След деликатността в сборника „Млък“ и дълбочината на романите „Екстазис“ и „Ти, подобие мое“, писателят Радослав Бимбалов се завръща, за да  разрови една от най-живите и болезнени рани на съвремието ни.

Новият му роман „Зид“  ще се появи на 23 април в книжарниците в две издания – с твърди и меки корици –  за да постави въпроса:

„Докъде, като общество, сме готови да стигнем в разделението си?“

Радослав Бимбалов. Снимка "Сиела"

Зидът е спасение. Зидът е равновесие. Оттатък не е нормално като отсам, това е ясно за всеки и от двете страни, и точка.

В малък балкански град спор за древния произход на местните жители постепенно разцепва общността на две. Историята се превръща в оръжие, съседите –  във врагове, а страхът и обидата започват да създават чудовища. И тогава хората сами вземат невъзможно решение: да издигнат висок тухлен зид през средата на града си.

Ироничен, откровен и безмилостно актуален, „Зид“ е изследване на човешките импулси, които ни карат доброволно да се делим, да се зазиждаме в собствените си страхове. Романът разкрива как укрепленията от предразсъдъци, които градим за „защита“, бавно ни превръщат в затворници, зад чиито стени постепенно губим човешкото си лице. От двете страни на зида в книгата хората са еднакво грешни, понеже са еднакво убедени в своята изключителна правота. Не звучи като измислица, нали?

Снимка "Сиела"

Официалното представяне на книгата ще се случи на 28 април в Малък Градски Театър зад Канала. Модератор на събитието ще бъде журналистката Анна Цолова. Очаквайте подробности скоро.

Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен прозорец след дълга зима – хем изненадващо свежи, хем сякаш ги помниш отнякъде.

Това е ефектът на доброто разказване – то едновременно изненадва и успокоява.

Захари Карабашлиев, за „Млък“

Една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел толкова изящно написана книга.

Георги Господинов, за „Екстазис“

„Ти, подобие мое“ е смела и важна книга, пример за това как литературата може да бъде етичен акт.

Проф. Мари Врина-Николов, за „Ти, подобие мое“