Във ВКС е образувано тълкувателно дело по въпроса дали след 21.07.2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор на Република България, определен преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.), е активно легитимиран на основание чл. 420, ал. 1 от НПК да подава искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 от НПК

Това се казва в прессъобщение, а с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд е образувано ТД № 1/2026 г. за приемане от Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на съда на тълкувателно решение.

Въпросът звучи така:

"След 21.07.2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор на Република България, определен преди влизането в сила на 21.01.2025 г. на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.), активно легитимиран ли е на основание чл. 420, ал. 1 от НПК да подава искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 от НПК?

В искането на Галина Захарова се обосновава наличието на противоречива съдебна практика. Както Клуб Z е писал, едни съдебни състави приемат, че Сарафов е на поста и има право да прави искането, други - че не е .

"Според едната теза, поддържана по спорния въпрос, след 21.07.2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор, макар формално да попада сред кръга лица по чл. 420, ал. 1 от НПК, не може да осъществява това правомощие съобразно законодателната промяна на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.). Приема се, че правомощията на изпълняващия функциите на главен прокурор се прекратяват по силата на тази разпоредба след изтичане на шестмесечния срок от влизането й в сила, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от същия изпълняващ функциите главен прокурор след 21.07.2025 г., не съставлява валидно сезиране.

В подкрепа на този извод са изложени съображения, че нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.) има т. нар. „несъщинско обратно действие“ върху заварени правоотношения, запазвайки юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила... но преуреждайки неговите правни последици, чрез установяване на максимален шестмесечен срок, за който едно и също лице може да изпълнява функциите на председател на Върховния касационен съд, на председател на Върховния административен съд или на главен прокурор", пишат днес от съда.

Признава се обаче също така:

"Според второто становище искането за възобновяване, направено от изпълняващия функциите на главен прокурор след 21.07.2025 г., е процесуално допустимо. Аргументите за това са, че изпълняващият функциите главен прокурор е определен с влязло в сила решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21 от 16.06.2023 г., потвърдено с решение на същата колегия по протокол № 31 от 24.09.2025 г. Актът за определяне на изпълняващ функциите на главен прокурор е част от правния мир и се изпълнява.

Уредената с разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.) процедура, по която следва да бъде определен изпълняващ функциите на главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС, сочи на процесуалния характер на нормата и обосновава нейното действие само занапред, доколкото в преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, с който тя е въведена, не е предвидено обратното й действие.

Предвид липсата на такава изрична разпоредба, заварени отношения не могат да бъдат преуреждани..." и т.н.

Това становище е подкрепено и с довод, че поначало е недопустимо да се преустанови за неопределено време дейността на конституционно легитимирани органи, какъвто е и главният прокурор, поради прекратяване или изтичане на мандата на избрания такъв и неизбиране на нов по предвидения за това ред.

Припомня се и вчерашното произнасяне на Конституционния съд, който отхвърли искането на състав на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на самия текст от закона, който наложи ограничението - чл. 173, ал. 15 от ЗСВ.

"Предвид постановеното решение на Конституционния съд на Република България и липсата на единство в практиката на съдилищата по посочения правен въпрос е налице необходимост от упражняване на тълкувателните правомощия на ОСНК на ВКС за отстраняване на противоречията", пишат от върховната инстанция.