В началото на април американският президент Доналд Тръмп наложи комично високи мита срещу повечето страни по света, убедено прокламирайки, че зависимостта им към американския пазар ще ги принуди да приемат новото статукво. 

Шест месеца по-късно митата от т.нар. "Ден на освобождението" Китай демонстрира, че и тя разполага с лостове в търговската война. Това в момента научават от първа ръка американските производители на соя. Дълго време комунистическата страна бе основният пазар за техния продукт. Но от май насам Китай изцяло се е насочил към други големи производители - Бразилия и Аржентина. Трябва да се отбележи, че Пекин използва "соевата дипломация" още през първия мандат на Тръмп, когато бяха произведени първите изстрели на търговската война между САЩ и Китай - стойността на износа на соя от Америка спадна до 3,1 милиарда долара през 2018 г. спрямо 14 милиарда долара през 2016 г.

"Защо да се изненадваме? Това е повторение на Тръмп 1.0", обяснява пред "Политико" Марк Буш, който е бил съветник в Министерството на търговията от 2012 до 2018 г. и е професор по международна бизнес дипломация в университета Джорджтаун. "Те не се нуждаеха от "Деня на освобождението" или от мита за фентанил, за да разгърнат страниците на този наръчник - той беше добре използван в първата администрация на Тръмп и с голям ефект".

20-процентните ответни мита, наложени от Пекин върху вноса от САЩ, не само удря производителите на соя. По данни на министерството на селското стопанство на САЩ целият износ на селскостопански продукти за Китай е намалял с 53% през първите седем месеца на 2025 г. в сравнение със същия период на миналата година.

Белият дом заяви, че е наясно с тежкото положение на американските производители на соя и ще предприеме мерки за смекчаване на финансовите загуби, наложени от загубата на китайски купувачи.

"Американските мита са насочени към решаването на основни проблеми, свързани с фентанила от китайски произход... и дългогодишни нелоялни търговски практики", обяви служителка на администрацията на Тръмп. "Решението на Китай да спре да купува соя, което би допринесло значително за преодоляване на търговския ни дефицит, е жалко, но президентът Тръмп е ангажиран да предостави помощ на фермерите, ако е необходимо - както направи по време на първия си мандат".

Бойкотът на американската соева индустрия в разгара на сезона на жътва през септември представлява нещо повече от просто взаимно ограничаване на вноса. Щатите производители на соя в Средния запад - Илинойс, Айова, Минесота, Небраска и Индиана, са със смесен политически електорат и обикновено определеят победителите на федералните избори в САЩ във продължаващата над 150 години битка за надмощие между Републиканската и Демократическата партия. На техния вот ще разчита администрацията на Тръмп на междинните избори през ноември 2026 г., за да съхрани консервативното мнозинство в двете камари на Конгреса.

"Китайците искат Тръмп да почувства болка, като накара американските фермери да кажат: "Този ​​човек наистина ни струва много", обяснява Хари Броудман, бивш помощник-търговски представител на САЩ в администрациите на Джордж Буш-старши и Бил Клинтън. "Те искат да прекратят отношенията (в търговията със соя) със САЩ, защото губят заради митата, но го правят и защото осъзнават, че това е област, в която гласовете имат значение".

Стратегията им изглежда работи. Мощни лобистки групи в селското стопанство, традиционно съюзници на Тръмп, заляха Белия дом с оплаквания, че митата са отговорни за отказа на Китай от американската соя. Приближена до Белия дом служителка твърди пред "Политико", че администрацията на Тръмп е "разтревожена" и е била "хваната напълно неподготвена" от протестите на производителите на соя.

Затова миналия четвъртък американският държавен глава оповести, че планира да използва приходите от мита, за да подпомага фермерите, "докато не започнат да се появяват ползите от митата". Подобни помощи обаче трябва да срещнат изричното одобрение от Конгреса. Така в най-добрия случай евентуалната подкрепа може да бъде изпратена най-рано в началото на 2026 г.

Миналата седмица делегация на американски представители от Средния Запад посети Пекин и соята бе първа точка в преговорите с китайската страна. Но отговорът на КНР едва ли се е харесал на Вашингтон - производителите на соя трябвало да обвиняват за митата Тръмп, не КНР.

"По отношение на търговията със соя, САЩ трябва да предприемат позитивни действия за премахване на неразумните мита", обяви говорителят на китайското министерство на търговията Хе Ядун пред репортери в петък.

