България остава в застой в прилагането на Европейския акт за свободата на медиите, показва новият доклад на Международния институт за пресата (International Press Institute – IPI) и Центъра за изследване на медиите и журналистиката (Media and Journalism Research Centre – MJRC). Документът е част от европейския механизъм за бърза реакция при нарушения на свободата на медиите (Media Freedom Rapid Response – MFRR), който следи и реагира на нарушения на медийната свобода в държавите членки и кандидатките. Европейският акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act – EMFA) влезе в сила през август 2025 г. и е пряко приложим във всички страни от ЕС. Той задължава държавите да гарантират независимостта на обществените медии и регулатори, прозрачността на собствеността, справедливото разпределение на държавни средства и защита срещу политическа намеса.

Въпреки това България не е предприела реални стъпки за адаптиране на националното законодателство. Работната група към Министерството на културата, създадена през 2024 г. за тази цел, е замразена, а към момента няма яснота за нейния статус. По време на мисия за свободата на медиите през септември 2025 г., организирана от Съвета на Европа и Механизма за бърза реакция при нарушения на свободата на медиите, Министерството на културата е описано като „единствената релевантна публична институция, която отказа да се срещне с делегацията, въпреки многократните искания“. По-късно ведомството е заявило, че е създадена нова работна група за промени в Закона за радиото и телевизията, но докладът отбелязва, че „не бе предоставена информация за планове за по-широко прилагане на други членове на Европейския акт за свободата на медиите и срокът за допълнителни реформи остава неясен“.

Финалният доклад заключава: „подготвеността на властите за съгласуване с Европейския акт за свободата на медиите остава ниска“. През визирания период министри на културата са последователно Найден Тодоров и Мариан Бачев.

Докладът отбелязва, че след четири години на служебни правителства, през януари 2025 г. бе съставен редовен кабинет, оглавяван от Росен Желязков. Въпреки надеждите за стабилност медийната свобода не се оказа сред приоритетите на новата власт, констатира документът. Той посочва, че през октомври 2025 г. партията „Има такъв народ“, като част от управляващата коалиция, е предложила поправки в Наказателния кодекс, предвиждащи до шест години затвор за публикуване на лична информация без съгласие на засегнатия. Законопроектът е приет на първо четене в комисия, но след силна критика от журналистически организации и международни наблюдатели е оттеглен.

Докладът обръща внимание и на липсата на съдебна реформа. В него се казва:

„Въпреки че има някои окуражаващи развития, липсата на съдебна реформа в България допринася за продължаващия проблем с неоснователните съдебни дела, или SLAPPs, които често се използват за атакуване на разследващи журналисти и независими медии. Дълбоко вкоренените проблеми на страната с високото ниво на корупция, комбинирани с тесни връзки между политически и бизнес интереси, са създали среда, в която местни олигарси поддържат значителен пряк и непряк контрол върху медийния пейзаж, задушавайки развитието на независима и критична журналистика. В резултат на това общественото доверие в медиите постепенно ерозира, като много граждани възприемат пресата като компрометирана от мощни интереси. Тази загуба на доверие създава благоприятна почва за разпространението на дезинформация и пропаганда, допълнително поляризирайки обществото.“

Съветът за електронни медии е формално независим, но на практика силно политизиран, констатират авторите на доклада. Членовете му се назначават от парламента и президента, като често критериите за професионална компетентност са подменени от политическа лоялност. Финансовата автономия е ограничена – бюджетът на СЕМ за 2025 г. е 3,4 млн. лв., което според доклада не позволява ефективен контрол. СЕМ е въвлечен в скандали, включително номинации на фигури, свързани с дезинформация, и откази да се дистанцират от антидемократични изказвания.

Следват оценки за Българската национална телевизия и Българското национално радио. Според доклада те имат законови гаранции за редакционна независимост, но на практика са подложени на политически натиск. Назначенията и освобождаванията на ръководствата остават непрозрачни и зависими от властта. Финансирането на обществените медии е хронично недостатъчно, а законопроекти за устойчиво финансиране не стигат до парламента. Липсата на доверие в СЕМ допълнително подкопава автономията на обществените медии, пише в документа.

Българсдкото законодателство формално изисква прозрачност при разпределението на публични средства, но няма задължителни обществени поръчки за държавна реклама, отбелязват още авторите на доклада. Според тях това позволява на властите да използват рекламните бюджети като инструмент за купуване на благоприятно медийно отразяване. Липсва национален орган, който да следи разходите за държавна реклама.

Законът задължава медиите да разкриват собствеността си, но много онлайн издания не го правят, е друга констатация. Липсата на ресурси за контрол води до безнаказаност. Два големи конгломерата вече държат ключови позиции в телевизия, онлайн медии и телекомуникации, което концентрира влияние и застрашава редакционната независимост. Въпреки множеството канали, плурализмът е илюзорен, а критичната журналистика е маргинализирана, е установила мисията в България.

Като цяло докладът показва системен застой в реформите, липса на политическа воля и институционален отказ от диалог. България не е готова да приложи Европейския акт за свободата на медиите, въпреки че той е пряко приложим и задължителен. Политическата нестабилност, корупцията и концентрацията на собственост продължават да подкопават свободата на медиите. Общественото доверие е в спад, а средата става все по-благоприятна за дезинформация и пропаганда.