"Уважаеми хора, които милеят за лявата идея, спите ли дълбоко? Упоени ли сте вече достатъчно (...)  Готови ли сте за последния, за фаталния удар?"

"Въпросът с отговорността е пряко свързан с този за морала. (...) този фарс, ще е пореден, ако не последен пирон в ковчега на БСП."

"Тази война не се отрази на президента Радев, а на БСП."

Думите са на социалиста Крум Зарков, бивш народен представител, служебен министър на правосъдието и секретар на президента по правните въпроси и са изречени през 2022 г. на онзи конгрес на партията, на който тогавашната лидерка Корнелия Нинова много искаше, ама нямаше желание да й "констатират" оставката. Предизвестено въпросната оставка не бе констатирана и Нинова остана на поста с обещанието, че чрез властта ще възроди изпадналата в спиралата от изборни загуби Столетница. А към онзи момент другарката имаше власт - бе и вицепремиер, и министър на икономиката в кабинета "Петков", а възраждането започна с един списък за 500 назначения на социалисти в управлявани от БСП ведомства.

Цитираните горе думи на Зарков са извадени от контекста, но звучат приложимо и към ноември 2025-а, когато пак наблюдаваме пореден фарс и се чудим дали той ще е последният пирон в ковчега на БСП.

Новото ръководство на левицата изглежда успя да постигне това, което дори Нинова не успя (а много се постара) - да елиминира всякаква вътрешна съпротива в партията, чийто пленуми навремето медиите наричаха "кървави", много от решенията се взимаха на ръба на мнозинството, а опозиционерите шестваха из тв студиата със своята гледна точка. За разлика от Нинова обаче, която налагаше волята си на Кирил Петков и така не прати "нито един куршум" в Украйна, унизи външния й министър Дмитро Кулеба, смени номинацията на Петков за министър на отбраната и пр., и пр., тандемът Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов, се постави в пълно подчинение на ГЕРБ и Ново начало, забрави някои клетви за вярност, пренебрегна доста програмни документи, свали сама парламентарния си шеф и заби нож в гърба на Румен Радев, с когото иначе взаимно се ухажваха след ерата "Нинова". Прикритието "осигуряваме стабилност" и "ние сме социалният вектор в управлението" може да звучи кухо, но пък лявото движение като че ли остава глухо. Засега.

Голямата амнезия

Голямата амнезия, обхванала днес БСП, тръгна с коалирането с ГЕРБ, въпреки дългогодишните партийни клетви "никога с ГЕРБ" и продължи със съвместна сърдечна работа с ДПС, въпреки целувката между Сергей Станишев и Лютви Местан на 16 ноември 2013 г.  и последвалите катастрофални за левицата събития.

Паралелът с печалния кабинет "Орешарски" е очевиден не само поради факта, че "петият елемент" (по Люк Бесон), или ако предпочитате "петият премиер" (по Бойко Борисов) Делян Пеевски дефакто управлява, докато реалният премиер е номинален такъв, а и заради начина, по който ръководството на БСП обясни рокадата на върха на Народното събрание: Ако не сменим Наталия Киселова, правителството пада. Същото бе и преди 12 години: Ако не изберем Пеевски за шеф на ДАНС, правителството пада...

Амнезия социалистите получиха и по въпроса за еврото - от ние сме за, но не на всяка цена и сега, а когато България постигне определени нива на доходите; за строителството на АЕЦ "Белене", за което цял референдум организираха; за подкрепата си за Румен Радев, на когото взеха не само служебните автомобили, ами и правото да назначава с укази шефовете на служби; за (русский) мир в Украйна (ако не броим самоотлъчката на вицепремиера Зафиров да отскокне до Китай, където по същото време бе агресорът Путин) и мн. др.

Големите успехи

От "БСП е социалният вектор" до момента видяхме само актуализирането на пенсиите в началото на годината по швейцарското правило. Но спазването му така или иначе е написано в закон, а намерението на управляващите да увеличат с по-малко парите за старост породи масово социално напрежение.

Трагедията с възрастните хора в т.нар. дом на ужасите в старозагорското село Ягода пък бе превърната в личен пиар на социалния министър Гуцанов, който вместо смирение, дни наред демонстрира опиянение от собствената си смелост, воля и пр. за справяне с далеч не така изолирания проблем. На финала разбрахме само, че ще се дадат 700 млн. лв. за ремонт на старчески домове и някак като нелепо признание прозвучаха думите на министъра - че да няма съмнение, че ги краде държавата, с парите ще се разпореждат общините...

