В социалните мрежи се разпространи видео, което трудно се гледа и още по-трудно се преглъща. В него се вижда как човек прегазва два пъти бездомно куче в столичния квартал "Разсадника". Става дума за 16-годишното бездомно куче Мая, което, по думи на живеещите в района, няма истории на нападения, инциденти или прояви на агресия. На 9 ноември лекарят Ненад Цоневски бавно и целенасочено прегазва кучето, след което продължава по пътя си. След инцидента то остава живо, но поради тежкото му положение е евтаназирано.

Подобна гледка може да послужи за проверка на моралната ни изправност. Ако всичко в “настройките” ни е изрядно, трудно бихме се разминали без поне минимален трепет в сърцето, пробягващи по кожата тръпки, гадене или лош вкус, който се задържа дълго. 

Въпросното видео бързо придоби популярност и предизвика остра емоционална реакция в социалните мрежи и извън тях. Проведоха се няколко протеста за по-тежки и по-ефективни наказания срещу насилието над животни. В събота около 1000 души протестираха пред Съдебната палата в София, а във Варна граждани се събраха на площад „Независимост“. На 13 ноември, четвъртък, протест имаше и пред Военномедицинската академия (ВМА).

В подкрепа на каузата за по-строги мерки срещу жестокостта към животните беше споделена и петиция, която към публикуването на този текст има събрани над 220 хиляди подписа.

Само два дни след инцидента д-р Цоневски беше отстранен от длъжност във ВМА, където е бил специализант, беше му наложена глоба от 5 хиляди лева, а Софийската районна прокуратура образува досъдебно производство за проявена жестокост към куче чрез прегазване. 

Междувременно, в петък, на 14 ноември прокуратурата в Перник съобщи, че обвинените в изтезаване на животни Габриела Сашова и Красимир Георгиев ще бъдат съдени, като могат да получат присъда до 6 години затвор.

Темата за насилието над животните говори за състоянието на гражданското ни съзнание, което, както изглежда, е далеч от фатално закърняване.

За разлика от тук обаче, в други европейски страни този мач е игран отдавна.

Още през 2002 г. след дългогодишна борба от страна на консерваторите, Германия въведе законова поправка, с която издигна хуманното отношение към животните и защитата на тяхното достойнство до конституционно задължение. Тя е първата държава в ЕС с такава разпоредба на най-високо законодателно ниво.

През 2005 г. последва Австрия, която се превърна в страната с едно едно от най-строгите законодателства за защита на животните в Европа и света. Федералният закон за защита на животните ги призна като същества със сетивност и забрани фермите за кожи, използването на диви животни в циркове, тесните клетки за кокошки носачки, болезнени рутинни процедури като купиране и др. Както и наложи минимален стандарт за условията на отглеждане.

Преди няколко години, през 2021 г. в Англия и Уелс също влезе в сила Законът за хуманно отношение към животните, който засили наказанията за насилие над животни и увеличи присъдата за най-тежките случаи от 6 месеца на 5 години затвор. Въведени бяха и по-високи глоби, а съдиите получиха право да забраняват на осъдените да притежават животни.

Всички те обаче могат да се похвалят с гражданско общество в далеч по-добро здраве (чисто илюстративно, избирателната активност на последните парламентарни избори в Германия е приблизително 82%, в Англия - 59,7%, в Австрия - 78%, в България - 35,2%).

Няколко дни след инцидента у нас политологът проф. Евгений Дайнов определи последвалата обществена вълна от реакции като обнадеждаваща - белег на всяко общество, стремящо се към цивилизацията.

Ето защо, един такъв емоционален отговор не може да се мисли иначе, освен като признак за култивирането на така необходимата на всяко гражданско общество чувствителност.

Не всяка емоция обаче е коронясана за съдник по въпросите на справедливостта.

По въпроса за чувствата

Американският професор по политическа философия Майкъл Сандел, известен с курсовете си по правосъдие в Кеймбридж, разглежда въпросите на справедливостта в книгата си “Justice: What’s the right thing to do” (Справедливост: Какво е правилно да се направи). Там той говори за гнева като за легитимен обществен сензор, който се активира естествено при наличието на несправедливост. За да го обозначи, Сандел употребява английската дума outrage - възмущение.

Чувствата получават силен акцент от политическите философи на Великобритания през XVII век. Те обаче подбират думите си внимателно, защото си дават сметка, че не на всяка емоция може да се разчита.  

Шотландският философ на Просвещението  Адам Смит заговоря за “морални чувства” (sentiments), имайки предвид способността ни да правим морални оценки и да проявяваме съпричастност. Думата sentiments не е маловажна , защото споделя корена си с думата sense (смисъл) - и двете произлизат от латинския глагол sentire – да възприемам, да чувствам. Тук откриваме разумното съчетание между чувствата и морала - moral sentiments. То е важно, защото, докато страстите ни са готови да жертват разума в името на това да се разгърнат в пълнота, моралните чувства остават прикачени към него, в рамките на определена мяра.

Без мяра, която да ни държи в коловозите на разума, страстите ни тласкат към опасни крайности и често, без да подозираме, ни довеждат до абсурдни положения.

Един такъв абсурд е появилата се в петък, 14 ноември, онлайн петиция по случая с прегазеното куче, която отправя искане към Българската православна църква за канонизацията на кучето и обявяването му за мъченик.

Колкото и оригинално да ни се вижда това хрумване, то не е. Историята познава легендата за сивата хрътка Св. Гинефорт, която се почита като народен светец във Франция през XIII век. Според легендата кучето е убито от господаря си, след като е било погрешно обвинено, че е убило дете. След като истината се разбира, местните започват да го почитат като мъченик. Разбира се, Католическата църква и протестантите не виждат в това нищо друго, освен суеверие, и забраняват подобни инициативи, като ги наказват с глоби.

В спорадичните призиви за доживотен затвор или присъди, близки по сила до тези за насилие над хора, проблясват същите нюанси на абсурда. Дори в европейските страни, където въпросът за защитата на животните е конституционно уреден, максималната присъда в Англия (и Уелс) е пет години, в Германия - три, а в Австрия - само една.  

Нека не късаме с разума

Животните безсъмнено могат да активират сензора на моралните чувства, но самите те не разполагат с такъв. Поради това, те не могат да бъдат нито светци, нито престъпници. Понятието за грешка поначало отсъства от природния свят – той подлежи единствено на законите на тихата необходимост, състои се от приливи и отливи, от сезонни цикли и хранителни вериги. Ето защо, невинно и виновно животно няма - има гладно и сито (най-просто казано).

По друг начин, разбира се, стои въпросът за хората. Поради способността ни да престъпваме закона и да грешим - да работим с категории за добро и зло, само ние подлежим на морална санкция и само ние можем да предявяваме претенции към справедливостта, както и тя към нас.

В противен случай, моралът би трябвало да ни застави да предотвратим всяко безмилостното разкъсване на зебрата от лъва.

В един от най-известните откъси от „Богатството на народите“ Адам Смит пише:

„Никой никога не е виждал куче да извършва честна и обмислена размяна на един кокал за друг с друго куче.“

Ето защо и лозунгът, под който се отприщи общественото недоволство (“Справедливост за Мая”) предизвиква у мен известно смущение. Целенасоченото заличаване на границите между човека и животното, което произхожда от него, както и от други подобни фрази, съдържа известна опасност - да изгубим от поглед хоризонта на разума.

Затова, докато гори този вътрешен outrage (възмущение), нека да оставим страстите настрана и да се вслушаме в моралните чувства, като не забравяме: Справедливостта е за хората. И дано тя ги намери.