Работодателските организации и синдикатите изразиха различни резерви към законопроектите за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, насочени към ограничаване на необоснованото поскъпване на стоки и услуги. Това стана по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Проектите бяха представени от народния представител от „Прогресивна България“ Явор Гечев, който подчерта, че предложенията не въвеждат държавен контрол върху цените, а целят ограничаване на пазарни изкривявания и нелоялни търговски практики. Сред основните мерки са регулации при съвместно господстващо положение, разширяване на забранените практики в хранителния сектор и създаване на регистър за проследимост по веригата на доставки.

Работодателите - против

Работодателските организации обаче се въздържаха от подкрепа, информира БТА.

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев предупреди, че текстовете създават правна несигурност чрез обърната доказателствена тежест, възможност за административна намеса в ценообразуването и неясни понятия като „прекомерно високи цени“. По думите му са нужни по-ясни и пропорционални регулации.

От Българската стопанска камара (БСК) също заявиха резерви. Добри Митрев настоя за по-задълбочена оценка на въздействието върху бизнеса и административната тежест. Той призова да отпадне понятието „справедлива цена“ и да бъдат по-прецизно дефинирани критериите за икономически необосновано увеличение на цените, както и да се гарантира защитата на търговската тайна.

Изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев предупреди за риск Комисията за защита на конкуренцията да бъде превърната в ценови регулатор. Според него текстовете оставят твърде широки възможности за административна намеса и създават допълнителна тежест за бизнеса.

Зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров също изрази опасения от липсата на достатъчна оценка на въздействието и от натрупване на нови административни изисквания.

Синдикатите подкрепят, но искат корекции

Синдикатите подкрепиха проектите по принцип, но също поискаха сериозно прецизиране.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов настоя за по-добра координация между институциите, по-ясни дефиниции и намаляване на административната тежест. Според него текстовете трябва да бъдат синхронизирани с действащите механизми за контрол върху цените и търговските практики.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров също подкрепи законопроектите, но подчерта необходимостта от по-ясни механизми за контрол. По думите му високата пазарна концентрация и нелоялните практики са сред факторите за ценовия натиск.

След дискусията народният представител от „Прогресивна България“ Константин Проданов заяви, че между първо и второ четене част от текстовете ще бъдат преработени. Той посочи, че ще бъдат прецизирани формулировките, свързани с икономическата зависимост и отношенията между предприятията, както и някои от оборотните прагове и регулаторни механизми в проектите.

Радев: Това са крайни мерки

По-късно и премиерът Румен Радев проведе среща с бизнеса по мерките - с представители на търговските вериги.

След години на труден диалог мисля, че в момента се създават условия да стигнем до рационални решения, които да удовлетворяват всички страни, каза Радев.

Премиерът заяви, че цените на хранителните стоки трябва да се формират чрез подкрепа за местното производство, силна конкуренция и отговорност към потребителите. Според него не бива да се допускат прекомерни надценки и нелоялни търговски практики.

„Българската държава разполага с достатъчно правомощия спрямо търговците, но съм убеден, че това са крайни мерки“, посочи Радев, цитиран от БТА.

Той призова представителите на търговските вериги да проявят социална отговорност в условията на намаляваща покупателна способност на гражданите.

„Българските граждани заслужават качествени храни, както и прозрачни и аргументирани процеси на ценообразуване“, заяви още премиерът.

По думите му предложените от кабинета законодателни промени, които в момента се разглеждат в Народното събрание, са базирани на „най-добрите европейски практики“, като за пример бе посочено германското законодателство.

„Ние не искаме нищо повече от това, което е в Германия, но и нищо по-малко“, каза Радев. Той уточни, че правителството не предлага административно определяне на цените, а по-голяма прозрачност по цялата верига на ценообразуване.