Политическата криза може и да свърши, но започна политическата война. Все по-трудно е да се правим, че не я забелязваме.

Тази война се води навсякъде - в парламента, в съдебните зали, в телевизионните студиа, край кофите за боклук в "Люлин" и "Красно село", преди това в наземния градски транспорт на София, в общини като Варна и Пазарджик, скоро може би и в Благоевград. Целта на тази война е ясна - статуквото иска да си върне позициите, които загуби по време на политическата криза и които бяха спечелени на избори от "Промяната".

Каузите, които защитават двете страни, също са ясни. "Промяната" иска върховенство на закона и по-малко корупция и кражби. А статуквото - единоначалие в държавата.

Или по-точно - едино(Ново)началие в държава, където всеки може да краде безнаказано, да купува "Лукойл" и какво ли не, ако има благословията на голямото "Д". Под прикритието "работа за хората".

Върховенството на закона - измислица на Сорос

Едино(Ново)началието на голямото "Д" има огромно превъзходство в ресурсите за воденето на тази война. То притежава мнозинство в парламента, владее изпълнителната власт, има икономическо мнозинство в общинския съвет в София, за него работят прокуратурата, КПК, службите, има силно влияние в националните телевизии и голяма част от медиите. Върховенството на закона, което според един виден представител на едино(Ново)началието, е "измислица на Сорос", има трийсетина депутати в парламента, кметове в столицата и някои по-големи градове, симпатизират му по-малки медии и неголяма група протестиращи граждани, които са активни в социалните мрежи, а понякога и на жълтите павета.

Всъщност най-големият ресурс на "Промяната" е справедливата кауза. Защото върховенството на закона, ако бъде установено, ще важи за всички.

То не е измислица на Сорос, а идея още от древна Гърция и древен Рим. В определени периоди тя е била прилагана на държавно ниво още тогава. И тези периоди - неслучайно - съвпадат с времената на най-голямото величие на тези държави.

Докато едино(Ново)началието до голяма степен към момента е установено, но важи само за голямото "Д" и неговите подопечни. Сред тези подопечни е и едно "Б", всъщност "ББ", което навремето изглеждаше много голямо и силно, но напоследък е все по-малко и все по-наведено пред голямото "Д".

Върховенството на закона е Европа, докато едино(Ново)началието - Евразия. В България европейците винаги са били далеч по-малко от евразийците, още от Възраждането насам.

Но в крайна сметка именно европейците са надделявали - най-вече заради справедливата си кауза. Ако не беше така - изобщо нямаше да има трета българска държава и още щяхме да "добруваме" под властта на падишаха.

Всъщност едино(Ново)началието на голямо "Д" точно това иска да бъде. Един нов корпулентен падишах, който да е над закона.

Все по-наведеното "ББ" губи край кофите за боклук

Справедливата кауза обикновено печели, дори когато изглежда слаба. А несправедливостта е обречена, независимо колко е силна.

Все по-наведеното "ББ" вече започна да разбира, че губи войната край кофите за боклук и взе да демонстрира, че иска да помогне. Макар всъщност да иска точно обратното - да провали настоящото управление на София и да се върне на бял кон.

Но му стана ясно, че войната с гражданите, които сами започнаха да чистят боклука, той няма да я спечели. Дори ако е вярно, че кметът на София е допуснал грешки по темата. Затова сега все по-наведеното "ББ" се опитва за пореден път да го играе спасител.

Само дето вече почти никой не му се връзва на номерата. В цяла България и особено в София.

Целокупното гражданство и просешката тояга

Върховенството на закона е и най-важният икономически ресурс на една държава. Колкото повече върховенство на закона - толкова по-добър стандарт на живот.

По света има много примери за държави, които нямат големи природни ресурси, но в тях се живее добре, защото законът тържествува. И обратното - държави с големи природни ресурси, в които обаче се живее зле, защото законът е потъпкан. 

Едино(Ново)началието рано или късно ще доведе страната дотам, докъдето преди това доведе "Булгартабак", "Лафка" и КТБ. До под кривата круша, до фалит.

И това вече се вижда по цените в магазините. Те се вдигат не защото ще въвеждаме еврото, а защото не сме въвели европейски правила за конкуренция, основани на върховенството на закона. Вместо това едино(Ново)началието решава кой може и кой не може да има бизнес и да слага каквито си иска надценки по веригата на доставки.

Едино(Ново)началието и досега критикува промяната за големите заеми, които е вземала, докато е била във властта. Сега обаче неговите заеми са още по-големи. И са насочени не към повишаване на жизнения стандарт, а към облагоделстване на правилните фирми през любимата на едино(Ново)началието банка, която би трявало да подпомага растежа на българската икономика. 

Едино(Ново)началието не вижда проблем в това гражданите в София да плащат двойно повече за сметоизвозването. И за тази цел включително не си дава зор да разследва опожаряването на камиони.

Дали целокупното гражданство ще се усети преди държавата да фалира? Или по стара българска традиция ще чака властта да го докара до просешка тояга и чак тогава ще се вдигне срещу нея?

Навремето целокупното гражданство се вдигна на протест, когато голямото "Д", което все още не беше чак толкова голямо, стана шеф на ДАНС. Сега голямото "Д" е корпулентно по размери и владее не само ДАНС, а цялата държава. Но целокупното гражданство нехае.

Една от големите ни гордости през последните години е т.нар. мирен преход. Въпросът сега обаче е дали едино(Ново)началието на голямото "Д" би сдало мирно властта, която е окупирало. Към момента отговорът е по-скоро не.

Има само един вариант това да се случи - на следващите избори гражданите, които искат върховенство на закона, да не си стоят по къщите, да не ходят за гъби, а да излязат и да гласуват срещу голямото "Д" и подопечното му „ББ“. А тези избори е възможно да са по-скоро, отколкото едино(Ново)началието си мисли.