"Тук не е Москва"!

Това скандиране чуваше Румен Радев неведнъж изпод прозорците на президентството, докато още се подвизаваше там. Оказа се, че то не е било лишено от основания.

Защото новата власт вече започна да неглижира европейски форуми и инициативи, насочени срещу заплахата от Русия. Форуми и инициативи, чрез които се защитава истинският български национален интерес - да не ни сполети и нас някой ден това, което се случва в момента с Украйна.

Едно от основните послания на новоизлюпените депутати на Румен Радев в техните първи дни в парламента е друго - стига политическо говорене. С тази реплика те се опитват да парират изначално всякакви критики към себе си.

Тази реплика често беше използвана и от предишните управляващи - тези, които новата власт трябва да демонтира, ако наистина има намерение да изпълни предизборните си обещания. Въобще съвпаденията в посланията на предишната и сегашната власт стават твърде много и твърде притеснителни.

Предишната власт също приравняваше казусите на Делян Пеевски и Иво Прокопиев, като по този начин реално обслужваше първия. Предишната власт също твърдеше, че работи "за хората".

Политическото говорене е основен инструмент на опозицията. Който отрича политическото говорене - отрича опозицията, а оттам и демокрацията.

Специално в българския случай политическото говорене е основен инструмент на жълтите павета. С политическо говорене те неведнъж са се противопоставяли успешно на власт, спечелена по калдъръми и мегдани, която често е водела България към пропаст.

Калдъръми има и в София - и в прекия, и в преносно- политическия смисъл. Жълти павета като политическо поведение им и извън столицата. Въпросът не е кой къде живее, а кой за каква политика гласува.

"Прогресивна България" спечели изборите в София. Но все пак именно тук отпорът срещу нея, включително в изборния ден, е най-голям и най-силен. Всъщност така беше и при предишната власт и при повечето от по-предишните.

Ето няколко актуални примера за политическо говорене, което не само, че не трябва да спира, а напротив – трябва да се ретранслира и мултиплицира:

Държавната власт не може да налага "справедливи" или каквито и да е било други цени;

Съдебната власт и репресивните органи не могат да се подчиняват на нито един политик, дори той да е генерал и доскорошен президент;

131 мандата в парламента не означават пълно подчинение на всички. Точно обратното е - онези, които не се гласували за тези 131 мандата трябва да засилят същото това политическо говорене срещу въпросните 131 мандата, за да се предотвратят възможни щети върху либералната ни демокрация.

Който не иска политическо говорене - да не ходи в парламента! Парламентите за това са създадени - за да има в тях силно, смислено, огнено ако щете политическо говорене.

Който не иска политическо говорене да се връща в казармата или направо в комунизма! В тази институция и при този режим политическо говорене няма.

Тук не е Москва! Тук не е казарма! Тук не е комунизъм!

И това важи за всички. Дори за онези и особено за онези, които имат 131 мандата в парламента.