи опитите на Москва да заобиколи санкциите, включително поставянето на ограничения и върху повече банки. Представители на ЕС твърдят, че дискусиите за санкциите са все още в ранен етап. В отговор на въпрос на Клуб Z от Европейската комисия изрично подчертаха, че "дискусиите за санкциите са конфиденциални и не се коментират".

Санкциите ще се нуждаят от подкрепата на всички 27 държави от ЕС и вероятно ще срещнат силна опозиция от страна на приятелски настроената към Москва Унгария срещу ударите по "Лукойл".

Пратеникът на ЕС по санкциите проведе разговори в понеделник със САЩ, като европейските съюзници на Вашингтон се надяваха да убедят Тръмп да изпълни заплахите си за санкциониране на Русия. В неделя президентът на САЩ заплаши Кремъл със санкции след поредния му масиран въздушен обстрел по Украйна (от началото на втория си мандат републиканецът многократно предупреди Москва, че ще унищожи икономиката й, ако не подходи сериозно към преговорите, но до този момент не е предприел сериозни мерки в ущърб на агресора - бел. ред.).

Идея, която често е лансирана във Вашингтон и Брюксел, е да бъдат таргетирани двата най-големи купувача на руски петрол - Китай и Индия. Тръмп увеличи митата срещу Индия от 25 на 50% и посочи като причина именно факта, че Ню Делхи финансира "военната машина" на Москва. Обяснението му обаче издиша - Китай е по-голям клиент, но Вашингтон не го наказва. Нещо повече - дни преди да бъде оповестено увеличението на американските мита срещу Ню Делхи, стана ясно, че САЩ са подписали споразумение с Пакистан (най-големия враг на Индия) за съвместно разработване на петролните резерви на Пакистан. Така тези представяни като антируски мита на Америка са по-скоро антииндийски.

В последния си санкционен пакет ЕС включи две китайски банки и петролна рафинерия в Индия, обвинени в подпомагане на Москва. Допълнителното засилване на натиска върху Индия обаче би било политически проблематично за ЕС, тъй като блокът се стреми да подобри търговските връзки с най-населената страна в света и се опасява, че с ограничителните мерки ще я сближи с Москва и Пекин.

„Международните санкции вече лишиха Русия от средства за водене на войната в размер на поне 450 милиарда долара, включително 154 милиарда долара приходи от петрол“, заяви пред Европейския парламент върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

Тя припомни, че Европа е била един от най-големите пазари за руска енергия, но вече не е така. Надеждите са вносът на руски газ да бъде прекратен до 2027 г.

Само през тази година ЕС ще предостави най-голямата досега подкрепа за Украйна в размер на 25 милиарда евро, допълни Калас.

От началото на руското нахлуване през 2022 г. Европа е дала на Киев близо 169 милиарда евро финансова подкрепа. Това включва над 63 милиарда евро военна помощ. А тази година ще предостави 25 милиарда евро, което ще бъде рекорд, увери Калас.

Целта за предоставяне на 2 милиона боеприпаса годишно е изпълнена на 80 процента. А до октомври се очаква да бъде изпълнена изцяло.