В 52-рото Народно събрание парламентарното мнозинство е приело формата на добре охранен котарак около който останалите се държат благонравно. Очакват да ги покани да си играят на избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Както знаем 11 от членовете се избират от Народното събрание и за това са нужни 160 гласа, а котаракът "Прогресивна България" (ПБ) наброява 131 гласа и някой трябва да помага.
В рамките на непознатия отдавна добър тон преминаха и обсъжданията на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). А този тон на езика на правото значи парламентаризъм. "Демократична България" (ДБ) и "Продължаваме промяната" (ПП) предложиха свои проекти на ЗСВ, но основна тежест има този на ПБ, защото те са в ролята на котката, която по природа властва над мишките.
Така тази троица съвсем заприличва на котарака Леополд и мишките Сивия и Белия от съветската анимация „Приключенията на котарака Леополд“. Този филм ражда за политиката великата фраза „Ребята, давайте жить дружно!“, нехайно употребявана и от един настоящ конституционен съдия докато се учеше на право и политика… Но да се върнем на ЗСВ и ще намери ли в родната политика фразата проявление в задружността?
В проекта на ПБ всичко изглежда обещаващо, някак добре подредено и съвсем в спешния порядък да спрем побеснелия от произвол този осми състав на ВСС, чието мнозинство ни насади на Гешев, Сарафов и какво ли още не…
Обаче, дружбата изисква базисната почтеност да си казваме нещата такива каквито са. Или поне да опитаме:
– Проектът на ПБ ограничава възможността действащи и бивши председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор и временно изпълнявалите функции на такива за последните 7 години да бъдат избирани във ВСС. Дотук добре. "Прогресивна България" забранява, за да бори статуквото, но проектът на "Продължаваме промяната" отваря вратата за това през задния вход. Защото именно от ПП са предложили Народното събрание да избира един от членовете по предложение на Съюза на юристите. Така ще борим появата на Георги Чолаков, доскорошен председател на ВАС с Георги Чолаков, настоящ член на Централния съвет на СЮБ. Дружната игра или започва, или е започнала или нивото на нормотворечство в ПП е такова каквото е. Отделен въпрос е как така изключителната компетентност на Народното събрание, записана в Конституцията, да избира ще е обвързана от предложението на СЮБ, установено в закон… Това е и основният нормотворчески импулс в проекта на ПП…„Кошки-мышки, мышки-кошки надо под руку шагать!“;
– Основен въпрос и за трите законопроекта е ограничаването възможността на действащия осми състав на ВСС да упражнява правомощия да назначава административни ръководители и да назначава и повишава съдии, прокурори и следователи. В проекта на "Демократична България" тези текстове като да са безусловни и ясни. При "Прогресивна България" се наблюдава изчерпателно посочване, като на практика съветът остава лишен от дейност до избора на нов. Само обаче със следващата алинея се казва, че при „обоснована необходимост и по изключение“ съветът ще може да върши всичко както и досега, като никъде не се дефинира или посочва що е то „обоснована необходимост и по изключение“. Ако текстът остане така в окончателния си вариант преценката ще е строго субективна и мнозинството ще я върши както и до сега – ще назначава където му е важно и ще се отнася с нехайство към останалите оперативни въпроси на съдебната власт… “Разошлись пути-дорожки, может, встретимся опять“;
– В проекта на ПБ се отменя и новата колегия на Върховния административен съд, спрягана лично за Георги Чолаков. Тук се наблюдава приемственост с действията на кабинета Гюров;
– Отменя се възможността за безконтролно командироване на съдии от временно изпълняващия функциите председател на Върховния административен съд. Но нищо подобно не виждаме за временно изпълняващия функциите главен прокурор, а командировките във Върховната прокуратура никак не са малко и основно са за „заслужили дейци“ на прокуратурата;
– Най-критичното в проекта на "Прогресивна България" е задължението на настоящия ВСС да организира избора на професионалната квота, тоест другите 11 във ВСС, излъчени от самите съдии, прокурори и следователи. От ПБ предлагат изборът да се проведе с хартиени бюлетини като секциите могат да бъдат на окръжно ниво. Похвално е това да бъде изоставена порочната електронна система за избор. В следствие на тази система се оказа, че през 2022 г. от адреса на Върховния административен съд са гласували над 200 съдии, макар физически да не са били в сградата.
Въпросът за това как и откъде да гласуват съдиите, прокурорите и следователите е отделна област на интердисциплинарно научно изследване. От една страна съдиите искаха да бъде заложен принципът на съдийското самоуправление – сами да решават как да организират собствената си система. На прокурорите тая идея също им се хареса на практика и те като да си я присвоиха като модел, макар да не са съдии. Обаче българските съдии като ги оставиш да се самоуправляват и все така става, че те избират съдебната номенклатура да ги представлява във ВСС официално, а неофициално кръговете на самоуправление все са с център: Красьо Черния през 2009 г., Гнилите ябълки през 2014-а, Осемте джуджета през 2020 г., Мартин Божанов-Нотариуса през 2024-а – имена еманация на способността за съдийско самоуправление. Но ако трябва все пак да се гласува без натиск то трябва да е именно с хартиена бюлетина, само че не на окръжно ниво, а всички тук в София и на хартия. И изключението да бъде само за дежурните. Всеизвестно е, че българските съдии и прокурори обичат да пътуват, я вижте само колко пари Националният институт на правосъдието е похарчил по европроекти за учебни екскурзии… все ще намерят как да дойдат за един уикенд до София.
Иначе, похвално е това, че от ДБ са внесли отново проекта на Закон за съдебната власт, изготвен през зимата на 2024 г.
Да видим ще се състои ли играта на преустройство на съдебната власт „Ребята, давайте жить дружно!“ с котарака ПБ.
