Предприетите от българското служебно правителство действия в навечерието на изборите на 19 април са невиждани в Централна и Източна Европа, и са подействали разубеждаващо. Отговорът на София чрез Системата за бързо реагиране (СБР) обаче не е бил задействан докрай.

Това заяви българския разследващ журналист Христо Грозев пред евродепутати в Брюксел. Той участва дистанционно в изслушване в парламентарната Специална комисия за европейския демократичен щит. На него бяха обсъдени опитите за чужда намеса на вота у нас.

Фактът, че действията на кабинета „Гюров“ са подействали разубеждаващо, се доказва от прехванати вътрешни съобщения, уточни Грозев.

Според него преди изборите е имало оправдани очаквания за румънски сценарий, при който един кандидат получава вълна от подкрепа през една социална мрежа. Това обаче не се е случило в България, макар да е имало опити за влияние през онлайн платформите.

Въпреки внесените сигнали Централната избирателна комисия (ЦИК) не е взела отношение по случаи на опити за влияние.

Три партии са показали съгласувано предизборно поведение - „Прогресивна България“ (ПБ), ДПС-Ново начало и „Има такъв народ“ (ИТН).

Главната цел на опитите за външна намеса в изборите е била създаването на усещане, а не разпространение на дезинформация, смята Христо Грозев. Този път Русия е избрала нов подход - да представя действията на ЕС като цензура и намеса.

В изслушването – също дистанционно, взе участие и служебният зам.-министър на външните работи Велизар Шаламанов посочи, че не са били установени сериозни инциденти, свързани с опити за външна намеса.

„Нашата цел беше сдържане“, каза той.

По неговите думи са били забелязани ограничени кибератаки само в последните часове преди края на изборния ден. Шаламанов препоръча занапред в това отношение да има по-тясна съгласуваност в действията между Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Съвета за електронни медии (СЕМ) и ЦИК.

"По-рафинирано от румънския феномен"

„Един месец преди вота нашият мониторинг вече показваше това, което резултатът по-късно потвърди. В социалните мрежи кандидат, който се появи в последния момент, без публични изяви и без присъствие в традиционните медии, комуникиращ единствено чрез фейсбук профил, вече доминираше в голям мащаб“, заяви Антоанета Николова – директор на Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ).

Макар да не назова име, тя очевидно имаше предвид победителя Румен Радев.

ИСМБ извършила мониторинга съвместно с технологичния си партньор „Сенсика“.

Установената манипулация била генерирана вътрешно и усилена от алгоритми. Идентифицирани били три оперативни тактики:

• 1. Активиране на „спящи“ мрежи и масово преименуване на съществуващи фейсбук страници. Това е нещо съвсем различно и по-рафинирано от румънския феномен;

• 2. Координирано неавтентично поведение в различни платформи;

• 3. Присвояване, или направо похищение на хаштаговете на опонентите. Така хаштагът на новия кандидат (Радев - б.р.) достигнал 90 милиона гледания;

„За да добиете представа за мащаба - България има около 6,5 милиона избиратели. Ангажираността се увеличи с до 83,899 процента“,изтъкна Николова.

Наблюдаваният ключов феномен е „пране на публика“. Това става чрез преименуване и повторно използване на стари фейсбук страници, някои от които създадени години по-рано.

„Тяхната аудитория и тяхната алгоритмична достоверност се прехвърлят към ново политическо съдържание. Години на органичен растеж просто се прескачат“, каза Антоанета Николова.

Но посочи, че това е позволено според настоящите правила на платформите. И цяла инфраструктура за влияние може да функционира в рамките на правилата, като изкривява информационното пространство.

Вместо да изграждат собствена аудитория, някои актьори „заливат“ хаштаговете на своите опоненти. В резултат опонентите изоставят собствените си хаштагове и преместват активността към личните профили. Това означава, че те говорят основно на своите поддръжници, като намаляват обхвата си сред колебаещите се избиратели.

Месец преди вота ИСМБ и „Сенсика“ разпространиха доклад, според който Радев вече спечелил изборите в социалните мрежи.

„След нашия доклад TikTok премахна акаунти. Meta обаче ни съобщи, че не е идентифицирала координирано неавтентично поведение според своята дефиниция. Това показва структурен проблем. Едно и също поведение се третира различно от различните платформи“, констатира Николова.

Това разминаване в правилата създава сива зона, където играят разрешено и неразрешено. Там настава нещо, което не е много ясно, където се създава терен за манипулации.

„Това, което е интересно, но не е задача на организация като нашата, а по-скоро на властите, е  да проверят кой и как финансира тези групи. Защото по наши данни голяма част от това финансиране става с криптовалута, което много трудно може да се проследи“, алармира Николова.

В резултат на политиките на различните платформи проработил каналът на гражданското общество в активираната Система за бързо реагиране (СБР), но не и правителственият канал. И то не защото последният не съществува, а защото липсвал капацитет той да бъде използван.

Необходима е оперативна готовност преди изборите – не по време на тях и не след тях, заключи директорката на ИСМБ.

„Системата за бързо реагиране трябва да работи превантивно. Българският случай показва, че манипулацията може да бъде вътрешна, мащабируема и директно вградена в самия изборен процес. Той също така показва, че доказателства в реално време на терен, предоставени от гражданското общество, могат да предизвикат реакция от платформите“, каза тя.

Накрая тя заяви, че информационното пространство трябва да бъде третирано като критична инфраструктура.

Пред Клуб Z Антоанета Николова подчерта, че със сигурност не може да се каже дали всичко това идва от Русия или някъде другаде. Не са установени и нарушения, заради които да има оспорване на изборните резултати.