За капак миналата седмица администрацията на Тръмп обяви, че ще предостави 20 милиарда долара на Аржентина (предполагаемо заради топлите лични отношения между Тръмп и аржентинския му колега Хавиер Милей) за рестартиране на изстрадалата ѝ икономика. Това решение предизвика една от редките колективни критики сред консервативните конгресмени срещу Белия дом, като те аргументираха недоволството си именно с позицията на южноамериканската страна като конкурент в износа на соя.

"Защо САЩ биха помогнали за спасяването на Аржентина, докато те завземат най-големия пазар на американските производители на соя? Трябва да използваме лостове на всяка крачка, за да помогнем на пострадалата селскостопанска икономика. Семейните фермери трябва да бъдат на първо място в преговорите на представителите на САЩ", заяви сенаторът на Айова (щат от Средния Запад) Чък Грасли.

Възможно е Тръмп и китайският лидер Си Цзинпин да постигнат напредък в обсъжданото вече 6 месеца търговско споразумение, когато се срещнат в кулоарите на срещата на АТИС в Южна Корея следващия месец. Но лидери в селскостопанската индустрия посочват, че дори срещата да мине успешно, ще бъде твърде късно за много американски фермери.

"Дотогава половината от нашия прозорец за доставки вече ще е затворен", заяви представител на соевата индустрия. "Не сме видели никакво движение, което да ни дава надежда, че ще има решение навреме, за да можем действително да изпратим каквото и да било до Китай".

Американските фермери имат още основателни причини да са песимисти - недоверието на Пекин към трайността на търговските обещания на администрацията на Тръмп и стремежа на Си за самодостатъчност на Китай. 

"За Китай САЩ сега са смятани за ненадеждни - въпрос на време е да спрат доставките на соя, природен газ или други ресурси, както го правят с чиповете и други неща", посочва Камерън Джонсън, старши партньор в базираната в Шанхай консултантска компания за вериги за доставки Tidalwave Solutions.

Проблемът за американските фермери е, че колкото по-дълго време остават изключени от китайския пазар, толкова по-трудно би се осъществило потенциалното им завръщане.

"Линиите за доставки ще се укрепят и след като се утвърдят, Китай ще си каже: "Защо бих работил с американски доставчик, като все още мога да получа същия материал от Бразилия или Аржентина, може би ще е малко по-скъп, но знам, че тези хора няма да ми прецакат доставките, за разлика от правителството на САЩ", обяснява Джонсън.

Пекин има и геостратегически причини да изостави американските производители на соя в полза на южноамериканските доставчици. Рязкото увеличение на покупките на бразилска соя от страна на Китай съвпада с нарастването на политическото напрежение между Вашингтон и Бразилия. Администрацията на Тръмп наложи мита от 50% срещу Бразилия и санкционира съдията от Върховния съд на страната Александър де Мораески в отговор на осъждането на бившия президент на Бразилия Жаир Болсонаро за опит за преврат през 2022 г. Тръмп, който също се опита да узурпира властта на 6 януари 2021 г., смята Болсонаро за политически съюзник и определя преследването му като "ужасяващо". Трябва да се подчертае, че докато срещу повечето други държави Тръмп обосновава митата с търговския дефицит на САЩ, то този аргумент не е валиден за Бразилия - тя е сред малкото страни, с която Америка поддържа търговски излишък.

Междувременно Китай през последните години привлече страните от Южна Америка с инвестиции, оценявани на близо 10 млрд. долара чрез своя гигантски проект за международни инвестиции "Един пояс, един път". Нарастват и споразуменията за свободна търговия на комунистическата държава с местни субекти като Перу и Чили.

"САЩ всъщност помагат за разширяване на влиянието на Пекин в Латинска Америка, като рязко намаляват чуждестранната помощ и повишават данъците върху износа им за САЩ", заяви Бенджамин Геден, бивш директор на Съвета за национална сигурност, понастоящем сътрудник в университета "Джонс Хопкинс".

Китайските държавни медии открито представят агресивната търговска политика на САЩ като възможност за Пекин да задълбочи връзките си в региона.

"Това е начин да се изпрати ясно послание - че Китай има и други приятели по света, особено в Глобалния юг", обяснява Лиланд Лазарус, бивш специален помощник на ръководителя на Южното командване на САЩ. "Сега тези страни осигуряват предпазна клапа за Китай и укрепват преговорната му позиция със САЩ".