"Имаме нужда ли от спокойствие, да. Но от казарма? Не. Категорично – бил съм цели две години в казармата. И ги знам тези, които сега ще ни управляват. Повечето назначения са на хора, които са военни или някакви милиционери. Хайде, полицаи – ние ги обиждаме на "милиция".

Това казва в пространно интервю за програма "Христо Ботев" на БНР карикатуристът Чавдар Николов.

И продължава:

"Или пък са бивши членове на БКП-БСП. Според мен това е поредната мимикрия на стогодишната партия. Партия, която на погребението си изведнъж възкръсна в зелено. Те са вдъхновени. Познавам хора, които са много вдъхновени от новите си властови позиции. Даже вече официално ехидничат. Наричат някои от останалите партии "с изтекла необходимост". Все едно им е изтекъл срокът на годност.

Вярно е, че демокрацията понякога се вмирисва. Но пак е по-добра от казармата."

Културата

"Не е само властта. Целокупният български народ се отнася с изключително пренебрежение към културата. За повечето българи "култура" означава кукерски игри, цървули, пояси и хорца. Това е изконната култура. Но това е култура от историята. А на днешната култура малцина обръщат внимание. Смятат я за незначителна и ненужна."

Надеждата

Имам надежда към това управление – че няма да изкара повече от две години. И според мен първата криза, която ще удари, ще е там: господин Радев – нашият смел премиер, летец-изпитател, шеф на Военновъздушните сили и бивш президент – ще се сблъска с журналистите. Няма да му издържат нервите. Както всеки с авторитарни наклонности, той се дразни от това, което журналистите изваждат.

А сега започват да излизат разни неща за някои от неговите прогресисти. Например Владо Николов – оказва се, че дължи нещо към НАП, прехвърлено на някакъв клошар. Само че звучи по-европейски – "лондонски клошар". Не че няма и от другите – има и от ПП хора, има и от ГЕРБ хора, които по този начин са избегнали данъци. Но въпросът е друг: прогресистите заявиха някакъв нов, невиждан, нечуван морал. И затова е малко смешно.

Моделът "Борисов-Пеевски"

Разграждането на модела върви като някакво странно танго. Две напред, една назад. Или обратно – една напред, две назад. Не знам дали е според тангото или според Ленин – не си спомням.

Новото е, че отказаха да правят комисия за произхода на парите на Пеевски, но пък му свалиха охраната. Е, тези хора носят червени конци на ръцете – не ги боли много от свалянето на охраната. Те си имат друга защита. Не знам дали ще накарат Сарафов да си върне заплатата, като е бил нелегитимен две-три години. Сега държавата, родината, се нуждае от пари – да посрещне спекулата и какво ли още не.

Демократичната общност

Разделението според мен е поредното глупаво изнервяне след загубата на изборите. Защото това беше загуба. И за мен е адски необичайно поведението на ПП–ДБ от декември насам. При тези ужасяващи, мощни, невиждани протести – от които дори Борисов се стресна, а той е силен и корав мъж с червен конец – тези хора не успяха да материализират порива и негодуванието на гражданите. А всичко го материализира в броя гласоподаватели Радев.

Те не направиха нито едно сериозно действие, за да запазят този глас. Не да го яхнат – да го запазят, да го насочат към себе си. Не разшириха ветрилото, не събраха най-разнородните участници в протестите.

Путинофилията

Да си спомним един предишен премиер от Столетницата - Сергей Станишев - тогава го рисувах с много големи уши.

Имам една карикатура: когато отива на Изток, на посещение – тогава можеше да се посещава Изтокът, имам предвид Москва – той отива с уши като Чебурашка. А когато отива на западно посещение, ушите му се превръщаха в плейбойски.

Тоест - тази адаптивност на някои наши лидери ще се запази и сега. Радев, отивайки в Европа, ще бъде евроатлантик, а тук, за домашна употреба, ще бъде русофил.