Френският премиер Себастиан Льокорню подава оставката на правителството си, предадоха Франс прес и Ройтерс в понеделник сутрин.

Френският държавен глава Еманюел Макрон я е приел.

Малко преди това, след близо четири седмици на преговори, водени от министър-председателя Себастиан Льокорню, Франция се сдоби с ново правителство – третото за последната година, което още преди да заработи беше засипано с критики, посочва АФП.

Елисейският дворец оповести списък с 18 министри. Сред тях мнозина вече бяха част от предишния кабинет на центриста Франсоа Байру.

Такъв беше случаят с Жан-Ноел Баро, който остава на поста министър на външните работи, с лидера на дясната партия „Републиканците“ Брюно Рьотайо (вътрешни работи), както и с Жералд Дарманен (правосъдие).

Изненадата в новия кабинет беше завръщането на Брюно льо Мер, назначен за министър на въоръжените сили - пост, на който ще наследи самия Себастиан Льокорню. Льо Мер беше неизменен министър на икономиката и финансите при Еманюел Макрон в продължение на седем години – от 2017 до 2024 г.

Макронистът Ролан Лескюр трябваше да поема икономиката и финансите. И да се нагърби с тежката задача да представи проектобюджет за 2026 г., който да бъде приемлив за парламента, в момент когато държавните финанси са в тежко състояние – с дълг от 3300 милиарда евро, надвишаващ 115 процента от БВП.

Лескюр, който застана зад Макрон още при първата му президентска кампания през 2017 г., бе член на Социалистическата партия в началото на кариерата си и е с леви политически възгледи. Назначението му се възприе като жест към левицата преди предстоящите трудни междупартийни преговори за бюджета, но левите депутати не останаха впечатлени, отбеляза Ройтерс.

Петдесет и осем годишният министър беше изправен пред сложна задача: да осигури подкрепа или поне въздържане от страна на социалистите, като същевременно запази пробизнес наследството на Макрон и задържи на своя страна консерваторите и либералите.

Жизненият път на новото правителство на малцинството рискува да бъде кратък, тъй като се сблъсква с враждебност в парламента, където няма стабилно мнозинство, бяха прогнозите, които се сбъднаха даже по-бързо от очакваното.

Опонентите на Макрон от левицата в Националното събрание веднага започнаха да обединяват усилията си, за да свалят Льокорню с вот на недоверие, а крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен настоява за предсрочни парламентарни избори. Премиерът призова министрите си „да търсят компромиси с опозицията“.

Политическите реакции

Първите реакции след оповестяването на имената на министрите бяха крайно отрицателни, отбеляза АФП.

„Биват свалени, но си остават на постовете“, възропта водачът на парламентарната група на Социалистическата партия Борис Валo, критикувайки „вироглавието“ на макронистите, което „всеки ден тласка страната все по-дълбоко в хаоса“.

Председателят на крайнодясната партия „Национален сбор“ Жордан Бардела се подигра на правителство, „съставено от последните макронисти, вкопчени в потъващия сал“.

А партията „Републиканците“, която след дълги колебания се съгласи да участва в управлението, видя как нейният председател Брюно Рьотайо, потвърден като министър на вътрешните работи, публично се възмути вечерта от състава на кабинета, който „не отразява обещаното скъсване“ с досегашното статукво.

„Хаос сред „Републиканците“, които се чудят дали да останат в правителството“, гласи заглавие на сайта на телевизия Бе Еф Ем. „Едва съставено, правителството на Льокорню се сблъсква с първата си криза“, четем в заглавие на в. „Фигаро“, който визира бурната реакция на Рьотайо.

„Какъв цирк! Едва назначен, Брюно Рьотайо заплашва да напусне правителството! Ето ги и тези, които ни дават уроци по стабилност и отговорност, бла-бла-бла“, написа в „Екс“ лидерът на крайнолявата „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон.

Съюзът на демократите и независимите (UDI) обяви снощи, че напуска общия управленски блок след представянето на новия кабинет, в който няма нито един представител на партията, съобщи в. „Монд“.

„Истинският разрив настъпи – това е разривът, породен от състава на „новото“ правителство, който не отговаря на очакванията и тревогите на французите“, заявява центристката формация в комюнике.

Генералният секретар на президентската партия „Ренесанс“ Габриел Атал осъди „унизителния спектакъл“, разигран от „цялата“ политическа класа след обявяването на част от състава на правителството, което предизвика остри критики отдясно и от опозицията. В послание до парламентарната група, която оглавява, Атал изразява съжаление, че предложената от него методика – „какво преди кой“, тоест постигане на бюджетен компромис преди съставянето на правителството – не е била възприета.

Раздробената политическа сцена

Както и двамата си предшественици, Мишел Барние и Франсоа Байру, новият министър-председател трябва да лавира на разпокъсаната политическа сцена, формирана след парламентарните избори, последвали неочакваното разпускане на Националното събрание през юни 2024 г.

Политическата безизходица се корени именно в изненадващото решение на Макрон да разпусне влиятелната долна камара на парламента. Това доведе до парламентарни избори, от които френският президент се надяваше да излезе с укрепена проевропейска центристка коалиция. Залогът обаче се обърна срещу него, произвеждайки разпокъсан парламент без доминиращ политически блок – нещо безпрецедентно в историята на Петата република. Сега той е разделен на три блока (ляв алианс, макронисти и дясноцентристи, крайна десница). Никой от тях няма абсолютно мнозинство, което потопи страната в хронична нестабилност, посочи АФП.

На поста си от 9 септември, Льокорню – доверен човек на Еманюел Макрон, дошъл от десницата – проведе серия консултации в опит да намери решение на уравнението с липсващото мнозинство и да избегне падане още при следващото препятствие – гласуването на бюджета за 2026 г. през есента, както се случи с предшественика му Франсоа Байру.

Той успя с мъка да обедини около себе си централния блок – крехък съюз между макронистите и „Републиканците“, който бе в основата предишните два кабинета.

В писмо, изпратено в нощта срещу неделя до лидерите на този блок, Льокорню изложи няколко основни насоки на политиката си – сред тях поставянето на бюджетната прицедура „главно върху ограничаването на публичните разходи“ и отговаряне на „очакванията на гражданите за данъчна справедливост“.

Към „Републиканците“ той отправи уверения, че „ежедневната сигурност и борбата с противообществените прояви ще останат основен приоритет“, както и усилията „срещу незаконната имиграция“.

Въпреки заявения от Льокорню отказ да прибягва до член 49.3 от Конституцията – който позволява приемане на закон без гласуване – Франция върви „право към вот на недоверие, ако нищо не се промени“, предупреди в събота първият секретар на Социалистическата партия Оливие Фор.

За да оцелее, правителството ще трябва поне да избегне вот на недоверие от страна на социалистите – необходимо условие, за да може Франция да получи бюджет за 2026 г. Подготовката му вече доведе до падането на предишния кабинет, който бе предложил съкращения за 44 милиарда евро. „Непокорна Франция“ и „Еколозите“ вече обявиха, че ще внесат вот на недоверие.

Продължителната политическа нестабилност затруднява усилията на френското правителство да се справи с бюджетните затруднения на страната и отслабва позицията на Макрон на вътрешнополитическата сцена, докато той се бори с наболели международни предизвикателства, включително войните в Украйна и Газа и променящите се приоритети на американския президент Доналд Тръмп, посочи АП, на която се позовава БТА.