По четирима от всеки петима българи се съгласяват, че преходът не е свършил и че демокрацията у нас още не е истинска. По около 60% пък приемат твърдения, че нямаме реален пазар и че тайните служби от миналото продължават да определят живота ни. Наблюденията идват на фона на отбелязаната наскоро тридесет и шеста годишнина от началото на демократичните, пазарни и прозападни промени у нас.  

Данните са от независим сондаж на агенция "Мяра".

81,2% не са съгласни, че демокрацията в България е истинска. На другото мнение са 14,6%, а има и малък дял на колебаещи се. Най-убедени, че демокрацията не е истинска, са най-възрастните – разочарованието при тях клони към единодушие. 57,6% не мислят, че у нас има действаща пазарна икономика, а 35% смятат, че това, което имаме у нас, все пак е действителното пазарно стопанство. Картината при най-младите е контрастна – там убедените, че пазарът действа реално, са мнозинство.

Проличава важен, тревожен и любопитен симптом, който се улавя от различни изследователи в годините и тук се вижда за пореден път – както се долавяше убеждението, че не сме живели в истински социализъм, сега явно личи мнение, че това не са истинска демокрация и пазар. Застаряването на обществото допълнително подчертава разочарованието.

Може би и затова 78,2% явно намират, че преходът все още продължава, а само 15,5% са на противоположното мнение. 60,2% пък се съгласяват с твърдение, че Държавна сигурност продължава да управлява политическите процеси в България. 22% са на обратното мнение, а немалък дял от 17,8% все пак признават, че не могат да определят. Дяловете на затруднена преценка са очаквано най-високи при най-младите. Без значение дали става дума за конспиративно съзнание, или пък за преценка на реалности, схващането на мнозинствата е, че близкото минало все още определя днешните ни дни.

По-благосклонно закономерно отговарят привържениците на партии във властта. Данните като цяло могат да се прочетат като разочарование, но и като очакване, че и други траектории са възможни. В същото време картината ясно показва и възможна обществена наивност пред капиталистическите реалности. Показва и поколенски разломи.