Бюджет 2026 е най-дълбоко пазената държавна тайна, но и от малкото изтекла (или спусната за тестване на общественото мнение) информация "социалният вектор" не се вижда. Минималната работна заплата бе определена на 605 евро вместо 620 (по Кодекс на труда), а майчинските бяха замразени. Пенсионната вноска пък се увеличава с 10 и над 10% (в зависимост от годината на раждане). Тестването на общественото мнение се оказа еднозначно и бързо бе нанесена лека корекция - МРЗ ще е все пак 620 евро, а майчинските скачат с 15%. 

Дали заслугата е на БСП, не знаем. Защото бюджет няма, а по признанията на самия Борисов, щом "сладкишите" ПП и ДБ са раздавали пари, и ние ще раздаваме, за да не кажат утре не гласувайте за ГЕРБ с постната й пица.

Малката съпротива

Когато преди седмица депутатът от БСП Иван Петков заяви пред БНР "Пеевски ни унижава. Може да има нов "бял автобус", реакцията на Зафиров беше просто един депутат на фона на цялата партия. Когато софийската организация в "Младост" поиска оставките на ръководството и го обвини в "подчинено, жалко и безгръбначно поведение пред Борисов и Пеевски", реакцията на председателя на групата на социалистите в Столичния общински съвет, част от т.нар. икономическо мнозинство с ГЕРБ, ИТН и компания - Иван Таков, бе просто една местна организация от много.

Вътрешната опозиция систематично се омаловажава, както председателската рокада в НС бе сведена от Борисов до плод и зеленчук, а от факторите в БСП до "технически" и "организационен" въпрос. Замазката е демократичната фасада на колективния орган Пленумът, който така "реши". Въпросният Национален съвет така реши и за Киселова. От 100 души присъствали, само двама са били против, а трима - "въздържал се"...

По-задълбочен поглед обаче може и да открие зависимости и конформизъм в Пленума. Около 30-40 души от състава му са министрите, заместниците им, депутатите, градоначалниците (само те са около 10-ма); поне още толкова са в бордовете на държавни и общински предприятия; съветници по политическите кабинети, както и служители в централата на "Позитано" 20 - изчисляват социалисти. Не че това е патент на настоящото ръководство, но...

... само няколко примера: Петко Димитров (в съвета на директорите на Национална спортна база ЕАД под шапката на управляваното от левицата Министерство на младежта и спорта), Димитър Главинов (в съвета на директорите на "Сердика спортни имоти" ЕАД - мак ММС); Альоша Даков (в съвета на директорите на "Академика 2011" ЕАД, пак спортното министерство). Даков съвместява работата си в този борд с поста зам.-директор на Югозападно държавно предприятие. Георги Гогов пък е съветник в кабинета на регионалния министър на БСП Иван Иванов, а също и на Зафиров на "Позитано". Тодор Байчев - член на Надзорния съвет на "Български ВиК холдинг" ЕАД. (Апропо, на същата позиция в холдинга е и главният юристконсулт на левицата Аглика Виденова).

Прав е г-н Зафиров като казва, че няма и недоволни кметове на БСП. Като всеки друг кмет в тази държава, и левите чакат парите от държавната програма за финансиране на общините, които обаче не стигат за всички иначе одобрени проекти, като опозицията и до днес пита как се решава на кой да се даде и кой ще изчака. 

Обреченост и безизходица

Г-н Таков обаче не е съвсем прав. "Кървави" писма са дошли и от Марица, Свищов, Крушари, но въпреки това социалисти говорят, че усещането е като за безизходица. По-смелите поглеждат към конгрес на партията преди президентския вот догодина с надежда, че дотогава ситуацията може да е променена, а уставът дава право адхок да се иска оставката на ръководството. За целта обаче трябва да се появи смел претендент с предварително калкулиран шанс за успех и без подозрения в зависимости от Пеевски.

През конгрес трябва да се мине и при падане на правителството, особено нежелан от ръководството на БСП сценарий, при който евентуален проект на Румен Радев може да "изяде" (нали така е модерно сега да се казва) голяма част от свилия се до малко над 151 000 души (на последния парламентарен вот) електорат на Столетницата.

Поражение, не само БСП, а и управляващите партии, може да понесат на самия президентски вот - ако Радев успее да наложи своя успешна кандидатура. При таква хипотеза разговорът за предсрочни парламентарни избори става неизбежен (в хипотезата, при която такива няма да има по-рано догодина, мотивирани от социално напрежение, каквото вещаят политически анализатори).

Спят ли дълбоко левите хора, упоени ли са достатъчно, кове ли се последният пирон в ковчега - може би все пак е рано да кажем еднозначно. Но е добре да говорим за БСП или добро или нищо друго освен истината - фраза, която използваме по траурни поводи, непълно и съответно неправилно.

Иначе наскоро в едно интервю бившият премиер, лидер на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев направи следната рекапитулация на управлението си, след което ГЕРБ дойде с фанфари: много хубави неща направихме, имаше даже икономически подем, но хората ни оцениха по другото. Тема за размисъл.