И стана безпощадно ясно - правителството в оставка нарежда България в групата на най-страхливите и нерешителни държави в ЕС по отношение на европейската солидарност с Украйна.

Снощи министър-председателят Росен Желязков каза пред българските журналисти, акредитирани за срещата на върха на ЕС в Брюксел, че страната ни ще подкрепи използването на блокираните в Европа руски активи в помощ на Украйна.

Тази сутрин обаче от европейското издание "Политико" научаваме точно обратното. България е сред страните, които са против използването на тези активи.

Кое е истина? Клуб Z попита министерството на външните работи, но отговор още нямаме. А решението е ключово и може да засегне мястото на страната ни в ЕС за години напред.

Всъщност, в снощното изявление на Желязков има един нюанс - България ще подкрепи използването на руските активи, ако в Европейския съвет се стигне до гласуване с квалифицирано мнозинство по въпроса.

Преведено на всекидневен език, това означава: Ще подкрепим, само ако нямаме друг изход, но предпочитаме да ни се размине, т.е. да не пипаме руските активи.

Предложенията на Комисията, които срещата на върха разглежда, са две - алтернативни. Първото е €90 млрд. от общо €210 млрд. руски активи в ЕС да се използват пряко или като гаранция за заем в помощ на платежния баланс на Украйна. Другото е ЕС сам да заеме парѝте на международните финансови пазари, т.е. за сметка на своите данъкоплатци и с гаранция от своя бюджет.

За да бъде взето първото решение, трябва квалифицирано мнозинство (55% от държавите членки, които представляват 65% от населението на ЕС). За второто е необходимо единодушие. За него предварително е известно, че го няма, защото Унгария и Словакия се обявиха твърдо против да се отпускат каквито и да са парѝ на Украйна. 

Следователно, на масата е само първото предложение - да се използват замразените руски активи. Въпросът сега е как да се вземе то - с общо съгласие, което е обикновено предпочитаният метод, или - с гласуване, което би означавало ЕС да го наложи на нежелаещите държави, начело с Белгия и включващи още Италия, България и Малта.

Това би бил драматичен за ЕС момент, както изтъкна германският канцлер Фридрих Мерц преди срещата. Наложено със сила решение би разединило дълбоко ЕС за години напред. Белгия, която е би била най-силно засегната от силово решение с квалифицирано мнозинство, заплаши да го оспорва в Съда на ЕС.

Какви са мотивите на нежелаещите? Те са най-разбираеми от белгийска гледна точка. Финансовият риск от използването на руските активи се равнява на почти една трета от БВП на страната. Тя ще трябва да плати сумата за няколко дни, ако Русия спечели арбитражно дело, каквото тя се закани да заведе. Международните инвеститори могат да видят използването на активите като конфискация и това да доведе до чувствителен отлив на капитали от Европа. Европейската комисия твърди, че е дала всички правни финансови гаранции, че до такъв развой на нещата няма да се стигне, но до момента те не убеждават правителството на белгийския премиер Барт де Вевер.

Италианската министър-председателка Джорджа Мелони е сред идеологически най-близките до Доналд Тръмп европейски лидери и няма да е пресилено да кажем, че е негова любимка. САЩ са против използването на руските активи и според "Блумбърг" лобират активно сред държавите членки на ЕС то да се провали. Малта е държава, която в решенията си следва линията на географски и исторически близката Италия.

А България? Правителството не смее да каже каква е нашата линия. Но тя е очевидна. Главната му грижа не е да помогне на Украйна, а да не разсърди никого - нито Брюксел, нито Вашингтон. И ако може ние да бъдем солидарни на думи, други да платят и да поемат рискове.

Затова Желязков казва, че бихме подкрепили решението с квалифицирано мнозинство, само ако то е незаобиколимо. Но от това следва, че правителството би се чувствало по-комфортно, ако такова решение няма. Нерешителността обаче обективно работи за тези, които честно и открито се обявяват против финансовата помощ за Украйна - Унгария и Словакия, които вече си спечелиха репутации на "троянски коне" на Русия и САЩ в ЕС.

От етична гледна точка тяхната позиция е по-достойна от българската, защото поне е открита и честна. Нашата като краен резултат (разединяване и парализиране на ЕС) е същата, но е страхливо прикрита. Надяват ли се наистина управляващите, че останалите 26 държави в ЕС не забелязват това селско хитруване? България иска, но няма желание. Бай Ганьо е жив и прави не само избори, но и външна политика - бъди солидарен, ако това не ти струва нищо, бъди европеец, ако можеш само да вземаш, без да даваш.

Това е българската външна политика към войната в Украйна от самото ѝ начало. Първо един министър на отбраната нарече руската агресия с путинския термин "специална военна операция". Уволниха го, но двойнствеността продължи - от една страна в България правителството твърдеше, че нито един патрон няма да замине за Украйна, от друга - българските производители изнасяха боеприпаси "като за световно" за съюзници от НАТО при ясното съзнание, че те отиват за Киев. Тогавашният министър-председател Кирил Петков отиваше в Брюксел и показваше как българите помагат на храбрите украинци. У дома икономическана му министърка Корнелия Нинова твърдеше точно обратното, за да държи цели партията и електората ѝ. Отново - хем да не разсърдим Русия, хем да не разсърдим НАТО. И да изкараме някой друг долар между другото. 

Когато Доналд Тръмп влезе във втория си мандат, маневрите станаха малко по-лесни. Той си постави за цел да прекрати войната по руски, за сметка на Украйна и на Европа, и се заобиколи с привърженици в ЕС, с които го обединява общото желание да го разгради или префасонира по свой MAGA-модел - Орбан, Фицо, Бабиш, Мелони. Байганьовската дипломация вече има убежище - присламчваш се тихичко към тях и хоп, хем си европеец, хем си с Тръмп. 

Да, ама не, както казваше Петко Бочаров, светла му памет. Изборът между Тръмпова Америка и ЕС вече е като избора между Европа и Русия. Той е ценностен избор и няма среден път - или си с едните, или си другите. Няма как да седиш и на двата стола, колкото и голямо и повратливо да ти е "Д"-то.

Има ли това нещо общо с главната българска тема тези дни - протестите? Има, разбира се, но май все още не всички го виждат. С цялото уважение към досегашните справедливи искания на гражданите - мястото на България в ЕС е несравнимо по-важно от кабинета и охраната на Пеевски. Защото от това място зависи как ще живеят идните поколения българи. Живеем във време разделно и заради тази война в обозримо бъдеще ЕС няма да бъде същият. Ако балканското хитруване продължава, то неизбежно ще има политическа и икономическа цена и всички ще я плащаме - включително протестиращите по площадите. Затова е спешно да поискаме: автентична европейска България в силна и единна Европа и  правителство, което може да следва такава политика и да гарантира необратимостта ѝ.