България и целият балкански регион се превръщат в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми.

Това е един от изводите в аналитичния доклад „Справяне с TikTok-крацията на Балканите“. Той е изготвен от базираната в Брюксел НПО Балканска инициатива за свободни медии (БСМИ) съвместно със „Сенсика“ - българска платформа с изкуствен интелект за медиен мониторинг.

Докладът ще бъде представен днес в Европейския парламент в Брюксел. Домакин на събитието е българският евродепутат Радан Кънев от ПП-ДБ и Европейската народна партия (ЕНП).

Докладът разкрива мащаба и тактиките, описва рисковете на модела на алгоритмична манипулация, който оказва пряко въздействие върху изборните процеси в България, Румъния и Косово.

Какво се случва в България

В сравнение със съседна Румъния, където през 2024 г. се разрази мащабна информационна криза, ситуацията в България изглежда по-размита, но също толкова тревожна. Докладът на БИСМ и „Сенсика“ очертава алгоритмично задвижвани операции за влияние, дълбоко вградени в овладения медиен пазар на страната.

България е сред държавите с най-високи нива на съдържание в нарушение на правилата и неавтентична активност в ЕС. Затова е необходимо тя да бъде в центъра на новата европейска стратегия за цифрова защита.

През 2024 г. в България бяха проведени на два пъти парламентарни избори – през юни и октомври. Това се случва в контекста на продължаваща политическа нестабилност. Социалните мрежи се превръщат в основен арена за политически битки, клевети и поляризация.

Различни български партии, включително радикални формации като МЕЧ, „Възраждане“ и „Величие“, както и мейнстрийм сили като ГЕРБ и ПП–ДБ, използват тактики на координирано поведение, неотбелязано платено съдържание и автоматизирани мрежи за дезинформация.

„Машината“ за дезинформация

Вместо централизирана кампания като тази на Калин Джорджеску в Румъния, българският случай разчита на фрагментирани, но постоянно активни стратегии, подпомагани от мрежи от „сайтове гъби“ – евтини, анонимни и масово мултиплициращи се домейни.

Един от най-известните такива сайтове – „Машината“, бе разкрит от „Сенсика“ още през 2022 г. В апогея си мрежата включва над 10 000 акаунта, финансирани чрез платформата Share4Pay.com. След разкрития и медийно отразяване, както и официално искане за разследване от Делян Пеевски, „Машината“ спира да разпространява проруска дезинформация и взема на мушка ПП–ДБ в полза на крилото на ДПС, свързано със самия Пеевски. До изборите през октомври 2024 г. мрежата е закрита.

TikTok – оръжие за маргиналите, вход към младите

TikTok се превръща в основна платформа за политическо влияние въпреки забраната за политическа реклама. Докладът показва как партиите изграждат мрежи от официални акаунти, инфлуенсъри, фалшиви профили и фен страници.

МЕЧ, „Възраждане“ и особено „Величие“ са най-активните. „Величие“ използва акаунта @prodajnipoliticivpandiza, регистриран в Лондон, с генерирана от изкуствен интелект профилна снимка за агитация без етикетиране като политическо съдържание. Видеоклиповете комбинират мемета, хумор и културни теми, за да достигнат до младата аудитория. Според доклада 73.1% от потребителите на TikTok в България са на възраст между 16 и 34 г.

Впечатление прави и използването на стратегии като hashtag hijacking - злоупотреба с популярен хаштаг, например от акаунта @vazrazhdane_baza на партия „Възраждане“. Друга тактика е систематично бомбардиране с коментари от фалшиви профили, известна като Fire Hose. Част от мрежите използват и дълги надписи, видео поредици и ангажиращо съдържание като това на ДПС-Ново начало и ПП–ДБ, за да се представят като по-автентични и да избегнат модерация от платформата.

Facebook, Telegram и YouTube – старите играчи в нови роли

Facebook остава водеща платформа за политическо съдържание, особено за ГЕРБ и ПП–ДБ. Десетки страници и групи, често свързани със „сайтове гъби“, разпространяват синхронизирано фалшиви новини.

Според български мозъчен тръст една от тези мрежи е публикувала над 350 000 статии само през 2023 г.

Telegram, както и в Румъния – служи като координационна платформа за активисти и тролове, докато YouTube замества телевизията за голяма част от аудиторията.

Докладът подчертава и автоматизацията на създаването на съдържание, като някои клипове, качени в YouTube, след това се нарязват и разпространяват из TikTok, Instagram и Facebook. Изкуственият интелект вече се използва за генериране на видеозаписи с фалшиви образи и гласове на политици. Като пример за такава практика е посочен акаунтът @gwormzz в TikTok.

Институционална безпомощност и призив за намеса от ЕС

Въпреки активната общност от проверители на факти (фактчекъри) в България, тези усилия остават слабо видими и често под атака. Между юли и декември 2024 г. TikTok премахва над 423 000 фалшиви профила, които към този момент са имали 188 995 последователи. Премахнати са също 6,4 милиона фалшиви харесвания („лайкове“) и 328 политически реклами, нарушаващи правилата.  В същото време потребителите в България са били около 2,8 милиона.

Предприетите мерки обаче не са достатъчни. България все още не е синхронизирала националното си законодателство със Законодатения акт за цифровите услуги (ЗАЦУ) въпреки започнатите наказателни процедури от Европейската комисия. Докладът препоръчва спешни мерки - прозрачност на медийната собственост, реформа в институциите, прекратяване на микротаргетирането, финансова експертиза за разплитане на рекламните вериги зад сайтове като Pravda и създаване на регионални възли за стратегически комуникации (StratCom) с цел борба с дезинформацията.

2026 г.: битка за президент и още по-опасна почва

Следващото сериозно предизвикателство пред информационната сигурност в България ще бъдат президентските избори през 2026 г., когато Румен Радев няма да се кандидатира поради ограничения брой мандати.

Надпреварата ще бъде силно оспорвана и ще има голям залог както за вътрешната, така и за външната политика. Умората на избирателите, политическата апатия и рязко нарасналото недоверие към медиите и други демократични институции представляват сериозни заплахи за изборния процес, който ще се проведе на фона на въвеждането на еврото в България и продължаващата война в Украйна – две дългогодишни и значими теми за дезинформация в страната. Затова е още по-важно европейските институции и националните власти да подготвят солидни условия за гарантиране на честността на вота, включително в онлайн пространството, което ще има по-значима роля в сравнение с предишни избори.

-------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".